Решение № 152 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 216/2008 г.

Решение № 152 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 216/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК обн. ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. А. Г. П. и С. А. П. са обжалвали въззивното решение на Б. окръжен съд № 296 от 17.09.2007 г. по гр. д. № 298/2007 г. по допускане на делбата. Жалбата е подадена в срок при условията на чл. 34, ал. 2 ГПК (отм.) и отговаря на изискванията на чл. 218в ал. 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Ответникът О. гр. С. не е подал писмен отговор по реда на чл. 218г ГПК (отм.) По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: Производството е за делба във фазата по допускането. Искът е предявен от А. Г. П. и С. А. П. против О. гр. С. за делба не недвижим имот -дворно място - урегулиран поземлен имот IV-1801 кв. 12 по плана на гр. С. с площ от 486 кв. м. С обжалваното решение Б. окръжен съд е отменил решението на С. районен съд № 318 от 27.02.2007 г. по гр. д. № 143/2006 г. и е отхвърлил иска за делба. Въззивният съд е приел, че дворното място, предмет на делбата е застроено с жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, два жилищни етажа и таван, построени въз основа на отстъпено право на строеж от държавата през 1969 г. като С. А. П. притежава третия етаж от жилищната сграда с принадлежащите му складови помещения, а по договор за замяна, вторият етаж със съответните складови помещения и общите части от сградата е придобит от В. Д. и П. Д. Като титуляр на правото на строеж С. П. по време на брака си с А. П. е закупил 1/2 ид.ч. от дворното място. Правните изводи на съда са, че делбата е недопустима по аргумент на чл. 38, ал. 3 ЗС, тъй като дворното място има статут на обща част и според разясненията на ППВС 2/1982 г. не подлежи на делба. Решението на въззивния съд е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и точно прилагане на материалния закон. Съгласно разясненията в ППВС 2/1982 г. т. 1 б. "д" и "е" когато съсобственици на парцела са лица, които притежават самостоятелни обекти в съществуваща сграда в режим на етажна собственост или различни сгради в имота, делбата е недопустима, защото тази разделна собственост на сградите обуславя статут на обща част на мястото на основание чл. 38 ЗС. Само ако съсобственик на земята не притежава обект от построените в него сгради, тази част непредставлява принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС и тогава делбата на терена е допустима. Разглеждания случай обаче не попада в посоченото изключения по следните съображения: След изкупуване на припадащата се идеална част от мястото от С. П., О. С. е останала собственик на другата част, без да притежава собственост в сградата. На основание § 1 от П. и заключителни разпоредби на ПМС 235/1996 г. (отм.) право да изкупят идеална част от земята имат и другите собственици на етаж в сградата П. В. П. и С. В. Д., за които по делото има данни, че са упражнили това право. Целта на разпоредбата на § 1 ПЗР ПМС 235/1996 г. е да се даде възможност носителите на ограниченото вещно право да придобият и съответните идеални части от земята като принадлежност на главната вещ която притежават при условията на чл. 38 ЗС. Изкупуването на земята е сложен фактически състав, който включва административен акт, при издаването на който административният орган действа при условията на обвързана компетентност и договор и то е включително само в патримониума на титулярите на право на строеж. След като законът предвижда възможност да се изкупи собствеността от лицата, на които е учредено право на строеж и това право е заявено от всички собственици на самостоятелни обекти, този факт следва да бъде съобразен на основание чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.), от делбения съд и делбата не може да се допусне, тъй като правото им да придобият собствеността вече е упражнено и в този случай е налице хипотезата на ППВС 2/1982 г. т. 1, б. "д" и "е". С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение