Решение № 5884 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4490/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Д. Х. К., подадена чрез адвокат Ю. Стефанова против Решение 1151/24.03.2025 г., постановено по административно дело 508/2024 г. по описа на Административен съд Плевен, с която е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД-12-227/21.05.2024 г. на Началник отдел ТО при Община Плевен. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно законосъобразност на оспорената заповед, като се излагат доводи в обратната насока. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта, нареждаща премахване на незаконния строеж. Ответната страна, заместник кмет Териториално развитие при Община Плевен посредством писмен отговор, изготвен от юрисконсулт З. Златева оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Плевен е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, е наредено на Д. Х. К. в качеството на извършител да премахне строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и представляващ Навес, изпълнен върху тротоар на улица поземлен имот с идентификатор 41037.101.310 публична общинска собственост, находящ се на адрес общ. Плевен, [населено място], [улица]срещу 4А. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. В хода на съдебното производство са установени фактите, свързани с местонахождение, размери, характеристики, извършител на строежа и период на изграждането му. В тази връзка е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, което потвърждава констатираните в административното производство обстоятелства, с известни несъответствия относно височината и състоянието на строежа. Въпреки тези несъответствия, процесният строеж е подробно и ясно индивидуализиран както в заповедта, така и в предхождащия я констативен акт, поради което не възниква съмнение кой е обектът, подлежащ на премахване. Установено е, че строежът представлява строеж на допълващото застрояване от шеста категория навес, изграден от дървена конструкция, дървени греди стъпващи върху бетонови единични фундаменти, посредством ламаринени обувки, като връзката между отделните греди е извършена с метални планки, а върху част от конструкцията има покритие от профилирина ламарина. Правилно съдът е приел, че се касае за строеж, а не за преместваем обект, тъй като същият не е с посоченото в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ предназначение. Установен е и периодът на изграждане на строежа през 2017 г., който факт ведно с местонахождението му върху имот, представляващ улица публична общинска собственост, изключва неговата търпимост по смисъла на § 16 ПР ЗУТ или на § 127 ПЗР ЗУТ. По делото са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които потвърждават възприетия от органа извод за това, че адресатът на заповедта е извършител на процесния строеж, който се ползва от него за паркиране на автомобила му. Този факт не е опроверган от страна на оспорващия, поради което възраженията му за недоказаност на връзката му със строежа се явяват неоснователни. Възраженията свързани с наличие на други подобни навеси, извършени от други лица и находящи се в същото населено място, са напълно неотносими към настоящия правен спор. Оспорената заповед се явява материално законосъобразна, като издадена при наличие на всички предпоставки, разписани в закона наличие на строеж, изграден без разрешение за строеж и непопадащ в хипотеза на търпимост. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Решението е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Плевен следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,