Решение № 14273 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14012/2017 г.

Решение № 14273 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14012/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. К. от [населено място], срещу решение № 346 от 14.11.2017 г. по адм. д. № 528/2017 г. по описа на Административен съд Перник. С решението е отхвърлена като неоснователна жалбата на К. срещу заповед № ЗСП/Д-РК/5671/05.09.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Перник, с която му е отказано отпускане на месечна целева помощ за отопление. Заповедта е потвърдена с решение № 14-РД06-0020 от 15.09.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Перник. Моли за отмяна на решението на Административен съд Перник като незаконосъобразно, като посочва, че същото е твърде общо, излага доводи свързани със затрудненото финансово, здравословно и социално положение. Приложено е Експертно решение на ТЕЛК от 2016 г. за преосвидетелстване, 58% намалена трудоспособност. Ответникът – Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Перник, редовно призован, се представлява от юрк. Чакърова със становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбите и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на Административен съд Перник е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Настоящият касационен състав изцяло споделя приетата за установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, както и правните му изводи. Като мотиви на заповедта за отказ от отпускане на помощ е посочено, че на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, средномесечният доход за предходните 6 месеца преди подаване на заявление-декларацията на лицето е по-висок от диференцирания минимален доход за отопление. Е. К. е подал заявление-декларация за отпускане на целевата помощ с необходимите приложения. Във връзка със заявлението К. е посетен на адреса си два пъти, не е намерен, оставени са му уведомления по чл. 27, ал. 3 и 4 ППЗСП. Изготвен е социален доклад от 29.08.2017 г., в който е посочено, че К. е на [възраст], в трудоспособна възраст, безработен, [семейно положение], живее сам. До 02.06.2015 г. е работил като контрольор в обществен превоз. Регистриран е в Бюро по труда и е получавал обезщетение за безработица до месец 07, 2016 г. Преосвидетелстван е от ТЕЛК с 58% инвалидност и получава инвалидна пенсия по болест в размер на 257, 74 лева. Административният орган е изчислил, че сборът на брутните доходи на касатора от инвалидна пенсия /1494, 84 лева / за целия 6-месечен период преди подаване на заявлението, редуциран при условията на чл. 2, ал. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, е в размер на 1143, 48 лева, който разделен на 6 дава като резултат – средномесечен доход на лицето в размер 190, 58 лева. Както е установил и Административен съд Перник, този доход е по-висок от диференцирания минимален доход за отопление съгласно чл. 2, ал. 4, т. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., който за лице с трайно намалена работоспособност от 50 и над 50%, живеещо само, е в размер на 177, 24 лева /272, 68% х 65 = 177, 24 лева/. Тъй като средномесечният доход на Е. К. /190, 58 лева/ надвишава диференцирания месечен доход за отопление /177, 24 лева/ съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-07-5/2008 г., той не отговаря на условията за отпускане на целева помощ за отопление и няма право на такава помощ. Направеният в същия смисъл извод от Административен съд Перник е правилен, а съдебното решение е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Страните не са направили искания за присъждане на разноски по делото в касационната инстанция. Воден от горното Върховният административен съд, състав на шесто отделение,