Решение № 7339 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3465/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. С., чрез процесуалния й представител адв. В. Вълчев, против решение 1239/07 февруари 2024 г., постановено по адм. д. 1410/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от кмета на Община Кричим. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. И. С., против заповед РД-02-О9-112/06 април 2023 г. на кмета на Община Кричим, с която на основание чл. 44, ал. 2 вр. ал. 1, т. 8 ЗМСМА, вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ и чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено на А. С. в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта да премахне доброволно незаконен строеж: Сграда, обособена за жилищни нужди, изградена непосредствено от източната страна на сграда с идентификатор 39921.502.124.3, в ПИ 39921.502.124, разположена в УПИ III-69, кв. 130 по действащ регулационен план, с административен адрес: гр. Кричим, [улица], както и теренът да бъде почистен от строителните отпадъци при спазване на Закона за управление, на отпадъците и да бъде възстановен във вида, преди извършване на незаконното строителство. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура и в съответствие с приложимия материален закон. Обосновал е извод, че предмет на оспорената заповед е строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, извършен без редовно издадени строителни книжа, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради което е незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Предвид годината на изграждане на строежа след 2001 г., за него не са приложими разпоредбите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което същият не е търпим строеж и като такъв подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. По делото безспорно е установено, че процесният строеж, представляващ: Сграда, обособена за жилищни нужди, изградена непосредствено от източната страна на сграда с идентификатор 39921.502.124.3, в ПИ 39921.502.124, разположена в УПИ III-69, кв. 130 по действащ регулационен план, е извършен без строителни книжа, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Не е спорно и това, че така както е описана в КА 2 от 01 март 2023 г. и по заключението на приетата СТЕ, тази сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Поради това правилен е изводът на съда, че процесният строеж е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, при което кметът Община Кричим е разполагал с делегирани правомощия по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ да издаде процесната заповед за премахването му. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че строежът не е търпим, тъй като е изграден извън времевите рамки, визирани в § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗУТ. Не се споделят доводите на касатора, че производството по реда на чл. 225а ЗУТ е започнало въз основа на нередовно съставен констативен акт, а именно, че извършената проверка е осъществена от некомпетентни служители. Съгласно чл. 225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Съответно в чл. 223, ал. 2, т. 1 ЗУТ е предвидено, че за строежите от четвърта, пета и шеста категория служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район) констатират незаконни строежи и строежи с нарушения. В случая КА е съставен от три длъжностни лица, две от които с правомощия, поради което подписването му и от юрисконсулт не го квалифицира като нередовен. Дори и нередовно съставен констативен акт не е съществен пропуск в процедурата, тъй като производството по издаване на заповед, основана на чл.225а ЗУТ е служебно и административният орган дължи самостоятелна преценка на фактическата установеност, а КА има доказателствена сила за съществуване, местоположение и вид на строежа, което подлежи на опровергаване в съдебна фаза, вкл. с доводи за търпимост. Никъде в горецитираните законови норми не е предвидено колко точно служители следва да участват при съставянето на констативния акт, като в случая се констатира, че проверката, извършена на 15 февруари 2023 г. е във връзка със заповед РД-02-09-45 от 09 февруари 2023 г. на кмета на Община Кричим, в която заповед е посочено, че комисията има за задача да извърши проверка на място в ПИ 39921.502.124, за да установи дали е необходимо стартирането на административно производство по реда на чл. 225 ЗУТ. Неоснователно е оплакването, че съдът е постановил неправилно решение, като е отхвърлил жалбата срещу процесната заповед за премахване на незаконен строеж, тъй като в същата липсва индивидуализация на посочения за премахване строеж. Това възражение е неоснователно. Строежът е идентифициран както в административния акт, така и КА, а именно: Сграда, обособена за жилищни нужди, изградена непосредствено от източната страна на сграда с идентификатор 39921.502.124.3, в ПИ 39921.502.124, разположена в УПИ III-69, кв. 130 по действащ регулационен план, с административен адрес: гр. Кричим, [улица], така и от вещото лице, по изслушаната и приета в съдебно заседание СТЕ. Видно и от заключението на вещото лице по приетата СТЕ е, че в обжалваната заповед и констативния акт, въз основа на който тя е издадена, процесният строеж е описан идентично по смисъл с установеното на място от експертизата. Освен това съдът не е компетентен да извършва проверка за целесъобразността на административния акт, поради което подобни доводи в касационната жалба са недопустими. Ако се има предвид съответствието на акта с целта на закона, тази проверка е извършена от решаващия съд в контекста на цялостния контрол за законосъобразност по основанията на чл. 146 АПК, проведен в изпълнение на задължението по чл. 168, ал. 1 АПК, за което са изложени надлежни мотиви. Същите следва да бъдат споделени. Не се споделят от настоящия съдебен състав възраженията на касатора досежно липсата на достатъчно доказателства, установяващи, че А. С. е изградила процесния строеж, както и че в преписката не са събрани данни за времето на извършване на строежа. Видно от представената по делото декларация на л. 16 и събраните гласни доказателствени средства е, че А. С. е извършила процесният строеж, а като период на извършване на строежа е посочен 2018 г. 2019 г. Следователно като собственик и възложител на незаконния строеж жалбоподателката отговаря за неговото премахване, а доводите в обратния смисъл са неоснователни. По всички тези оплаквания, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия състав чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. При тези обстоятелства, правилно е прието, че процесната заповед е законосъобразно издадена. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Община Кричим следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 15 май 2024 г. и списък по чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав