Решение № 3636 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3144/2021 г.

Решение № 3636 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3144/2021 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 58, ал. 3 във връзка с чл. 12 от Изборния кодекс /ИК/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Р. Н. с адрес гр. Кюстендил, , [жк], [жилищен адрес] живущ в гр. Нейпълс, щата Флорида, Съединени американски щати, приподписана от адв. Б. Я. от Адвокатска колегия - Бургас, против Решение № 2212 -НС от 12 март 2021 г., постановено от Централната избирателна комисия, в частта му, с която не е образувана избирателна секция в гр. Нейпълс, щата Флорида. С жалбата се релевират възражения за незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Жалбоподателят оспорва изводите на ответния административен орган и излага аргументи за неправилно приложение на нормите на чл. 14 от ИК, като твърди, че неоснователно с процесното решение не е разпоредено образуване на избирателна секция в гр. Нейпълс предвид това, че са подадени заявления от повече от 76 избиратели. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да укаже на Централната избирателна комисия да образува избирателна секция в горепосоченото населено място. Ответникът - Централна избирателна комисия /ЦИК, Комисията/ оспорва жалбата чрез упълномощен член Мария Бойкинова, съгл. Решение № 1927 от 12 януари 2021 г., която в съдебно заседание пледира за отхвърляне на оспорването като неоснователно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалване, предвид подаденото от него заявление за гласуване гр. Крю, Великобритания и в срока по 58, ал. 1 от ИК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 2212 - НС от 12 март 2021 г. са определени местата в държавите, в които ще се образуват избирателни секции извън страната и броя на избирателните секции във всяко място при произвеждане на изборите за народни представители на 4 април 2021 г. Процесният административен акт е издаден от ЦИК на основание чл. 57, ал. 1, т. 17, чл. 12 във връзка чл. 14 и чл. 16, ал. 4 от ИК. Атакуваното решение на ЦИК, което е предмет на настоящото съдебно производство, е издадено въз основа на приети и обработени заявления за гласуване извън страната (електронни заявления и на хартиен носител), обективирани в Списъка на потвърдените заявления за гласуване в секция извън страната, мотивирани предложения на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства за образуване на секции извън страната, включващ и мотивирани предложения по чл. 14, ал. 3 от ИК за образуване на избирателни секции в местата в държавите, които не са членки на Европейския съюз, извън дипломатическите и консулските представителства въз основа на териториалното разпределение на българската общност, отдалечеността на избирателните секции и изискването на чл. 14, ал. 5 от ИК. При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи: Оспорваното решение е постановено от компетентния за това административен орган, в рамките на законовите му правомощия, регламентирани в чл. 57, ал. 1, т. 17 и чл. 12 от ИК, като същото е обективирано в изискуемата писмена форма и индивидуализирано с номер и дата на издаване. Съдът счита, че при произнасяне на процесния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, защото в оспореното решение са посочени правни основания за издаването му и е мотивирано с фактически основания за постановяването му, които са изложени в документите, съдържащи се в приетата по делото административна преписка, представена от ЦИК. Конкретно по отношение на възражението на жалбоподателя относно откриване в Съединените американски щати, основанията са изложени подробно в протокол № 309 от 12 март 2021 г., в който са отразени проведените обсъждания във връзка предложението на ръководителя на посолството във Вашингтон, който в изпълнение на разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ИК е изпратил мотивирано предложение – грама за разкриването на конкретно посочени 35 избирателни секции. В протокола е обсъдено, че е избран водещия принцип на районирането и натрупването на заявленията в даден район, а не само принципа на индивидуално подадено заявление за конкретно населено място. Съдът констатира, че в случая са спазени и законовите изисквания за кворум и мнозинство - решението е прието с 12 гласа "за" и 2 гласа "против". Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение съответства на приложимите материалноправни норми. Съобразно текста на чл. 12 от ИК, ЦИК не по-късно от 21 дни преди изборния ден определя местата в държавите, в които ще се образуват избирателни секции извън страната и броя на избирателните секции във всяко място. Процедурата е подробно регламентирана в нормите на раздел III от глава втора на ИК и в конкретната хипотеза съдът намира, че тя е надлежно изпълнена. Извън дипломатическите и консулските представителства избирателни секции извън страната могат да бъдат разкривани при условията на чл. 14, ал. 3 от ИК - за места в държавите, които не са членки на Европейския съюз. По силата на горепосочената норма с решение на ЦИК по преценка на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства в местата в държавите, които не са членки на Европейския съюз, извън дипломатическо или консулско представителство, се образуват избирателни секции въз основа на не по-малко от 60 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1 от ИК. Регламентирано е, че ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България, въз основа на териториалното разпределение на българската общност, отдалечеността на избирателните секции и изискването на чл. 14, ал. 5 от ИК, изпращат мотивирано предложение до Централната избирателна комисия не по-късно от 25 дни преди изборния ден. Решаващият съдебен намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя за липса на обективни критерии при преценка на ЦИК и за противоречие на тази норма с Конституцията на Република България. На първо място от определящо значение е императивното изискване на законодателя, формулирано в чл. 14, ал. 5 от ИК, според което общият брой на избирателните секции, които се образуват в една държава, която не е членка на Европейския съюз, да не надвишава 35. В случая ЦИК се е съобразила с това законово ограничение и е определила 35 места във Великобритания за гласуване на процесните избори, като правилно е приела, че откриването на повече места би било в нарушение на ИК. За пълнота следва да се посочи, че Конституционният съд е бил сезиран с искане за обявяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 14, ал. 3 и 5 от ИК, като е образувано к. д. № 14/2016 г., но с определение № 1 от 31.01.2017 г. на КС е прекратено производството по к. д. № 14/2016 г. Следователно цитираните текстове на чл. 14, ал. 3 и 5 от ИК са действащи норми, които са задължителни за ЦИК и за всички лица с избирателни права. Без правно основани е и твърдението, развито в писмените бележки на жалбоподателя, че за нуждите на настоящите избори следвало да се възприемат отделните щати в САЩ като самостоятелни държави с регламентиран различен обществен ред. Това не е така, тъй като съобразно Списъкът на ООН за международно признатите суверенни държави, съгласно дефиницията на Споразумението от Монтевидео от 1933 година, международно признатата държава е именно САЩ, а не отделните щати. Следва да се има обстоятелството, че в случая са касае междудържавни отношения, страни които са Република България и Съединените американски щати, което е от значение и факта, че Република България няма дипломатически мисии във всеки отделен щат, за да може чрез тях да се изпълнят изискванията на чл. 14 от ИК. В конкретния случай е съобразен и другият обективен критерий, формулиран в нормата на чл. 14, ал. 3, изречение "второ" от ИК, като ЦИК се е позовала на постъпилото мотивирано предложение от ръководителя на посолството на Република България във Вашингтон, изх. № Пр – 17 -268/8.03.2021 г. В случая ЦИК е възприела изцяло постъпилото предложение от дипломатическото представителство на Република България в Съединените американски щати и е мотивирала своя акт с горепосоченото предложение, което е осъществено в пределите на нейната оперативна самостоятелност. При обжалване съдът не следва да извършва проверка по целесъобразност и да ревизира решението на ЦИК, което е надлежно обосновано и изцяло е в съответствие с изискванията на законовите норми на чл. 14, ал. 3 и 5 от ИК. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с жалбата пороци - отменителни основания по чл. 146 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 58, ал. 3 във връзка с чл. 12 от Изборния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,