Решение № 14581 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14983/2009 г.

Решение № 14581 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14983/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата на Павел Донов Донов, в качеството му на главен инспектор на длъжност "началник на група "Оперативно дежурна част" към Второ районно управление на СДВР, срещу заповед № К-7289/14.09.2009 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен " за срок от една година. В жалбата се поддържа, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизовдствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че при издаване на заповедта жалбоподателят не е запознат с правата му в производството и с "обема на извършената проверка", довело до лишаването му от правна защита и правото му да участва в производството и да сочи доказателства. Посочено е още, че противно на твърденията в заповедта, спрямо него не е възникнало задължение, в качеството му на дежурен офицер, да докладва преписка с рег. № 30194/17.07.2009 г., както и че видно от инструкция рег. № I-66/15.09.1994 г. за организация на дежурството в МВР, дежурния офицер няма задължение да вписва лица в книгата за задържани лица, да ги въвежда или извежда от предварителния арест. Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, представляван от юрк. Цонева, поддържа в хода на делото по същество и в представената писмена защита, че жалбата е неоснователна респ. пледира за оставянето й без уважение. Жалбата против издадената на 14.09.2009 г. и връчена на служителя на 25.09.2009 г. заповед, е редовно подадена на 2.10.2009 г. от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, приложим във връзка с чл. 233 ЗМВР, поради което е допустима. От събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Със заповед рег. № 564/17.07.2009 г. (л. 7), издадена от началника на Второ районно управление при СДВР, е разпоредено извършването на проверка във връзка с данни за извършено нарушение на служебните задължения от страна на главен инспектор Павел Донов, категория В, на длъжност - началник група "ОДЧ" при Второ РУ. Предмет на проверката е информацията, че на 15.07.2009 г., като главен дежурен на Второ РУ, служителят е нарушил Инструкция Iз-2451/29.12.2006 г., като не е спазил реда за вписване на доведените лица в управлението и не е докладвал по съответния ред доведените и задържани лица. Със заповедта е определен поименния състав на проверяваща комисия и определен краен срок за приключването на работата й. С докладна записка от 19.07.2009 г., адресирана до органа, назначил проверката, проверяваният служител е взел отношение по нейния предмет. Жалбоподателят е посочил, че в 08.00 часа, на 15.07.2009 г. е застъпил на 24-часово дежурство в оперативната дежурна част, няма представа защо Чавдар Рангелов не е вписан в книгата за задържани лица и къде са материалите по преписката, като посочва, че същите не са му давани, което е и причина да не знае, че лицето е "затворено в клетката" и да докладва за това на "сутрешната оперативка". По възложената проверка, комисията е приключила работа и е изготвила справка от 24.08.2009 г., получена от началника на Второ РУ на същата дата (рег. № 36238/24.08.2009 г. по описа на управлението). Комисията е приела за установено, че гл. инспектор Донов, като оперативен дежурен не е записал Чавдар Ангелов Рангелов в книгата за задържаните лица и не е докладвал за него по установения ред, въпреки, че задържането е надлежно докладвано. Комисията е приела, че служителят не изпълнил задълженията си по чл. 47, ал. 1 пред. 4 и чл. 35, ал. 1, т. 10 от Инструкция I-66/1994 г. и чл. 16 от Инструкция Iз-2451/29.12.2006 г. Направено е предложение до началника на Второ РУ спрямо гл. инспектор Донов, поради установеното нарушение по носене на службата и водене на служебната документация, да бъде наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен" за срок от една година. Справката е подписана от председателя на проверяващата комисия с отбелязване за негово "особено мнение", което не е представено по делото. Като доказателство е представена заповед за задържане, издадена в 15 часа на 15.07.2009 г. от полицейски орган - полицай Красимир Стефанов, с което е заповядано задържането за срок до 24 часа на Чавдар Рангелов. Заповедта е с рег. № 29848/15.07.2009 г. при Второ РУ, резюлирана и от жалбоподателя. Представени са също така декларация от задържаното лице, подписана на 15.07.2009 г. в 15 часа и сведения от служители, установяващи, времето, мястото и повода за довеждане на Рангелов до Второ РУ, вземането на кръвна проба за алкохол, задържането му и съставянето на АУАН. Жалбоподателят е запознат срещу подпис със справка № 36238/24.08.2009 г. в 16.30 часа на 24.08.2010 г., видно от негово писмено изявление, съдържащо се в долната лява част на последната страница на справката. По делото е представен протокол с № 36246/24.08.2009 г. на Второ РУ, удостоверяващ, че на посочената дата в 16.30 часа, началникът на управлението, в качеството си на дисциплинарно-наказващ орган е изслушал служителя в процедура по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, във връзка с установеното от справката нарушение на служебната дисциплина. Видно от протокола, чието съдържание е удостоверено с подписите на изслушвания и изслушващия, жалбоподателят е взел отношение единствено спрямо обстоятелството, че не са намира в законоустановен отпуск. На 25.08.2009 г. с рег. № 36402 при Второ РУ, жалбоподателят е депозирал до началника на управлението, възражение за неправомерност на дисциплинарната проверка. Довод за това е, че задържаните лица и мотивите за задържане се вписват от лицата, които са ги задържали, както и че причина да не е докладвал преписката по отношение на задържания Рангелов е обстоятелството, че същата не му е предавана, както и че същата е заведена в деловодството на управлението едва на 17.07.2009 г. Събраните от проверката материали са докладвани на директора на СДВР, който е депозирал пред Министъра на вътрешните работи на 1.09.2009 г., предложение за налагане на дисциплинарното наказание, съвпадащо по съдържание и мотиви с предложеното от проверяващата комисия и възприето от началника на Второ РУ. С резолюция от 11.09.2009 г. Министърът на вътрешните работи е удостоверил, че се е запознал с възражението на жалбоподателя, депозирано пред Второ РУ с рег. № 36402/25.08.2009 г. Със заповед № К-7289/14.09.2009 г., Министърът на вътрешните работи е наложил на жалбоподателя, дисциплинарно наказание - недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година. Като фактически основания за наложеното наказание, дисциплинарно-наказващият орган е възприел изцяло констативно-съобразителната част от справката на проверяваща комисия и факта, че нарушението е извършено в срока на наложено наказание "порицание" със заповед № 548/10.07.2009 г. Правно основание за издаване на заповедта е посочен, чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 228, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ППЗМВР и чл. по чл. 47, ал. 1, т. 4 и чл. 35, ал. 1, т. 10 от Инструкция I-66/1994 г. и чл. 16 и 18 от Инструкция Iз-2451/29.12.2006 г. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав, счита че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената за това форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР. Заповедта на Министъра на вътрешните работи, с която се налага дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен" на служител, притежаващ категория "В", е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е законосъобразно образувано със заповед рег. № 564/17.07.2009 г., издадена от началника на Второ районно управление при СДВР, в условията на чл. 231, ал. 1 от АПК, при наличие на конкретни данни, служебно известни му, за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР от страна на жалбоподателя. Няма данни за датата, на която заповедта за назначената проверка е съобщена на жалбоподателя, но с оглед упражненото от него право по защита чрез изготвената докладна записка от 19.09.2009 г., се установява, че най - късно на тази дата той е узнал за започналото производство. Проверката е приключила и резултатите от нея са докладвани на началника на Второ РУ към 24.08.2009 г., който е изпълнил задълженията си по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР да изслуша служителя, преди да се произнесе по същество за дисциплинарната му отговорност, като това е обективирано в протокол, съставен съгласно чл. 237, ал. 1 ат ППЗМВР. В условията на 238 от ППЗМВР и при установена некомпетентност да наложи наказание по чл. 226, ал. 1, т . 4 от ЗМВР във вр. с чл. 228, т. 2 от ЗМВР, началникът на Второ РУ уведомил и изпратил материалите на директора на СДВР, който от своя страна ги е препратил на компетентния дисциплинарно-наказващ орган - Министъра. Преписката е получена от Министъра на 1.09.2009 г., от която дата и на основание чл. 223, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ППЗМВР, нарушението е открито чрез установяване въз основа на получените материални самото нарушение и неговия извършител. Министърът е възприел установеното по преписката и извършените процесуални действия, като не се е ползвал от правото си да назначи нова проверка или отстраняване на процесуални пропуски. Заповедта, като издадена на 14.09.2009 г. за деяние от 15.07.2009 г., се покрива от сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР - в двумесечен срок от откриване на нарушението и в едногодишен от извършването му. Относно предвидената в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР форма на заповедта, съдът счита, че същата е спазена. Дисциплинарното наказание е постановено с писмена заповед, с посочване на извършителя, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Налице е също така изрична препратка към документ, посочващ доказателствата, въз основа на които е установено нарушението - справка № 36238/24.08.2009 г., посочени са правните и фактическите основания, мотивирали издаването на акта. С оглед на до тук изложените мотиви, съдът счита, че заповедта е валидно издадена при спазване на административнопроизводствените правила, като не са налице отменителни основание по чл. 146, т. 1-3 от АПК. По отношение на правилното прилагане на материалния закон от страна на дисциплинарно-наказващия орган, следва да се отбележи следното: Страните