Решение № 6609 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10266/2012 г.

Решение № 6609 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10266/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби против решение № 1397/8.06.2012 г., постановено по адм. д. 3068/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С касационната жалба на Нериман Юсуф Исмаил от с. Пазарци, община Момчилград, подадена чрез процесуален представител, се оспорва съдебното решение в частта, с което е отхвърлена жалбата й срещу акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 240/15.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 987/14.10.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") относно възстановяване на пълния размер от претендирана сума за недължимо платени вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ. Касационният жалбоподател твърди, че решението в обжалваната му част, с която се потвърждава процесния АПВ, е неправилно, постановено в противоречие със закона и необосновано. Иска се отмяна на оспорвания съдебен акт и постановяване на ново решение и постановяване на ново решение, с което да се отмени изцяло оспорвания административен акт като неправилен и незаконосъобразен. Ответникът по тази касационна жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централното управление на Националната агенция за приходите - Пловдив, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по подадената касационна жалба. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централното управление на Националната агенция за приходите - Пловдив е подал касационна жалба против същото решение в частта, с която е отменен АПВ № 240/15.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 987/14.10.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") с която е отказано възстановяване на внесените от Нериман Юсуф Исмаил за периодите м. ноември и м. декември 2008 г. вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за ЗО, направени върху осигурителен доход над размера на минималния осигурителен праг за съответната категория самоосигуряващи се лица и преписката се връща на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда. Касаторът по тази касационна жалба счита, че с решението си съдът фактически определя "избрания осигурителен доход" на регистрирания тютюнопроизводител за м. ноември и м. декември 2008 г. да бъде минималния, защото вноските са внесени след срока, който, ако е спазен, не следва да се дължат лихви. Иска се отмяна на решението на Административен съд - Пловдив в частта, в която е отменен процесния АПВ. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба Нериман Юсуф Исмаил не изразява писмено становище и не се представлява в съдебното заседание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок, поради което са процесуално допустими, разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение № 1397/8.06.2012 г., постановено по адм. д. № 3068/2011 г. Административен съд - Пловдив отменя АПВ № 240/15.03.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, Офис Кърджали, потвърден с решение № 987/14.10.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централното управление на Националната агенция за приходите - Пловдив, в частта, с която е отказано възстановяване на внесените от Нериман Юсуф Исмаил за периодите м. ноември и м. декември 2008 г. вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, направени върху осигурителен доход над размера на минималния осигурителен такъв за съответната категория самоосигуряващи се лица, изпраща преписката в тази й част на компетентния за това орган по приходите за ново произнасяне и отхвърля жалбата на Нериман Юсуф Исмаил в останалата й част срещу същия АПВ като неоснователна. Административният съд приема, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазени административнопроизводствени правила. Спорът касае приложението на материалния закон като по същество жалбоподателката Нериман Юсуф Исмаил претендира връщане на надвнесени от нея суми за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО. За да постанови обжалвания съдебен акт съдът приема, че осигурителните вноските на Исмаил за м. ноември и м. декември 2008 г. за ДОО, внесени върху различен, по-висок осигурителен доход от първоначално избрания, са внесени през м. август 2009 г. - след изтичане на законовия срок за внасяне за 2008 г., с което обстоятелство не следва да се променя размера на осигурителния доход за посочените два периода, поради което и вноските, сторени от нея за ДОО, изчислени върху разликата от минималния осигурителен доход за периода до избрания такъв от лицето от 1 800 лв. се явяват недължимо платени и като такива подлежат на възстановяване. Съдът приема, че по същия начин стои въпросът и с дължимостта на вноските за ДЗПО-УПФ и за ЗО, чийто размер се определя именно на база определения по реда на КСО осигурителен доход за периода. По отношение на вноските за 2009 г., направени от Исмаил върху по-висок осигурителен доход, съдът сочи, че осигурителният доход, върху който са правени вноските е избран от лицето в течение именно на календарната 2009 г., поради което те са дължими във внесения от Исмаил размер. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Дължимите осигурителни вноски от Нериман Исмаил за м. ноември и м. декември 2008 г. са внесени през м. август 2009 г. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от КСО /в приложимата редакция/ сочи че регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които извършват единствено земеделска дейност и се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, могат да внесат дължимите осигурителни вноски до 31 март на годината, следваща календарната година, за която се отнасят. Следователно съдът правилно обосновава, че срокът за промяната на осигурителния доход на по-висок такъв за посочения период е пропуснат, поради което и вноските, сторени от Исмаил за ДОО, изчислени върху разликата от минималния осигурителен доход за периода до избрания такъв от лицето от 1 800 лв. се явява недължимо платена. Самоосигуряващ се земеделски производител, който не определя окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност може да внесе дължимите осигурителни вноски до 31 март на годината, следваща календарната година, за която се отнасят, само ако се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Когато такъв земеделски производител е избрал да се осигурява и за други осигурителни случаи, той дължи ежемесечни осигурителните вноски върху избран от него осигурителен доход, който може да променя най-късно до 10 число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Тъй като Исмаил не е променила размера на осигурителния си доход за посочените два периода - м. ноември и декември 2008 г. същото правило важи и за вноските за ДЗПО-УПФ и ЗО - направените от нея осигурителни вноски, изчислени върху разликата от минималния осигурителен доход за процесния период (първоначално избран осигурителен доход) до избрания от нея осигурителен доход от 1800 лв. са недължимо платени и подлежат на възстановяване. Правилни са мотивите на съда и по отношение на вноските за 2009 г., направени от Исмаил върху по-висок осигурителен доход. Осигурителните вноски са направени в течение на календарната 2009 г. Съгласно чл. 6, ал. 9 от КСО (в приложимата редакция) регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Следователно и увеличаването на вноските поражда своя правен ефект, но те са дължими в размера, в който са внесени и не следва да бъдат възстановени. Нериман Юсуф Исмаил е подала декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от 21.02.2008 г. и с декларация декларира прекъсване на дейността от 22.04.2010 г. При доброволното осигуряване за всички осигурителни случаи на самоосигуряващите се лица те сами избират размера на осигурителния доход, върху който да правят осигурителни вноски. В този смисъл самоосигуряващите се лица не могат в един по-късен момент да довнасят осигурителни вноски за минало време като заявят промяна в избрания от тях осигурителен доход за това минало време. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, намира, че обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила на основани е чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора разноски за пред настоящата инстанция не се дължат на нито една от страните. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,