Решение № 9406 от 8.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5431/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Кюстендил срещу решение 547 /1.4.2025г. постановено по адм. дело 621/2024г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменен отказа на главния архитект на община Кюстендил, да бъде съгласуван и одобрен инвестиционен проект и да бъде издадено разрешение за строеж за обект: Подмяна на кабелна линия СрН 20Kv между П/ст Кюстендил и ТП Народна мебел, гр. Кюстендил с трасе, преминаващо между поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 41112.501.23, ПИ 41112.501.22, пресича ул. Соволска /ПИ 41112.501.45/, ул. Петър Берон /ПИ 41112.501.119/, стигащо до ТП Народна мебел /ПИ 41112.501.139/ по КККР на гр. Кюстендил, обективиран в писмо изх. 26-00-1692/25.11.2024 г. по описа на община Кюстендил. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отказът на главния архитект бил законосъобразен. Налице била хипотезата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ, което се потвърждавало от издадена от началника на РДНСК Кюстендил заповед за премахване на незаконен строеж, както и от издадено наказателно постановление, което било потвърдено от районния съд. Иска се отмяна на решението на Административен съд Кюстендил и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Евентуално се прави възражение за прекомерност на разноските на ответника. Ответникът "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД в писмен отговор, оспорва касационната жалба. След като заповедта за премахване на незаконен строеж не е влязла в сила, не била налице хипотезата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ. Наказателното постановление също не било придобило стабилитет. Липсвала идентификация между обекта на отказа и обекта разпореден за премахване като незаконен. Моли оставяне в сила на оспореното решение. Заявява претенция за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Главният архитект на община Кюстендил, за да постанови посоченият по-горе отказ с правно основание чл. 148, ал. 7 ЗУТ се е позовал на Заповед ДК-02-КН-1 от 28.10.2024 г. на Началника на РДНСК Кюстендил за премахване на незаконен строеж: Нова кабелна линия СрН 20Kv, с трасе започващо от ТП Хладилник (сграда с идентификатор 41112.501.105.6 по КККР на гр. Кюстендил, разположен в УПИ XIX, кв. 91 по плана на гр. Кюстендил), продължава по второстепенна улица, улица Петър Берон (ПИ 41112.501.119) покрай имоти с идентификатори 41112.501.73 и 41112.501.139 по КККР на гр. Кюстендил и завършва до муфа пред ТП Народна мебел с дължина 750 м. За да отмени оспорения пред него отказ, административният съд е приел, че преди влизане в сила на посочената заповед, не е налице установен незаконен строеж, който представлява пречка за издаване на разрешение за строеж, по смисъла на чл. 148, ал. 7 ЗУТ. Така постановеното решение е правилно. Незаконно строителство се установява след провеждане на изрична процедура, приключила с влязъл в сила административен акт, констатиращ наличието на условията на чл. 225, ал. 2 ЗУТ и нареждащ премахването на строежа (чл. 225, чл. 225а ЗУТ). Докато административният акт твърдящ, че даден строеж е незаконен, не придобие стабилитет, липсва констатиран незаконен строеж. Към датата на постановяване на процесния отказ, Заповед ДК-02-КН-1 от 28.10.2024 г. на Началника на РДНСК Кюстендил не е влязла в сила, поради което, както правилно е приел съдът от първа инстанция, не е налице хипотезата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ. От първоинстанционният съд не е допуснато твърдяното от касатора процесуално нарушение, изразяващо се в неспиране на производството по обжалване на отказа, до приключване с влязъл в сила съдебен акт, на производството по оспорване на заповедта за премахване на констатирания незаконен строеж. Към момента на постановяване на оспорения отказ, липсва констатиран със стабилен административен акт незаконен строеж. От изложеното се налага извода, че оспореният отказ е незаконосъобразен и същият правилно е отменен от Административен съд Кюстендил. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, която следва да бъде уважена в размер 100,- лева. Така мотивиран Върховният административен съд, второ отделение,