Решение № 7410 от 14.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7038/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. Т. от [населено място], община [община], област Варна против Решение 806/12.06.2023 год. постановено по адм. д. 292/2023 год. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на М. К. Т. срещу Решение 2153-03-7/12.01.2023 год. на Директора на ТП на НОИ Варна, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 97, ал. 1 от АПК е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане [номер]/07.11.2022 год. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ Варна, с което на основание чл. 68а, ал. 2 от КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. 1019-03-201/02.03.2022 год. при условията на чл. 68, ал. 1 от КСО и е осъдено лицето да заплати на ТП на НОИ Варна сумата в размер на 100 /сто/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и спорът да бъде решен по същество като бъде уважена изцяло жалбата му срещу решението на директора на ТП на НОИ Варна ведно с произтичащите от това правни последици. Касаторът иска по реда на инцидентния съдебен контрол по чл. 17 от ГПК и на основание чл. 15, ал. 1 от ЗНА да бъде установено противоречие на чл. 68а, ал. 1 с чл. 68 от КСО и с посочените норми от по-висок ранг от Конституцията, ЕКЗПЧОС, ХОПЕС и от ДЕС. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Варна в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което иска жалбата да се отхвърли и да се потвърди решението на първоинстанционния административен съд. Претендира присъждане на юриконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна прокуратура дава становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-03-7/12.01.2023 год. на Директора на ТП на НОИ Варна, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 97, ал. 1 от АПК е отхвърлена жалбата на М. Т. срещу разпореждане [номер]/07.11.2022 год. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ Варна, с което на основание чл. 68а, ал. 2 от КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. 1019-03-201/02.03.2022 год. при условията на чл. 68, ал. 1 от КСО. От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало по повод подадено заявление вх. 1019-03-201/02.03.2022 год. от М. К. Т. с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68 от КСО. Към заявлението са приложени копие от платежни нареждания и декларации за периода 2017 год. - м. 01.2022 год. Ръководителят на "Пенсионно осигуряване на ТП на НОИ Варна се е произнесъл по подаденото заявление като с разпореждане [номер]/07.11.2022 год. е отказал да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 1 от КСО на М. К. Т.. В разпореждането е посочено, че по заявление от 30.06.2021 год. с разпореждане от 23.07.2021 год. на М. К. Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68а, ал. 1 от КСО считано от 30.03.2021 год. и на основание чл. 68а, ал. 2 от КСО постановил, че тъй като на лицето е отпусната пенсия по чл. 68а, ал. 1 от КСО, няма право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО. разпореждане [номер]/07.11.2022 год. е оспорено от М. Т. по административен ред пред Директора на ТП на НОИ Варна с жалба вх. 1012-03-687/14.12.2022 год. с искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. С Решение 2153-03-7 от 12.01.2023 год. Директорът на ТП на НОИ Варна отхвърлил жалбата на Т. като неоснователна. В решението е посочено, че М. Т. е подал първо заявление от 30.03.2021 год., с което поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68а, ал. 1 от КСО и такава му била отпусната с разпореждане от 23.07.2021 год. Посочено е, че това разпореждане е оспорено по административен ред, но не и по отношение на констатираното право на този вид пенсия. Поради това приел, че възражението на жалбоподателя, че това производство все още не е приключило е неоснователно. Административният орган е приел, че след като по заявлението от 30.03.2021 год. на М. Т. е отпусната пенсия по чл. 68а, ал. 1 от КСО той няма право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО по аргумент от чл. 68а, ал. 2 от КСО и е отхвърлил жалбата. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото съдържание, съгласно чл. 59 от АПК, като в акта са изложени фактическите и правните основания за издаването му със съответната разпоредителна част, поради което същият е мотивиран и не са налице основанията по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК за отмяната му, респ. за обявяването му за нищожен. Според съда административният орган се е произнесъл в законоустановения срок по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, съответно по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и не са налице съществени процесуални нарушения по см. на чл. 146, т. 3 от АПК. Посочено е, че постановеният с разпореждането отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 от КСО е обоснован с наличието на предходно издадено разпореждане на пенсионния орган, с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68а, ал. 1 от КСО. Съдът е приел, че след като по волята на М. Т. му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по привилегирования ред на чл. 68а от КСО, той няма право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО поради императивната разпоредба на чл. 68а, ал. 2 от КСО, според която лицата, на които е отпусната пенсия по чл. 68а, ал. 1, нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1, 2 и 3 от КСО. Според съда неоснователно е изложеното в жалбата твърдение, че разпореждане [номер]/23.07.2021 год. е обжалвано по съдебен ред и към момента на издаване на разпореждане [номер]/07.11.2022 год. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Варна съдебното производство не е приключило като същото е преюдициално по отношение на разглеждания правен спор. В тази връзка съдът е посочил, че разпореждане [номер]/23.07.2021 год. е оспорено и е предмет на съдебна проверка единствено относно продължителността на зачетения осигурителен стаж, началната дата на отпускане на пенсията и нейния размер, но не и по отношение на признатото право на пенсия по чл. 68а, ал. 1 от КСО на М. Т.. С императивната разпоредба на чл. 68а, ал. 2 от КСО законодателят изрично е изключил от приложното поле на чл. 68, ал. 1 от КСО лицата, придобили право на пенсия по специалния ред на чл. 68а, ал. 1 от КСО. Признатото с разпореждане [номер]/23.07.2021 год. право на пенсиониране по реда на чл. 68а, ал. 1 от КСО е благоприятно за заявителя, поради което за него не е налице правен интерес и легитимация да го оспори. Поради това и с оглед императивната забрана в чл. 68а, ал. 2 от КСО не е налице твърдяната от жалбоподателя преюдициалност между производството по оспорване на разпореждане [номер]/23.07.2021 год. за разпореждане [номер]/07.11.2022 год. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Варна, с което е отказано на Т. да му бъде отпусната ЛПОСВ на основание чл. 68 от КСО. Съдът е приел, че не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 14 от ЕКПЧ, регламентираща забрана на дискриминация и са неоснователни възражението му за нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и твърдението му за противоречие на разрешението, дадено с нормата на чл. 68а, ал. 1 КСО, с ХОПЕС, ЕКЗПЧОС, ДЕС и Конвенция 24 на МОТ. Според решаващия съд неоснователно е позоваването на оспорващия на неприложимите разпоредби на чл. 1, чл. 17, чл. 54 от ХОПЕС, регламентиращи зачитане на човешкото достойнство, правото на собственост и забраната за злоупотреба с право и на чл. 4, § 3, ал. 2 от Договора за ЕС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 68а, ал. 1 от КСО (нов - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Нормата на ал. 2 от същия член предвижда, че лицата, на които е отпусната пенсия по ал. 1, нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1, 2 и 3. Правилно съдът е посочил, че нормата има императивен характер. С подаденото Заявление 2113-03-649/30.03.2021 год. касаторът М. Т. е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО. От данните по делото се установява, че за М. Т. към датата на подаване на заявлението от 30.03.2021 год. са били налице материалноправните предпоставки за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО, но не и кумулативните предпоставки по чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Към датата на подаване на заявлението навършената от Т. възраст е [възраст], а изискуемият осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 КСО към датата на заявлението е както следва: стаж от първа категория в размер на 10 месеца, от трета категория - 39 г. 02 м. и 17 дни и превърнат към III категория труд по реда на чл. 104 от КСО в размер на 40 години, 07 месеца и 10 дни. Искането е направено в едногодишен срок преди навършване от лицето на изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1 КСО. С разпореждане [номер]/23.07.2021 год. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Варна на М. Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО по подаденото от него заявление от 30.03.2021 год. Разпореждането е оспореното от Т. по административен ред като с решение 2153-03-128/05.11.2021 год. директорът на ТП на НОИ Варна е отхвърлил жалбата на Т. срещу разпореждането. Срещу решението е подадена жалба от М. Т. като с решение 864 от 29.06.2022 год. по адм. д. 2612/2021 год. Административен съд Варна е отхвърлил подадената жалба. С решение 279 от 11.01.2023 год. по адм. д. 7173/2022 год., VІ отд. на ВАС съдебното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото с решение 347 от 17.03.2023 год. по адм. д. 126/2023 год. на Административен съд Варна, оставено в сила с решение 13063 от 28.12.2023 год. по адм. д. 4286/2023 год., VІ отд. на ВАС, е отвърлено оспорването по подадената жалба. От приложените по административната преписка доказателства е видно, че по административен и съдебен ред жалбоподателят е оспорил единствено началната дата на отпускане на пенсията по чл. 68а КСО и определения в разпореждането размер на осигурителния му стаж. В мотивите на решение 13063 от 28.12.2023 год. по адм. д. 4286/2023 год. на ВАС е посочено, че при безспорно установено материално право на пенсия по чл. 68а, ал. 1 КСО и доколкото в административното и съдебното производство спор относно размера на пенсията не е бил повдигнат, в правомощието на органа е на основание чл. 15б от НПОС да го изчисли след приключване на правния спор пенсионният орган следва да се произнесе в срок по същество по заявлението на М. Т. от 30.03.2021 год. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл. 68а, ал. 1 КСО и да определи действителния й размер. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68а, ал. 1 от КСО е упражнено от М. Т. по негова преценка с подаване на заявлението от 30.03.2021 год. и след издаването на разпореждане [номер]/23.07.2021 год. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Варна за отпускане на пенсията по чл. 68а, ал. 1 от КСО. Доколкото към датата на подаване от М. Т. на заявлението от 02.03.2022 год. не е налице висящ спор, досежно правото на лицето на ЛПОСВ в намален размер по чл. 68а от КСО, упражняването на това право изключва правото му на получаване на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1 от КСО, съгласно новелата на чл. 68а, ал. 2 от КСО. В отклонение от общото правило на чл. 94, ал. 1 от КСО изречение второ на чл. 68а, ал. 1 от КСО регламентира, че пенсията се отпуска от датата на заявлението. В разпоредбата на чл. 68а, ал. 1, изр. второ от КСО е предвидено, че пенсията се отпуска пожизнено С Решение 4 от 19.04.2022 г. на Конституционния съд на Република България по к. д. 14/2021 г. е отхвърлено искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 68а, ал. 1, изр. 2 в частта "пожизнено" от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд, решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Неговото установително действие се проявява в мотивите при произнасяне по искането за установяване на противоконституционност. Когато Конституционният съд се е произнесъл по искане за установяване на противоконституционността на закон, като е приел, че той не противоречи на Конституцията, приетото от него тълкуване на закона е задължително за съда. В мотивите на Решение 4 от 19.04.2022 г. Конституционният съд на РБ е приел, че преценката за конституционосъобразност на частично оспорената разпоредба на чл. 68а, ал. 1 КСО следва да бъде извършена в цялостния контекст на нормативната промяна, извършена със ЗИД на КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г.), включително досежно нормата на чл. 68а, ал. 2 от КСО. С оглед така приетото КС е посочил, че получаването на пенсия в намален размер пожизнено не е наложено от държавата на осигуреното лице, а е резултат от упражнено негово право на избор при предварително известни и определени по своите последици в закона алтернативи. В този случай осигуреният сам е преценил кое решение е в негов интерес от гледна точка на собствените му жизнени потребности. Правото на избор относно вида на получаваната пенсия е израз на свободна воля и свободен избор, които съгласно Решение 10 от 1994 г. по к.д. 4/1994 г. и Решение 2 от 2018 г. по к.