Решение № 4431 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7301/2018 г.

Решение № 4431 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7301/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Алфа- А. Атанасов- В. Петраков" срещу Решение № 258/23.04.2018 г. на Административен съд – Пазарджик по адм. дело № 181/2018 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № ДК-02-ЮЦР-01/5.01.2017 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Южен централен район, нареждаща премахването на незаконен строеж "Данъчен склад за пълнене на бутилки с газ пропан-бутан", находящ се в УПИ XIX-търговия и услуги, кв. 52 по плана на с. Огняново, обл. Пазарджик. Ответникът - началникът на РДНСК-ЮЦР, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Оспореното решение е постановено в производство по чл. 226 АПК. При повторното разглеждане на делото административният съд е изпълнил указанията, дадени с отменителното решение по адм. дело № 7537/2017 г. на Върховния административен съд. Неоснователен е основният касационен довод, с който се оспорва квалификацията на процесния обект "Данъчен склад за пълнене на бутилки с газ пропан-бутан" като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ. Във връзка със задължителните указания, дадени от касационната инстанция, по делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че обектът се състои от: сглобяем метален павилион с площ от 20 кв. м, представляващ пълначно за бутилки с газ пропан-бутан, и метален навес с площ от 29 кв. м, под който се съхранява резервоар с пропан-бутан с вместимост 10 куб. м. Независимо от установените технически характеристики, разположение и начин на закрепване на така описаните павилион и метален навес, водещо за определяне на изграденото като строеж е предназначението му. Дали е налице строеж или преместваем обект е въпрос на правна преценка от съда и в този смисъл правилно заключението на вещото лице не е кредитирано в тази му част. Дадени обекти представляват строежи по функционален критерий и качеството им следва от изричното признаване с правна норма. Такъв именно е случаят с обектите, които не са посочени в § 5, т. 38 ДРЗУТ, но попадат в обхвата на чл. 137, ал. 1 ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Строежи от първа категория към релевантния момент са криещите опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни вещества- чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗУТ и чл. 2, ал. 4, т. 1-3 от Наредба № 1/30.07.2003 г. Класификаторът на тези строежи е даден в Приложение № 1 – вж. ал. 13 на чл. 2 от Наредбата, а в т. 144 от него фигурират бензиностанции, нафтораздавателни пунктове, газостанции и пунктове за пълнене с газ. При правилно приложение на закона административният орган и съдът са съотнесли данъчния склад за пълнене на бутилки с газ пропан-бутан към строежите от споменатата категория. Със заключението на съдебно-техническата експертиза е отречена идентичността между въпросния строеж и модулната газостанция, находяща се в същия УПИ XIX-търговия и услуги, за която е представено разрешение за ползване от 2003 г. (изводът се потвърждава и от позицията в касационната жалба). Не може да бъде споделено твърдението на касатора за наличие на строителни книжа за данъчния склад за пълнене на бутилки с газ пропан-бутан. Разрешението за поставяне № 115/6.12.2016 г. на павилион и навес, в което дори не е вписана конкретната дейност по използването им, не препятства възникването на основание за издаване на разрешение на строеж, тъй като обуславящо за квалификацията на обекта е неговото предназначение, респ. възможните последици от съществуването и функционирането му. Той не е и в кръга на изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж, и при обсъдената категория на общо основание за него е бил необходим изричен разрешителен акт от главния архитект на общината – чл. 148, ал. 1 и 2 от закона. При липсата му строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а заповедта, нареждаща премахването на обекта, е материално законосъобразна. Съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение