Решение № 8348 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4423/2012 г.

Решение № 8348 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4423/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 285 от 10.02.2012 г., постановено по адм. д. № 3982/11 г. Административен съд - Варна, първо отделение, десети състав, е отменил по оспорване по жалба на Киркор Артюнов Артюнян акт за прихващане или възстановяване № 1121959 от 29.07.2011 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 669 от 26.10.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна и е върнал преписката на административния орган за произнасяне, като е осъдил Д "ОУИ" - гр. Варна да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 550 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Светла Златева Георгиева в качеството й на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на Киркор Артюнов Артюнян против акт за прихващане или възстановяване № 1121959 от 29.07.2011 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - гр. Варна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Киркор Артюнов Артюнян от гр. Русе, действащ като ЕТ "Киркор Артюнян" не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският административен съд е отменил акт за прихващане или възстановяване № 1121959 от 29.07.2011 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 669 от 26.10.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна и е върнал преписката на административния орган за произнасяне. Съдът е описал подробно фактическата обстановка по издаването на обжалвания акт, като е посочил, че фактите по него не са спорни между страните. Съдът е формулиран и основният спорен въпрос по делото - при наличие на влязла в законна сила присъда, с която Киркор Артюнов Артюнян е признат за невинен в това, че на 13.11.2003 г. в гр. Русе съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - квитанция серия ББ 10881/22.10.1999 г., издадена от ДП "Здравец", следва ли да бъде прието, че същият е недължимо внесъл на 05.07.2006 г. сумата от 3 906,22 лв., представляваща главница и лихви по декларация за патент от 1999 г. Административният съд е изложил и позицията на страните по спорния въпрос - жалбоподателят навежда довод, че с влязла в сила присъда е прието, че е извършил плащане на данъчните си задължения за патент за 1999 г. изцяло, а приходната администрация поддържа теза, че с присъдата лицето е признато за невиновно в това, че е ползвало неистински документ - квитанция, но това не съставлява доказателство за извършено от него плащане на задължение към бюджета. При така изложена фактическа обстановка и становище на страните по спора съдът е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. В тази насока са изложени констатации, че наказателният съд в мотивите на оправдателната присъда е посочил, че следва да бъде прието, че е от Киркор Артюнов Артюнян е извършено плащане на дължимата сума от 2 000 лв. в данъчна служба "Здравец", като съгласно чл. 413 от НПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. На база на установеното от наказателния съд, че Киркор Артюнов Артюнян не е виновен в извършване на престъпление по чл. 316 от НК и на основание на показанията на свидетеля Бодикян /който е бил основен свидетел и в наказателния процес/ първоинстанционният съд е приел, че през 1999 г. жалбоподателят е извършил плащане на задължение за патентен данък за 1999 г., като отразяването на плащането в партидата на лицето и/или в листите на събирача не може да бъде доказателство за неизвършване на плащането, тъй като това са действия на орган по приходите, които са извън възможностите за контрол на лицето, извършващо плащането. Съдът е приел за неоснователно възражението на приходната администрация, че след като липсва отбелязване по партидата на лицето, то не е извършено плащане. Направен е краен извод, че при изложената фактическа обстановка внесената сума през 2006 г. за същото задължение се явява внесена без основание, тъй като то е погасено през 1999 г., поради което същата следва да бъде възстановено и като е приел друго, органът по приходите е нарушил закона и издаденото постановление следва да бъде отменено и преписката върната за произнасяне съобразно мотивите на решението. Решението на Административен съд - гр. Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Д "ОУИ" - Варна не се сочат кои точно отменителни основания са налични по отношение на обжалваното съдебно решение. На практика касационните оплаквания се изразяват в преповтаряне на установената фактическа обстановка, която по-начало е безспорна между страните, и навеждане на твърдения, че изводите на съда са необосновани на фактите по делото. Направените оплаквания са неоснователни. Административният съд правилно е възприел фактическата обстановка по спора и правилно е формулирал основният спорен въпрос между страните, като коректно е отразил тяхното становище по спора. Даденият отговор на последния е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона. Административният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК относно въпросите, по които се формира задължителната сила с влезлите в сила присъди и решения на наказателния съд. Фактическият състав на повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 316 от НК изисква отговор и на въпроса дали има извършено плащане на задължението, за установяването на което се твърди, че деецът се ползва чрез документ с невярно съдържание или неистински или преправен документ. След като по този въпрос е налице влязла в сила присъда, то по силата на чл. 413, ал. 2 от НПК тя е задължителна за административния съд и той няма право да пререшава този въпрос. С оглед на това и правилно е прието, че задължението за патент за 1999 г. е погасено чрез плащане през същата година, поради което извършеното последващо плащане на същата сума ведно с лихви за забава през 2006 г. се явява без правно основание и същата следва да бъде възстановена на лицето. Обстоятелството дали при тази фактическа обстановка е налице престъпление на данъчен служител и каква следва да е отговорността му е извън предмета на настоящия спор и не следва да бъде обсъждано. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,