д. 8/2017 г. са "основно право на личността" по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Основния закон, и принципът на правовата държава изисква тяхното зачитане, щом са формирани в рамките на закона и за постигане на предвиден в него резултат. КС намира, че поначало не може да бъде споделена тезата за несправедливост на законодателно решение, което е насочено да обезпечи жизнените потребности на определена социално уязвима група от граждани, които не отговарят на общите изисквания за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а същевременно не са в състояние да продължат трудовата си дейност по независещи от тях причини, обусловени от състоянието на пазара на труда. Прието е също така, че правната сигурност като проявление на правовата държава, не е нарушена, когато осигуреният свободно е осъществил избор относно вида на получаваната от него пенсия за осигурителен стаж и възраст, щом правните последици от този избор са посочени ясно и определено в относимите към случая правни норми, гарантиращи предвидимост на тези последици, правна сигурност и стабилност. В тази връзка са цитирани мотивите към Решение 4 от 2014 г. по к.д. 12/2013 г. съгласно които разпоредба, с която "при облекчен режим се предоставя правна възможност, чието използване зависи единствено от волята на правоимащия, не е противоконституционна". Посочено е също така, че не е нарушен и принципът на равнопоставеност на гражданите, тъй като оспорената разпоредба на чл. 68а, ал. 1 от КСО не третира осигурените лица различно от гледна точка на достъпа им до право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а предоставя на всички, които отговарят на предвидените в нея условия, едно и също субективно право - да се пенсионират до една година по-рано, като в такъв случай получават доживотно пенсия в намален размер при предварително определени в закона правни последици относно размера на намалението, неговата непроменимост при преизчисляване на пенсията и невъзможността намалената пенсия да се получава едновременно с общата пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно законът подхожда еднакво по отношение на субекти, които разкриват идентични правни белези - притежават необходимия осигурителен стаж, но не им достига до една година от изискуемата възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако в резултат някои получават по-малка по размер пенсия, това е функция на направения избор, а не на неравно третиране от закона (Решение 9 от 2017 г. по к.д. 9/2016 г.). Конституционният съд подчертава, че справедливостта би била нарушена именно при обявяване на разпоредбата на чл. 68а, ал. 1, изр. 2 КСО в частта "пожизнено" за противоконституционна, тъй като това би имало за последица една категория граждани да могат да се облагодетелстват от възможността да се пенсионират преди навършване на предвидената в закона възраст и да започнат да получават пенсия за осигурителен стаж и възраст по-рано, без за това да е предвидена пропорционална компенсация в интерес на останалите осигурени лица. Инцидентния съдебен контрол, уреден в разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК, е приложим в гражданския процес, но не и в административния процес, и се състои в произнасяне по валидността и при определени предпоставки по законосъобразността на административен акт, а не по съответствието на законови разпоредби с Конституцията и международното право, каквито доводи са изложени в касационната жалба. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не се доказва нарушение на нормата на чл. 14 от ЕКПЧ, регламентираща забрана на дискриминацията, а установяването на дискриминационно отношение се извършва в отделно производство по реда на специалния Закон за защита от дискриминация. Несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя, че разпоредбите на чл. 68а от КСО са дискриминационни и създават условия за неравно третиране на гражданите, като липсата на такова неравенство е подробно обсъдена в част от мотивите на цитираното по-горе решение на КС. Правилно и обосновано съдът е преценил като неоснователни възраженията на жалбоподателя за нарушаване на принципа на съразмерност (пропорционалност) по чл. 6 от АПК и е приел за несъстоятелни твърденията му за противоречие на нормата на чл. 68а, ал. 1 КСО с цитираните от жалбоподателя разпоредби на ХОПЕС, ЕКЗПЧОС, ДЕС и Конвенция 24 на МОТ. Не се установява и противоречие на нормата на чл. 68а от КСО с тази на чл. 68 от кодекса, каквито твърдения са наведени от касатора. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главните искания на касатора няма основание да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски, а основателно се явява своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, съгласно чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, което съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ се определя в размер на 100 (сто) лева. Юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред първата инстанция вече е присъдено със съдебното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,