Решение № 438 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9351/2008 г.

Решение № 438 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9351/2008 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството по делото е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 219, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на Огнян Димитров Бодуров от гр. Айтос, ул. "Владимир Заимов" № 7, подадена чрез процесуален представител адв. Радулов, срещу решение № 360/22.04.2008 г., постановено по адм. д. № 1315/2007 г. на Административния съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Огнян Бодуров срещу заповед № ДК-02-БС-16/25.09.2007 г. на началника на РДНСК - гр. Бургас. С оплаквания за постановяване на съдебния акт в нарушение на закона се иска отмяната му на основание неправилност. В жалбата са изложени и твърдения за допуснати съществени процедурни нарушения при съставяне на констативния акт, за противоречие в мотивите и за неправилно приложен материален закон поради търпимост на обекта, за което обстоятелство е представено писмено доказателство. Касаторът се представлява от надлежно упълномощен адв. Генадиева, която поддържа жалбата по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответният началник на РДНСК - гр. Бургас, не се явява и не се представлява. Заинтересованите страни кмет на община Айтос и главен архитект при същата община не се явяват и не се представляват. Кметът на община Айтос в писмен отговор е оспорил касационната жалба. Заинтересованата страна Ганчо Пенчев Ганчев се представлява от адв. Стойков, който моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - състав на седмо отделение, намира допустимата, подадена при условията на чл. 210, ал. 1 и чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба, по същество за неоснователна по следните съображения: Заповед № ДК-02-БС 16/25.09.2007 г. на началника на РДНСК - гр. Бургас, е издадена на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ и констативни актове № 2/14.06.2007 г. и № 117/2.07.2007 г. и обективира нареждане за премахване на обект "Санитарен възел", находящ се в ПИ 000994 и ПИ 00989 в землището на гр. Айтос, като незаконен. За да постанови обжалвания резултат, съдът е преценил за несъществени допуснатите при съставянето на констативен акт № 2/14.06.2007 г. процедурни нарушения и за установени с констативен акт № 117/2.07.2007 г. релевантни факти за определяне на обекта като незаконен, а представеното удостоверение по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ - като неотносимо към процесния обект. Приел е, че жалбоподателят е собственик на незаконния обект и тъй като не е оспорил констатацията за извършване на строежа без строителни книжа, за него са неблагоприятните последици от премахването му. На основание събраните и обсъдени доказателства съдът е приел оспорената заповед за законосъобразна като издадена от компетентен административен орган и при правилно приложен материален закон. Решението е валидно, допустимо и правилно, не се установяват отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или части от тях. По делото е представена заповед № РД-13-182/29.05.2007 г. на началника на ДНСК, съгласно която на началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол са предоставени правомощия да издават заповеди за премахване на незаконни строежи. Процесната заповед е издадена от началника на РДНСК - гр. Бургас, поради което първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган. По смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж или част от строеж е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Следователно единственият релевантен факт за материална законосъобразност на заповед с посоченото правно основание е да се установи, че строежът - предмет на тази заповед, е изпълнен без строително разрешение. По делото не е било спорно, че обектът "Санитарен възел", находящ се в ПИ 000994 и ПИ 00989 в землището на гр. Айтос, е изпълнен без каквито и да било строителни книжа. Това обстоятелство е установено в констативен акт № 117/2.07.2007 г. и не е оборено от жалбоподателя с надлежни доказателствени средства, поради което съдът правилно е приел, че материалният закон е приложен правилно. Споделят се като верни и основателни мотивите касателно относимостта на констативен акт № 2/14.06.2007 г. спрямо оспорената заповед, поради което касационните оплаквания в тази насока са неоснователни и не следва да се премотивират. Несъстоятелно е оплакването за неправилно приложен материален закон поради представено удостоверение за търпимост на обекта. Правилно съдът е приел, че представеното удостоверение по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ се отнася до друг строеж, освен това то не съдържа изискваната в правната норма информация относно допустимостта на строежа, за който се отнася. Само по себе си удостоверението за търпимост има доказателствена стойност само при изповядване на сделка с незаконния строеж, но не и в производството по чл. 225 ЗУТ. Неправилното вписване на жалбоподателя в констативен акт № 117/2.07.2007 г. като извършител е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед и допуснатата неточност не съставлява съществено процедурно нарушение. За законосъобразността на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ е без значение кой е фактическият извършител на строежа на санитарния възел и кога същият е изпълнен, тъй като тези обстоятелства не се съдържат в законовата хипотеза на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Заповедта по чл. 225, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ се отнася до незаконния обект и адресат на същата е собственикът на строежа към датата на издаването й. Тази заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 ЗУТ и правилно има за адресат собственика на строежа към датата на издаването й, върху когото тежи задължението да премахне незаконния строеж. Установяването на фактическия извършител на строежа има значение само в административнонаказателното производство по чл. 232, ал. 2 ЗУТ за налагане на административна санкция - глоба, като законосъобразността на издаденото наказателно постановление се преценява по реда на ЗАНН. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав установи допуснато процесуално нарушение, което е несъществено и не съставлява основание за отмяна на съдебния акт. В съдебното производство по оспорване на заповед с правно основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ кметът на община Айтос и главният архитект при същата община неправилно са конституирани като заинтересувани страни, тъй като същите не са участници в административното производство, развило се пред РДНСК. Предвид изложеното касационната жалба се явява изцяло неоснователна и Върховният административен съд - състав на седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс