Решение № 6577 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 321/2014 г.

Решение № 6577 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 321/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Шаян Ширанги, гражданин на Швеция, подадена чрез процесуалния му представител адв. Владимир Иванов от Варненска адвокатска колегия против решение № 2848 от 11.11.2013 г., постановено по административно дело № 2336/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено искането на касатора за обявяване на нищожност на заповед Р-105-144/15.11.2012 г. на ректора на Медицински университет "Проф. д. р Параскев Иванов Стоянов" гр. Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон Твърди се, че обжалваният административен акт е нищожен, поради наличие на хипотезите на т. 2, 3, 4 и 5 от чл. 146 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора - обявяване на нищожност на оспорения акт. Ответникът - ректорът на Медицински университет "Проф. д. р Параскев Иванов Стоянов" гр. Варна, чрез своя процесуален представител оспорва жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за процесуално допустима, разгледана по същество - за неоснователна. По делото няма спор за факти. Същите са пространно изложени и коментирани в първоинстанционното решение, поради което и не следва да се излагат повторно. Съдът е разгледал жалбата само относно искането за обявяване на нищожност на оспорената заповед. Жалбата в частта, с която е поискано отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен е оставена без разглеждане, като просрочена, с определение, което е влязло в сила. За да постанови оспорения съдебен акт АС - Варна е приел, че обжалваният административен акт е валиден. Според първата инстанция възможността студенти, докторанти или специализанти да бъдат отстранявани от висшето училище за определен срок е регламентирана в чл. 74, ал. 2 ЗВО, като съгласно т. 2 те се отстраняват при системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище. Компетентен орган за това е ректорът на висшето учебно заведение. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗВО ректорът решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването, отстраняването и преместването на студенти, докторанти и специализанти. Оспорената заповед, с която е отстранен от обучение в МУ жалбоподателят като студент е издадена от компетентен орган - Ректора на МУ-Варна, което не се и оспорва от жалбоподателя. Приел е също така, че наведените твърдения за съществени процесуални нарушения не са от такова естество, че да водят до нищожност на оспорената заповед. Съществено нарушение на процесуалните правила може да доведе до нищожност, само ако е довело до липса на волеизявление на административния орган. Такова в случая не е налице. Според съда оспорената заповед е издадена на основание чл. 72, ал. 2, т. 2 ЗВО, която урежда възможността за отстраняване на студенти от висшето училище и то при системно неизпълнение на задълженията на студента по учебния план или правилниците на висшето училище. Следователно актът не е лишен от основание и основанието за издаване на такъв акт е изрично уредена в ЗВО - в цитираната разпоредба. Не е налице и пълна липса на предпоставките или условията на материалноправната норма. От представените писмени доказателства е установено, че жалбоподателят системно не е изпълнявал задълженията си като студент по учебния план. Съгласно представените доклад № 153/12.11.12 г. и студентски картони за отчитане на посещаемостта на упражненията жалбоподателят не е посещавал редовно учебните занятия по изготвения индивидуален план и разпис за учебната 2012/2013 г., а именно пропедевтика на детската дентална медицина, пропедевтика на консервативното зъболечение и пропедевтика на орална и лицево- челюстна хирургия. Същият изрично се е задължил, съгласно сключения с МУ-Варна договор- чл. 7, да посещава редовно учебните занятия и изпълнява учебните си задължения, съобразно учебните програми. Същият не е посещавал системно упражненията по индивидуалния си план - съгласно отбелязаното в студентските картони. В случая не е налице и порокът липса на форма, тъй като не е налице липса на волеизявление. Напротив -волеизявлението е изрично изразено в писмена форма, обективирано в обжалваната заповед. Не е налице и несъответствие с целта на закона. Именно законът е уредил изрично възможността студентът да бъде отстранен от учебното заведение за определен срок при системно неизпълнение на задълженията му по учебния план. С оглед на гореизложеното, съдът е стигнал до краен извод, че процесната заповед не страда от такива пороци, които да водят до нейната нищожност. Решението на АС - Варна е правилно. Основания за обявяване на нищожност на административен акт от съда е налице, когато е налице толкова тежко, основно нарушение на изискванията за законност, поради което акта, независимо, че притежава външни белези на административен акт, не поражда правни последици. В АПК не са уредени изрично основания за нищожност на административните актове. Съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, съответно на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление /например - поради липса на кворум/. По правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води нищожност. По делото се установява, че действително са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган не е установил налице ли е уважителна причина за системното отсъствие на студента. По делото са представени доказателства, че такава уважителна причина е налице. В конкретния случай, обаче, както правилно е приел и АС - Варна допуснатите нарушения от страна на административния орган при издаването на акта, не са от такова естество, че да водят до нищожност на оспорения акт. Сочените от касатора основания за незаконосъобразност по чл. 149, т. 2,3,4 и 5 АПК в случая не представляват толкова съществен и тежък порок, който да влече задължително нищожност на заповедта. В този смисъл е и константната практика на ВАС, седмо отделение. При така установеното от фактическа и правна страна първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод за действителност на постановения административен акт, тъй като същия е постановен от компетентен орган и при липса на друг изключително тежък и съществен порок. При отсъствие на наведените касационни основания, решението на Административния съд Варна следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд