Решение № 1746 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12565/2015 г.

Решение № 1746 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12565/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) П. срещу решение № 561 от 30.09.2015 г., постановено по административно дело № 390/2015 г. от Административен съд П., с което е отменена негова заповед № 1006з-2/04.05.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде отхвърлена жалбата срещу посочената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - С. Д. С. лично и чрез процесуален представител, както и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила и на материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обоснован и съответен на събраните в хода на производството доказателства е изводът на съда, че е налице несъответствие между посочените в заповедта фактически обстоятелства, въз основа на които е наложено дисциплинарното наказание и установеното от обективна страна. При това законосъобразно в оспореното решение прието, че при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като заповедта е постановена преди да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая (арг. чл. 206, ал. 3 ЗМВР). Установено е по делото, че С., съвместно с колегата му, са изпълнили разпореденото с т. 2 от писмото на главния секретар на МВР. Съставили са документ, приложен по делото - озаглавен "часови график" от 13.01.2015 г., в който се съдържа информация за проверени от тях превозни средства и водачите им с констатирани нарушения на ЗДвП, при което настоящият състав намира, че служителят е изпълнил задължението си да изготви доклад за проверените МПС и лица. Изготвена е и докладна записка от 13.01.2015 г. за проверените МПС и лица без констатирани нарушения по ЗДвП, която е приложена по делото и представлява протокол по смисъла на т. 2 от писмото на главния секретар на МВР, тъй като съдържа всички реквизити, посочени в т. 2.2 от същото, с което е изпълнено и това задължение от страна на служителя. Наведените доводи, че докладната записка не е въведена в деловодната система на ОДМВР П., доколкото липсват данни това да е задължение на служителя не може да обоснове извод за съставянето й за нуждите на съдебното производство. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото ОДМВР П. следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 800 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение