Решение № 5224 от 25.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1734/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Калоянов в качеството му на инспектор транспортна служба към звено Контрол паркиране на Общинско предприятие Транспорт при община Бургас, чрез юрк. К. Тошева като процесуален представител, срещу Решение 427 от 04.12.2023г., постановено по адм. дело 327/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на атакувания пред първостепенния съд индивидуален административен акт. Развива съображения, че в случая са доказани предпоставките за приложение на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Сочи, че процесното ППС е паркирано в зоната на действие на пътен знак В27, т.е. в нарушение на правилата за движение, на място, означено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване, както и че създава пречки за преминаване на другите участници в движението. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против атакувания индивидуален административен акт. Ответникът М. Кузманова, чрез пълномощника си адв. М. Китипов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Претендира разноски за касационното производство по приложен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отменил приложената на 21.05.2023г. от инспектор транспортна служба към звено Контрол паркиране на Общинско предприятие Транспорт при община Бургас, принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач по отношение на лек автомобил марка Ауди, модел А4, с рег. [рег. номер], собственост на М. Кузманова. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за установено, че на 21.05.2023 г. в 15,50 часа, В. Калоянов като инспектор транспортна служба към звено Контрол паркиране на Общинско предприятие Транспорт при община Бургас, при извършена проверка на парк Езеро в гр. Бургас - до ресторант Уест, е разпоредил репатрирането на процесния лек автомобил, тъй като е прел, че е паркиран в зоната на действие /след/ пътен знак В27, с което МПС е пречка за движението на останалите МПС, а мястото е означено с табела за принудително отстраняване на нарушителите. Тези обстоятелства са изложени в изготвения протокол от 21.05.2023г., към който са приложени 12 броя снимки. Последните са представени пред съда, който е приел като доказателства и извадка от регистъра на пътните знаци в района на парк Езерото, комбинирана скица от КК и схема на пътните знаци в процесния участък, като е разпитал и свидетел, посочен от собственика на автомобила. Въз основа на събраните доказателствени средства, съдът е приел от фактическа страна, че на мястото, където е паркирано ППС няма поставен пътен знак В27, както и указателна табела за принудително преместване на ППС, като се е позовал на приложените снимки към протокола на органа и на данните в схемата на пътните знаци в парк Езеро на община Бургас; че горните доказателства не установяват наличие и на пътен знак В28 и допълнителна табела Т18.1, независимо от предвижданията в одобрената схема на пътните знаци в обекта; че по начина на паркиране и предвид мястото на паркиране в участък с уширение, процесното ППС не е създало пречки за преминаване на други участници в движението. С оглед така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, въз основа на делегирано от собственика на пътя на осн. чл.167, ал.2 вр. с чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, правомощие за прилагане на ПАМ съгласно чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП и без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След преценка на материалната законосъобразност на постановената ПАМ, решаващият състав е стигнал до заключение, че не са доказани предпоставките по чл.171, т.5, б.б от ЗДвП. Според съда, органът не е установил с допустимите от закона доказателствени средства предпоставките за приложение на хипотезите, предвидени в цитираната правна норма, при осъществяването на които се прилага мярката, а именно: не е доказано наличието на пътен знак, забраняващ престоят и/или паркирането на ППС, т.е. не е доказано, че ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение; не е доказано поставяне на пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на мястото, където е паркиран автомобила, нито, че последният е паркиран в нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП; не е доказано, че ППС създава опасност и прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. По изложените съображения административният съд е отменил атакуваната ПАМ. Решението на Административен съд Стара Загора е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото като е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е осъществил дължимата преценка на същите, въз основа на която е формирал верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. С оглед на горното, обжалваният съдебен акт е обоснован, при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и е спазен материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба за наличие на отменителните основания по чл.209, т.3 от АПК. Правилна е преценката на съда за незаконосъобразност на приложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП - "преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В цитираната разпоредба се съдържат няколко различни хипотези, при осъществяването на които се прилага процесната мярка, а именно: 1. паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. паркиране по начин, който създава опасност за другите участници в движението или 3. паркиране по начин, който прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В случая съдът е отрекъл, поради липса на доказателства, съществуването на фактическите основания за прилагане на ПАМ, предвидени във всички посочени хипотези. Изложените в този смисъл мотиви са обосновани от събраните доказателства и са правилни с оглед приложимия закон. В съставения от касатора протокол от 21.05.2023г., е посочено, че процесният лек автомобил е паркиран в парк Езеро - до ресторант Уест, в зоната на действие /след/ пътен знак В27, с което МПС е пречка за движението на останалите МПС, а мястото е означено с табела за принудително отстраняване на нарушителите. С така обективираното волеизявление се свързва приложението на първата и третата хипотези по чл.171, т.5, б.б от ЗДвП, като нарушеното правило за движение е забраната за престой и паркиране, въведена с пътен знак В27. Доказателства за наличието на пътен знак, а и на табела за принудително отстраняване на МПС, по делото не са представени от административния орган въпреки указанията на съда, съответни на надлежно разпределената доказателствена тежест за всяка от страните. В снимковия материал към протокола, не е заснет знак В27, с оглед на което неоснователно се твърди, че ППС е паркирано в зоната на действие на въведена забрана за това. Предвижданията на одобрената схема на основните пътни знаци за разполагане на знак В27 в обекта не са относими в производството по оспорване на мярката предвид нереализирането им към релевантната дата на деянието. Не е установено също, че автомобилът е паркиран по начин, който прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В представен отговор по жалбата пред административния съд, органът твърди, че ППС е паркирано в лявата част на пътното платно при движение в посока кръстовището до ресторант Уест, което счита за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, а за извършването му е съставен фиш на водача М. Кузманова. За първи път в касационната жалба има съображения за нарушено правило за паркиране по чл.94, ал.3 от ЗДвП, които очевидно са в отговор на мотивите на съда в тази част. Доводите на касатора в изложения смисъл са неоснователни и не съответстват на събраните писмени и гласни доказателства, от които не се установява каква е посоката на движение в процесния пътен участък и по какъв начин паркираното ППС в случая създава пречки за движението. С оглед на изложеното, като е достигнал до извод, че превозното средство не е паркирано по начин, осъществяващ юридическите факти, посочени в хипотезата на правната норма на чл. 171, т. 5, б. "б"от ЗДвП, правилно съдът е приел, че процесната ПАМ е приложена в противоречие със закона. Обжалваното решение за отмяна на оспорения индивидуален административен акт не е засегнато от пороците по чл.209, т.3 от АПК и следва да се остави в сила. Предвид изхода по делото, в полза на ответника по касация съдът присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00лв., платими от Община Бургас. Воден от изложеното и и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,