Решение № 2481 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10774/2008 г.

Решение № 2481 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10774/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Бургас при ЦУ на НАП против Решение № 485/27.05.2008 г. на Административен съд - град Бургас, IV-ти състав по адм. д. № 405/2007 г., с което е отменен РА № 2800719/12.02.2007 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Ямбол, потвърден с Решение № РД-10-179/19.04.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период 1.02.2006 г. - 31.03.2006 г. на "НЕКСА" ЕООД, гр. София в размер на 40020 лв. и лихви в размер на 3771,76 лв. Изложени са твърдения за неправилност на решението и се иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът "Некса" ЕООД, гр. София, представлявано от Управителя Алиосман Хасан, чрез процесуалният си представител адв. Минчев в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки оспорва касационната жалба и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, но на друго, различно от изложеното основание. С обжалваното решение, регионалният административен съд е приел, че издаденият РА е незаконосъобразен, тъй като са били налице доказателства за реалността на доставките на стоките. Изводите на Съда са правилни. Същият обаче е следвало да приеме, че актът, с който е възложена данъчната ревизия е издаден на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, при наличие на издаден АПВ за същия данъчен период, който имплицитно съдържа произнасяне по дължимостта и размера на задължението, с което се извършва прихващане или се възстановява ДДС на задълженото лице. Когато са налице вече определени задължения за данъци, изменението на определените с такъв акт права и задължения следва да бъде извършено при условията и по реда на чл. 133 и чл. 134 ДОПК, т. е. заповедта за възлагане на процесната ревизия следва да е издадена от директора на ТД на НАП при условията на чл. 134 от ДОПК. В случая тези императивни изисквания на закона не са били спазени, тъй като заповедта за възлагане е издадена от началника на отдел "Данъчно-осигурителен контрол" при ТД на НАП - гр. Ямбол на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. След като ревизията е възложена от некомпетентен орган, некомпетентни се явяват и лицата, определени да извършат ревизията респективно - издателят на ревизионния акт. Издаденият РА при липса на материална компетентност на издателя му е нищожен, поради което решаващият съд е трябвало да го обяви за такъв. При извършена ревизия на ДЗЛ не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период 1.02.2006 г. - 31.03.2006 г. в размер на 40020 лв. по данъчни фактури № 58/03.02.2006 г. с предмет доставка на 50 т. Кориандър и № 69/10.03.2006 г. с предмет 88 т. кориандър, издадени от "Билкософ" ЕООД - София. Не се спори по фактическата обстановка и по въпроса, че действително има издадени АПВ № 356/13.04.2006 г. и АПВ № 2735/21.06.2006 г. от Главен инспектор по приходите на основание чл. 129 от ДОПК, с който по подадена от ДЗЛ за същия данъчен период справка - декларация по чл. 100 от ЗДДС е признат резултат ДДС за възстановяване. Не се спори и за това, че актовете за възлагане на ревизия са издадени от орган по приходите - началник отдел "Данъчно-осигурителен контрол" при ТД на НАП - гр. Ямбол на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. При тези данни първоинстанционния съд е следвало да направи изводи за некомпетентност на органа, издал актът за възлагане на данъчната ревизия, при наличие на влязъл в сила АПВ за същия ревизиран период. Действително, установената съдебна практика по казуси относно същата фактическа обстановка, но при действието на ДПК (отм.) е прието, че ДАПВ е акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и при влязъл в сила такъв, изменението на установените с такъв акт данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условията на чл. 115 и по реда на чл. 116 от ДПК (отм.). В сегашната редакция на чл. 133 от ДОПК, уреждаща изменение на установени данъчни задължения, изрично е вписано, че такива следва да се считат само тези установени с влязъл в сила ревизионен акт. В тази връзка отново подлежи на тълкуване характера на АПВ и доколко установените с влязъл в сила АПВ права могат да бъдат отново предмет на ревизия. И при действието на ДОПК при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване отнасящ се са същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е единствено териториалният директор. След като заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, а атакувания РА да бъде обявен за нищожен. При този изход на спора да ответника по касация се дължат разноски в размер на направените за адвокат в размер на 4600 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, Първо "А" отделение,