Решение № 13391 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5338/2012 г.

Решение № 13391 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5338/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Георги Недялков Иванов от гр. Шумен срещу решение № 18 от 07.03.2012 г. по адм. д. № 8/2012 г. на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 10048/30.11.2011 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Шумен, изземване на свидетелство за управление на МПС № 265212796, на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Ответната страна представя писмен отговор. Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че заповедта е издадена при наличие на материалноправните предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 4, във връзка с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, при които административният орган е действал при условията на обвързана компетентност. Установил е, че с влизане в сила на наказателно постановление № 2300/07.10.2004 г., с което са отнети общо 20 контролни точки, на жалбоподателя са останали 19 точки и с влизане в сила на НП № 1450/28.04.2006 г., с което са отнети общо 20 контролни точки, на жалбоподателя са отнети всички контролни точки. Посочил е, че действително в издадения контролен талон е отразено, че към 04.05.2005 г. жалбоподателят има 39 контролни точки, максималният брой, но това не променя и не води до друга фактическа обстановка, след като към 04.05.2005 г. с оглед влязлото в сила наказателно постановление № 2300/07.10.2004 г. на жалбоподателя са отнети 20 контролни точки. През 2008 г. са влезли в сила две наказателни постановления, с които са отнети по 9 контролни точки. Изложени са мотиви, че издаването на ново свидетелство за управление, поради изтичане на валидността на предходното, не е основание водачът на МПС да получи отново максималния брой точки и възстановяването по служебен път е възможно единствено при последно нарушение и то ако има останали контролни точки, двегодишния срок започва да тече от всяко следващо наказателно постановление или нарушение, а в случая между всяко от четирите нарушения и съответно влезли в сила НП не е изтекъл този двегодишен срок. Решението е правилно. Неоснователни са доводите за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, поддържани като касационни основания за отмяна на решението - чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на решението съдът е обсъдил релевантните фактически обстоятелства относно правния спор за законосъобразност на оспорения акт и е направил обосновани изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е загубил правоспобността си, но не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка с превантивен характер, предвидена с цел да се предотвратяват ПТП и гарантиране на безопасността по пътищата. За да се приложи мярката следва да са налице елементите на фактическия състав на нормата - да са отнети контролните точки и да не е върнато свидетелството. Съдът правилно е приел, че са осъществени и двете кумулативни предпоставки. В касационната жалба се оспорват тези изводи, като се твърди, че не е налице отнемане на всички точки. Доводите са направени и в първоинстанционното производство и са отхвърлени обосновано от съда. Отнемането на всички точки е релевантен факт, който е установен в хода на съдебното производство и с неговото проявление възниква правото на административния орган да приложи мярката, изразяваща се в изземване на свидетелството. Правилно съдът е приел, че с преиздаването на свидетелство за управление и контролен талон от 4.05.2005 г., поради изтичане на срока за валидност, не се възстановяват контролните точки. Този размер определен, съгласно заповед № I-215/1999 г. на министъра при наличното първоначално свидетелство за управление. С НП от 7.10.2004 г. /вл. в сила на 9.11.2004 г./ са отнети 20 контролни точки. Те са от значение, с оглед последващо НП, като доводът, че с подновяването на СУМПС е възстановен броя на контролните точки е несъответен с приложимата уредба. В този смисъл са Наредба № I-139/2002 г. (отм.) и Наредба № I-з - 1959/2007 г. Съгласно § 1 от ПЗР на първата и чл. 2, ал. 2 от втората наредба се предвижда, че при следващо издаване на свидетелство броят на наличните контролни точки не се променя, а § 1 от ПЗР Наредба № I-139/02 г., че отнетите такива до влизане в сила на наредбата се отчитат при всяко следващо нарушение. Следователно не е предвидена възможност с факта на преиздаване на свидетелството да се възстанови максималния брой контролни точки. Законосъобразно е прието от съда, че възражението за липса на фактическо основание за прилагане на ПАМ, поради наличие на правоизключващ факт - служебно възстановяване на контролни точки на основание чл. 158 от ЗДвП е неоснователно. Съгласно чл. 157, ал. 5 от ЗДвП лице, загубило правоспособност за управление, поради отнемане на контролни точки има право отново да бъде допуснато до изпит не по-рано от 6 м. от датата, на която е върнато свидетелството. При тази законова регламентация възстановяването се извършва по реда на чл. 158 от ЗДвП и Наредба № I-139/02 г. Граматическото, логическо и систематично тълкуване на чл. 158 във вр. с чл. 157 налага извод, че възстановяване е допустимо при частично, но не и в случаите на пълно изчерпване на определения лимит. В последната хипотеза водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, а не чрез възстановяване на частично отнети точки. Изпълнението на процедурата по чл. 158 от ЗДвП изисква отразяване на факта на възстановяване в съответния регистър, което не е доказано /чл. 5 от Наредба № I-139/02 г./. Конкретно в случая между извършването на нарушенията по двете наказателни постановления № 2300/07.10.2004 г., с което са отнети общо 20 контролни точки и НП № 1450/28.04.2006 г., с което са отнети още общо 20 контролни точки /с оглед редакцията на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП преди изм. ДВ бр. 51 от 2007 г./, не е изтекъл двегодишен срок, поради което не са били налице условия за възстановяване на пълния контролен брой точки и лимитът е бил изчерпан. Неоснователен е и доводът за съществено нарушение на административно процедурните правила при издаване на заповедта, което съдът не е приел като основателно. За издаване на акта не е предвиден срок. В тази връзка е необосновано твърдението, че са нарушени чл. 57 и 58 от АПК. Неиздаването на акта не преклудира възможността за това, а поради това не е налице и мълчалив отказ. Неуведомяването по чл. 26 от АПК не е съществено нарушение предвид липсата на ограничаване на правото на защита. Вярно е, че административният орган не е установил възникналото задължение за връщане на свидетелството за правоуправление през 2006 г. и е издал служебна справка относно водача по друго дело, в която е отразено, че остават 10 контролни точки, но това не води до други изводи в настоящото производство. След като веднъж лимитът на контролни точки е бил изчерпан, не може да се възстанови служебно, в този смисъл е без значение, че от 2008 г., когато са влезли в сила последните наказателни постановления до издаване на оспорената пред съда заповед са изтекли повече от две години. Неизпълнението на задължението по чл. 5, ал. 3 от Наредба№ I-139/02 г. при отнемане на повече от 2/3 от контролните точки службата за отчет на водачите на моторни превозни средства при областните дирекции "Полиция" да изпрати писмено задължение на водача, също не може да се отрази пряко върху законосъобразността на издадения административен акт. Доводите, че жалбоподателят е посетил ПП - ОД Шумен, с оглед справка за контролните точки не променя извода за законосъобразност на заповедта поради това, че не е свързан с елементите на фактическия състав на приложимата норма. С оглед на изложеното касационното оплакване, че съдът е приложил неправилно материалния закон не се оправдава от фактическа страна. Съдът е осъществил контрол за законосъобразност, като доказателствата са обсъдени и преценени в своята съвкупност и съотносимост. Фактическите изводи се подкрепят от доказателствата, поради което решението е обосновано. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение