Решение № 9066 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5272/2014 г.

Решение № 9066 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5272/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието и науката, чрез юрк. Маргарита Петрова, срещу решение № 2331 от 18 февруари 2014 г., постановено по адм. дело № 10766/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед № РД 10-1361/26 юни 2013 г. на министъра на образованието и науката. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Иван Руменов Панайотов, чрез адв. Николай Лазаров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивира заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд е заповед № РД-10-361/26 юни 2913 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание § 4, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Иван Руменов Панайотов, на длъжност "началник" на Регионален инспекторат по образованието (РИО) - Хасково, считано от датата на връчване на заповедта. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение на Панайотов е посочена възстановяване на служител на длъжността, в изпълнение на влязло в сила на 11 март 2011 г. решение от 08 февруари 2010 г. на Софийския градски съд, постановено по гр. дело № 8646/2009 г. и решение № 7827 от 06 юни 2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, постановено по адм. дело № 4164/2013 г., с което е оставено в сила решение № 1612 от 04 февруари 2013 г., постановено по адм. дело № 9851/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Представени и приети по делото са и писмени доказателства, установяващи, че по съдебен ред е отменена заповед № РД-12-364/15 август 2008 г. на министъра на образованието и науката, като е признато за незаконно уволнението на Мариела Георгиева Златева, заемала до този момент длъжността "началник" на РИО - Хасково. С молба № 94ММ-1269 от 20 юни 2011 г. до министъра на образованието, младежта и науката, Златева е заявила желанието си да бъде назначена по служебно правоотношение на заеманата от нея длъжност. На същата дата министърът издава две заповеди - за възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност и за прекратяване на трудовото й правоотношение. Като основание за издаването на последната е посочил чл. 325, т. 12 от КТ, във връзка с чл. 35, ал. 4 от ЗНП, тъй като длъжността е определена за заемане от държавен служител. След като по исков ред е обжалвала пред Софийски районен съд заповедта за прекратяване на правоотношението, съдът е отхвърлил иска на Златева като в мотивите си е посочил, че възстановеното правоотношение е трудово и то не се трансформира в служебно предвид конститутивното действие на съдебното решение. Златева е обжалвала пред Софийския градски съд решението на районния съд, което е потвърдено изцяло и е влязло в сила на 12 март 2011 г. Паралелно с гражданското производство се е развило и съдебно-административно такова по обжалване на мълчалив отказ на министъра да се произнесе по молба с вх. № 94ММ-1269 от 20 юни 2011 г. на Златева относно желанието й да бъде назначена на длъжността "началник" на РИО - Хасково. С решение № 1612 от 04 февруари 2013 г., Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, е отменил мълчаливия отказ на министъра като му е дал указания да се съобрази с § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл, а в случай, че Златева отговаря на изискванията на чл. 7 от ЗДСл, министърът е длъжен да действа при условията на обвързана компетентност и следва да я назначи като държавен служител на тази длъжност. В случай, че тя не отговаря на условията за заемане на длъжността или същата вече не съществува, органът по назначаването следва да мотивира отказа си. Решението е оставено в сила с решение № 7827 от 06 юни 2013 г., постановено по адм. дело № 4164/2013 г., по описа на ВАС, петчленен състав. На основание влезлите в сила решения на Софийския градски съд и на Върховния административен съд, петчленен състав, министърът на образованието и науката е издал заповед № РД 10-1360/26 юни 2013 г., с която е назначил Златева на длъжността "началник" на РИО - Хасково. На същата дата с друга заповед министърът, на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗДСл, е издал заповедта, предмет на настоящото обжалване, за прекратяване на служебното правоотношение на Иван Руменов Панайотов - "началник" на РИО - Хасково. Като мотиви за уволнението му е посочил възстановяването на служител на същата длъжност и в изпълнение на влезлите в сила съдебни решения. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - министърът на образованието и науката, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но постановена в нарушение на материалноправните разпоредби. В подкрепа на изводите си е изложил мотиви, че липсва фактическо основание за издаване на оспорената заповед на посоченото в нея основание - § 4, ал. 3 от ЗДСл - не е налице възстановяване на държавен служител с влязло в сила съдебно решение на длъжността "началник" на РИО - Хасково, заемана от Панайотов. Решението е правилно. Инстанцията по същество е обсъдила всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят напълно от доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за отменително основание по отношение на обжалваната заповед е правилен. Оплакванията, наведени в касационната жалба, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, са неоснователни. С разпоредбата на § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл, възстановените със съдебно решение на работа служители могат да подадат заявления по чл. 8 от същия закон при наличието на две условия, за да може да бъде упражнено съответното субективно право: ако отговарят на изискванията по чл. 7 от ЗДСл и ако длъжността, която са изпълнявали до влизане на този закон в сила и на която се възстановяват, съществува в съответната администрация. В разглеждания казус е установено, че Златева е заемала до момента на уволнението по трудово правоотношение длъжността "началник" на РИО - Хасково. Резултатът от влязлото в сила съдебно решение по трудов спор е възстановяване на Златева на заеманата работа, но не е основание за сключване на нов трудов договор за заемане на длъжността. Възстановеното правоотношение между Златева и министъра на образованието и науката е трудово, но то не се трансформира в служебно предвид конститутивното действие на съдебното решение. С разпоредбата на § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл само се дава възможност на определена категория лица да упражнят срочното право на заявление по § 3 от същия закон. След като на процесната длъжност не е възстановена служителката по трудово правоотношение, то правилно първоинстанционният съд е приел, че посоченото основание - § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗДСл в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Иван Панайотов не е основание за издаване на акта. Следва да се сподели изцяло изводът на тричленния състав, че издаденият административен акт на министъра за прекратяване на служебното правоотношение на Панайотов е незаконосъобразен. Също така за пълнота на изложеното до тук следва да се отбележи, че настоящата инстанция споделя и останалите изводи на съда относно допуснатите нарушения на материалния закон и не следва да отговаря на останалите касационни оплаквания, тъй като вече са коментирани в атакуваното решение. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба оплаквания оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,