Решение № 9169 от 25.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10600/2015 г.

Решение № 9169 от 25.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10600/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Столична здравноосигурителна каса против № 4504 от 29.06.2015 г., постановено по адм. дело № 12068/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град - второ отделение, 29-ти състав. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е решението да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което оспорения административен акт да бъде потвърден. Ответникът по касационната жалба - "МБАЛ за женско здраве - Надежда" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., чрез пълномощника си адвокат Д., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - С.-град е отменил писмена покана изх. № 29-02-99 от 13.10.2014 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса. Така постановеното решение е валидно и допустимо. Визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, са налице относно КП № 270 "Диагностика и лечение на новородени с тегло от 1500 до 2499 грама, втора степен на тежест", а в останалата му част решението е правилно. Съображенията на решаващият състав на Върховния административен съд са следните: Основният спорен въпрос по първоначалното дело се е свеждал до това, спазило ли е лечебното заведение изисванията за завършеност по клинична пътека (КП) № 270 "Диагностика и лечение на новородени с тегло от 1500 до 2499 грама, втора степен на тежест" и на КП № 269 "Диагностика и лечение на новородени с тегло от 1500 до 2499 грама, първа степен на тежест" от приложение № 16 към Националния рамков договор за медицинските дейности за 2012 г. (НРДМД 2012 г.), по процесните два случая. По първия пункт от писмената покана с история на новороденото (ИН), (ИЗ) № 1389 на бебе № 23274 по КП № 270 "Диагностика и лечение на новородени с тегло от 1500 до 2499 грама, втора степен на тежест", административният орган е приел, че е налице неизпълнение на основна диагностична процедура, а именно микробиологично изследване на проба от ухо, гърло и ларинкс - култура и чувствителност - 90.33 за периода на хоспитализацията - 6.06.2013 г. - 13.06.2013 г. На лист 28 по делото се съдържат резултати от изследване на гърлен секрет от 10.06.2013 г., който е вписан в ИН от същата дата, както и в епикризата на новороденото от 13.06.2013 г. Но документация доказваща микробиологично изследване на проба от ухо относно това бебе няма. Липсва документ от лаборатория, провела изследването, такова изследване не е вписано в историята на новороденото, както и в епикризата. Ето защо твърдението на жалбоподателя по първоначалното дело, че е за провел това изследване, е недоказано. Изводите на първоинстанционния съд, които са в обратен смисъл, не кореспондират с доказателствата по делото. Касае се факт, който подлежи на доказване с документи - чл. 189 във връзка с чл. 182, ал. 1 НРДМД 2012 г. Ето защо позоваването на показанията на свидетелката И. Б., съдържащо се в мотивите, е направилно. Според 181, ал. 1, т. 4. НРДМД 2012 г., клиничната пътека се счита за завършена при извършване на посочения в нея определен брой диагностични и/или терапевтични процедури. Разпоредбата на чл. 200 НРДМД 2012 г. сочи, че при отчетена и заплатена КП, когато не е изпълнен алгоритъмът на КП, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми. В чл. 76а, ал. 1 ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. По изложените съображения сумата 1113 лв., получена от "МБАЛ за женско здраве - Надежда" ООД, по КП № 270 за ИН (ИЗ) № 1389, подлежи на възстановяване. В посочената му част решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено. Делото, в тази му част е изяснено от фактическа страна, което позволява на касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Предвид тези мотиви, жалбата следва да бъде отхвърлена в тази й част. По втори пункт от писмената покана с история на новороденото (ИН), (ИЗ) № 1625 на бебе № 23229 по КП № 269 "Диагностика и лечение на новородени с тегло от 1500 до 2499 грама, първа степен на тежест", с период на хоспитализация - 21.06.2013 г. - 26.06.2013 г., от фактическа страна административният орган приема, че има неизпълнение на основна диагностична процедура - изследване на кръв-90, с която е отчетена извършена медицинска дейност по тази клинична пътека. По делото е налице искане за лабораторни изследвания от 21.06.2013 г. (лист 34) и резултати от изследвания от същата дата. В тях е отразено, че се отнасят до ИЗ 1625/2013 г. и до бебето М. Р. Г. От епикризата се установява, че бебето е прието в това отделение на 21.06.2015 г., в 15 часа, а в искането за лабораторни изследвания и резултати от изследвания, представени с административната преписка, няма данни за час на постъпването и извършването им в лабораторията. Но в епикризата на новороденото от 26.06.2013 г. (листове 131 и 132 от делото) са посочени ИЗ № 1505 и ИЗ № 1625, както и два резултата от кръвни изследвания, а именно от 16.06.2013 г. и от 21.06.2013 г. Изследването от 16.06.2013 г. е удовлетворило изискванията на предходната КП № 270, видно от изложеното от административния орган, като изисквания по КП № 270 в пункт първи от писмената покана, а второто от 21.06.2013 г. се отнася до КП № 269, поради което твърдението на административния орган, че изследването на кръв от 21.06.2013 г. е осъществено за целите на първата клинична пътека, се явява недоказано. Отменяйки писмената покана в тази й част, съдът е постановил правилно решение, тъй като не е установено нарушение по чл. 181, ал. 1, т. 4. НРДМД 2012 г. по тази клинична пътека. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,