Решение № 12490 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7507/2009 г.

Решение № 12490 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7507/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба подадена от директора на Областна дирекция на МВР - Русе, чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт Станислав Минков Станев, против Решение № 21/22.04.2009 г., постановено по адм. дело № 81/2009 г. на Административен съд - Русе, с което е отменена негова заповед рег. № з-591/13.02.2009 г., за наложено на Йордан Русев Маринов, дисциплинарно наказание "порицание" за срок от осем месеца, на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗМВР, вр. чл. 227, ал. 1, т. 11, предл. първо и т. 8, предл. второ ППЗМВР. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - Йордан Русев Маринов, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С Решение № 21/22.04.2009 г., постановено по адм. дело № 81/2009 г. на Административен съд - Русе е отменена заповед рег. № з-591/13.02.2009 г. на директора на ОД на МВР - Русе, с която на Йордан Русев Маринов - главен инспектор, началник на сектор "Пътна полиция" при отдел "Спазване на обществения ред и превенция" на ОД на МВР - Русе, категория "В" е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от осем месеца, на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗМВР, вр. чл. 227, ал. 1, т. 11, предл. първо и т. 8, предл. второ ППЗМВР, за неиздаване на заповед за налагане на ПАМ в деня на съставен на физическо лице АУАН и омаловажаване на извършено от друг служител, дисциплинарно нарушение в адресирано до директора на ОД на МВР - Русе, становище, обективирано в справка рег. № ПП-2087/04.02.2008 г. За да постанови посочения резултат съдът е приел, че административния акт е незаконосъобразен, като постановен при допуснати нарушения на процесуални правила, (доколкото не е конкретизирано допуснатото от служителя нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР) и без да са налице материалноправните предпоставки за това. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Предвид установеното от фактическа страна, подкрепено изцяло от събраните по делото доказателства, съдът е приел, че не се установява по несъмнен начин от Йордан Русев Маринов за периода 20 - 24.12.2008 г. да са извършени нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на служебни задължения и омаловажаване на дисциплинарно нарушение, които по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11, предложение първо и т. 8, предложение второ ППЗМВР, да съставляват основание за наложеното му дисциплинарно наказание "порицание". В тази връзка в първоинстанционното решение са изложени подробни съображения, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Не намира правно основание наведеният в касационната жалба довод, че само по себе си правилото на чл. 171, т. 1, б. "е" от Закона за движение по пътищата (в редакцията му след изм. на закона по ДВ бр. 51/2007 г.), налага извод за допуснато от Йордан Маринов нарушение на служебно задължение. Неоснователно е и оплакването на касатора, че съдът не е взел предвид извършеното от този служител нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 2, т. 8 ППЗМВР, доколкото изразеното от последния становище относно наличието и тежестта на допуснато от друг служител, дисциплинарно нарушение, няма обвързващ характер за дисциплинарнонаказващия орган, респективно не съставлява "омаловажаване" на такова нарушение по смисъла на посочената норма, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Предвид установеното от фактическа страна, правилен е направеният от съда извод, че след като по делото не се установява осъществяване на нарушенията, за които е наложено дисциплинарно наказание "порицание", при условията на чл. 224, ал. 2 ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 8 и т. 11 ППЗМВР, заповедта, като издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби следва да бъде отменена. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че не се установява релевираното касационно основание, нито други такива при проверка на решението в изпълнение на изискването по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което последното следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,