Решение № 124 от 23.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2551/2013 г.

Решение № 124 от 23.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2551/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Обжалва се решение № 1/04.01.2013 г. по гр. д. № 526/2012 г., с което Окръжен съд - [населено място] е потвърдил решение № 1551/31.07.2012 г. по описа на Районен съд - [населено място] е признал за установено по отношение на [фирма], че К. Т. Т. и Г. Т. Г. на основание договор за покупко-продажба по н. а. № 151/18.03.2002 г. са собствениците на магазин № 3, съответен на магазин № 563 по плана на пазара, разположен в терена на ПИ 10135.1501.973 по плана на [населено място]. Решението се обжалва от ответника [фирма] с оплакване за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения. Касаторът счита, че при обосновано оплакване за непълен доклад в жалбата въззивният съд е бил длъжен да докладва делото, да приеме представените към жалбата доказателства за фактите по въведените възражения и да ги обсъди при решаването на делото. Претендира разноски. Решението е допуснато до касационно обжалване по процесуално-правните въпроси: 1) При обосновано оплакване в жалбата, че извършеният от първостепенния съд доклад е непълен, длъжен ли е въззивният съд да докладва делото? и 2) В тази хипотеза длъжен ли е въззивният съд да допусне новите доказателства, посочени във въззивната жалба? Ответниците по касация К. Т. Т. и Г. Т. Г. намират решението за правилно. Претендират разноските пред касационната инстанция. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема обжалваното решение за допустимо. При преценка на оплакванията, че е неправилно в правомощията по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и в правомощията на инстанция по същество е признал за установено по отношение на [фирма], че К. Т. и Г. Г. на основание договор за покупко-продажба от 18.03.2002 г. са съсобствениците на процесния магазин. Правният извод е базирал на нотариален акт № 117/1999 г, с който по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК (отм.) са установени правата на [фирма], продавачът, от когото ищците купуват магазина. Въззивният съд е приел за недоказано правоприемството между [фирма] и ответника, а оттук - и възможността последният да се ползва от нотариален акт № 132/2003 г, с който по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК (отм.) [фирма] е признат за собственик на три пазарни площадки, върху едната от които е разположен магазинът. Въззивният съд е счел, че след като ответникът не се ползва от нотариален акт № 132/2003 г, негова е тежестта да опровергае констатацията в нотариален акт № 117/1999 г, че [фирма] е собственик на магазина. Счел е, че като последица от безуспешно насрещно доказване е обвързан от извода на нотариуса в нотариален акт № 117/1999 г. При събрани доказателства, че процесният магазин е идентичен с магазина по договора за покупко-продажба, въззивният съд е приел, че ищците са неговите собственици. По въпросите, по който касационното обжалване е допуснато, настоящият състав намира следното: При обосновано оплакване в жалбата, че извършеният от първостепенният съд доклад е непълен, въззивният съд не дължи доклад, а е длъжен да даде указания до страните относно възможността да предприемат онези процесуални действия по посочване на относимите доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция. В тази хипотеза въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата, посочени в жалбата, за относимите факти. Съображенията са следните: Дейността на въззивният съд не е повторение на първоинстанционното производство, а негово продължение. Въззивната инстанция като такава по същество, не дължи повтаряне на извършените от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях, дори да са порочни. От друга страна, не всяко порочно действие на първата инстанция има значение за въззивното производство. Релевантни са само онези: 1) за които има оплакване в жалбата (чл. 269, изр. 2 ГПК); 2) извършени са в нарушение на приложима императивна материално-правна норма (съображения за обществен ред) или 3) извършени са в нарушение на задължението на съда да следи служебно за интереса на някоя от страните. Основателното оплакване за непълен доклад на първата инстанция попада в първата група. Процесуалните последиците са следните: 1) въззивната инстанция е длъжна да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относимите доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради непълнота на доклада (чл. 269, изр. 2, вр. чл. 273, вр. чл. 146, ал. 2 ГПК) и 2) въззивната инстанция е длъжна да допусне всички доказателства за релевантните факти, които страните са направили преди дадените указанията по разпределението на доказателствената тежест. Това е така, защото преклузията на доказателствените искания, предвидена съответно в чл. 147 (за първоинстанционната фаза) и чл. 266, ал. 1 и 2 ГПК (за въззивната), настъпва само като последица от доклад и указания, съответни на изискванията на чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК. Следователно когато първоинстанционният съд е пропуснал да извърши доклада или докладът е непълен или неточен и без инстанция по същество да е дала указанията, предвидени в чл. 146, ал. 2 ГПК, всяко доказателствено искане за относим факт е допустимо. Пропускът има за първопричина допуснатото от инстанцията по същество съществено нарушение. По основателността на касационната жалба и с оглед дадените отговори, настоящият състав приема следното: Ищците претендират да са собствениците на процесния магазин на основание договор по нотариален акт № 151/18.03.2002 г. за покупко-продажба. Спорът възниква в рамките на административната процедура по отстраняване на непълнота в кадастралните карта и регистри, приключила с отказ на административния орган за изменение на кадастралните карта и регистър чрез отразяването на магазина (чл. 53, ал. 2 ЗКИР). За да докажат своите права ищците са представили и договора по нотариален акт и нотариален акт № 117/1999 г, съставен по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК (отм.) в свидетелство на правата на продавача [фирма] върху магазина. В писмения отговор ответникът е оспорил иска с възражението, че искането за изменение на кадастралната карта и регистри засяга имот, на който той е собственикът по правоприемство от [фирма] и този е необременен с ограничени вещни права. За да докаже релевантните по възражението факти представя нотариален акт № 132/2003 г, с който [фирма] е признат за собственик на три пазарни площадки. В изпълнение на своите задължения по чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК първостепенният съд се е ограничил до това да очертае обстоятелствата, от които произтичат заявените права и възражения. Следователно докладът е непълен. С първоинстанционното решение исковете в защита на собствеността са уважени, като спрямо ответника са приложени неблагоприятните последици на доказателствената тежест. Ответникът обжалва решението пред въззивната инстанция с оплакване за нарушение на изискванията на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Към жалба прилага писмени доказателства и съдебни решения с искане да бъдат приети, защото доказват правата, признати с констативен нотариален акт № 132/2003 г. и правоприемството от [фирма]. Въпреки основателното оплакване в жалбата, че нарушението на производствените правила, допуснато от първата инстанция е съществено, и относимостта на доказателствата, в разпоредителното заседание по чл. 267 ГПК въззивният съд не ги приема. Спестява и указанията до страните относно възможността да предприемат онези процесуални действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция. С решението въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение и също прилага неблагоприятните последици на доказателствената тежест за ответника, като приема за недоказани и правоприемството от [фирма] и титулярството на правата по констативния нотариален акт № 132/2003 г. Делото е останало непопълнено с доказателства като резултат от съществените нарушения на двете инстанции по същество. Съответно е нямало основание с въззивното решение да се приложат неблагоприятните последици на доказателствената тежест. Въззивното решение подлежи на касационна отмяна. Делото следва да се върне от стадия по чл. 267 ГПК за отстраняване на посочените процесуални нарушения, допуснати от въззивната инстанция. Касационното решение не разрешава спора по същество. Следователно на този етап няма основание да се реши и отговорността на страните за разноските по делото. При тези мотиви, съдът