не спорят и по делото е установено, че на 15.07.2009 г., жалбоподателят е изпълнявал функции като оперативен дежурен при Второ РУ-СДВР, че спрямо лицето Чавдар Рангелов е издадена заповед за задържане по чл. 63 от ЗМВР в помещение за временно задържане на Второ РУ, както и че посоченото лице не е вписвано от жалбоподателя в книгата за задържани лица и за неговото задържане не е докладвано при предаване на дежурството към 08.00 часа на 16.07.2009 г. Безспорно е между страните, че със заповед № 548/10.07.2009 г., на началника на Второ РУ-СДВР, на жалбоподателя Донов е наложено дисциплинарна наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Съгласно чл. 233 от ЗМВР, обжалването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не спира изпълнението й, а освен това по делото няма данни и страните не спорят, че посочената заповед не е въведена като предмет на съдебен контрол, от което следва, че към 15.07.2009 г. срокът на наказанието "порицание" вече е започнал да тече. От горното следва, че е установено едно от условията от фактическия състав на хипотезата на чл. 228, ал. 1 от ППЗМВР, а именно - твърдяното нарушение да е извършено в срока на наложено наказание "порицание". Спорно между страните обаче е съществуването на служебно задължение у жалбоподателя да извърши вписването и да докладва за това. Според дисциплинарно - наказаващият орган това задължение е регламентирано в чл. 35, ал. 1, т. 10 и чл. 47, ал. 1, т. 4 от Инструкция № I-66/15.09.1994 г. за организацията на дежурството в МВР и чл. 16 и чл. 18 от Инструкция № Iз-2451/29.12.2006 г. за реда за действия на полицейските органи при задържане на лица в структурните звена на МВР. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 10 от Инструкция № I-66/15.09.1994 г., оперативният дежурен приема всички писмени и устни заявления, жалби, молби, предложения и сигнали на граждани, длъжностни лице и обществени органи и организации за извършени правонарушения и ги отразява в съответните служебни документи и докладва по установения ред. От друга страна, чл. 47, ал. 1, т. 4 от Инструкцията казва, че в оперативната дежурна част се води тетрадка за доведените и задържаните в службата лица. Член 16 от Инструкция № Iз-2451/29.12.2006 г. гласи: В ОДЧ на структурното звено на МВР, където е задържано лицето, се води книга за задържани лица. Според чл. 18 от същия акт - всички действия по приемане, настаняване служебно придвижване, свиждане и освобождаване на задържаните лица се отразяват в документацията, която се води в местата за настаняване на задържаните лица. Съдът намира, че в нито една от посочените разпоредби не е регламентирано задължение спрямо оперативния дежурен да вписва, отразява или води служебната документация по вписване в книгата на задържаните лица, съответните данни спрямо задържано лице. Позоваването на чл. 35, ал. 1, т. 10 от Инструкция № I-66/15.09.1994 г. е несъстоятелно и не може да се приеме за основание за възникване на подобно задължение. Това е така, тъй като разпоредбата установява задължение да бъде отразена в служебната документация всяка една информация за извършено правонарушение, доведена по един или друг начин до знанието на оперативния дежурен, както и същото да бъде докладвано. В настоящия случай обаче подобна хипотеза не е налице, тъй като не става въпрос за отразяване на информация за извършено правонарушение, а за пропуск да бъде отразен и документиран, по съответния ред (вписване в книгата за задържане) факта, че спрямо дадено лице е наложена мярка задържане за срок до 24 часа по чл. 63 от ЗМВР, както и че мярката се изпълнява в съответната структурна част на министерството (Второ РУ). Що се касае до посочените от дисциплинарно - наказващият орган разпоредби на чл. 47, ал. 1, т. 4 от Инструкция № I-66/15.09.1994 г. и чл. 16 и чл. 18 от Инструкция № Iз-2451/29.12.2006 г., следва да се отбележи, че същите имат отношение към общата регламентация за начина и реда на водене на документооборота, свързан със задържаните лица, но те не посочват и не определят на кого е задължение и право да го води. В този връзка следва да се приеме, че дисциплинарно - наказващият орган не е установил възникването на служебно задължение спрямо гл. инспектор Павел Донов, в качеството му на оперативен дежурен на Второ РУ към 15.07.2009 г., да запише задържаното лице Рангелов в книгата за задържани лица, от където и извода, че не е доказано жалбоподателят да е извършил твърдяното дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на чл. 35, ал. 1, т. 10 и чл. 47, ал. 1, т. 4 от Инструкция № I-66/15.09.1994 г. за организацията на дежурството в МВР и чл. 16 и чл. 18 от Инструкция № Iз-2451/29.12.2006 г. за реда за действия на полицейските органи при задържане на лица в структурните звена на МВР. По посочените съображения оспорваната заповед следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 от АПК като незаконосъобразна поради издаването й в противоречие с материалния закон - чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР. Разноски по делото не се претендират. Водим от това и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 146, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение