Решение № 10045 от 28.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1913/2017 г.
ВАСII отделение28.07.2017 г.докладчик т Георги Чолаков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2630 от 27 декември 2016 г., постановено по адм. дело № 2064/2016 г. по описа на Административен съд В.. ОСЪЖДА О. В. да заплати на М. С. М. сумата от 600 лева, представляваща разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 10045 от 28.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1913/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Приморски", община В., срещу решение № 2630 от 27 декември 2016 г., постановено по адм. дело № 2064/2016 г. по описа на Административен съд В.. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - М. С. М., чрез пълномощника си адв. А. Г., в писмен отговор, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. П. А. съд В. М. С. Младенов е оспорил заповед № 366 от 17 юни 2016 г. издадена от кмета на район "Приморски", община В., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - две табакери (надстройки), изградени върху покривна конструкция на жилищна сграда, разположена върху терен УПИ IХ-9, кв. 991, по плана на V микрорайон на гр. В., административен адрес: ул. "С." ..№..., идентичен с поземлен имот с идентификатор 10135.2556.263 по кадастралната карта на гр. В.. Съдът е приел, че при издаването на заповедта е нарушен материалния закон, поради което е отменил същата и е присъдил в тежест на касатора разноските по делото. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Обосновано съдът е приел, че в случая е налице текущ ремонт по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). От назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява изграждането на процесните капандури, но без премахването и преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, не е засегната конструкцията на сградата, не са променени предназначенията на помещенията и натоварванията в тях, поради което не се изисква разрешение за строеж. Правилни са констатациите на съда, че капандурите не променят височината на сградата и са спазени изискванията на чл. 24, ал. 1 и 2 от ЗУТ и чл. 92, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Следователно става дума за текущ ремонт по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 1 във връзка с § 5, т. 43 от ЗУТ - текущ ремонт е подобряването и поддържането на сградата в изправност, без промяна на предназначението и обема й. С оглед горното, като е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателна претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноските по делото. Касаторът следва да заплати сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК Върховният административен съд, второ отделение,