Решение № 11155 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10405/2015 г.

Решение № 11155 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10405/2015 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на В. И. Ц. срещу заповед № 8121К-2366/16.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - при съкращаване на длъжността и поради отказ на държавния служител да заеме друга предложена му длъжност. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразно издадена. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Според настоящата инстанция жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна. Събраженията за този извод са следните: Установява се от представените по делото писмени доказателства, че жалбоподателят е заемал длъжността началник на отдел "Стратегически анализ и планиране" при "Дирекция "Координация и информационно-аналитична дейност" - МВР (ДКИАД), която е със специфично наименование на длъжността комисар и с изискване за минимално образование магистър. От утвърдения с министерска заповед № 8121К-514/24.02.2015 г. щат на ДКИАД е видно, че този отдел е бил с обща численост 15 щатни бройки и е включвал два сектора: сектор "Стратегически анализ на глобални, регионални и национални заплахи" с 6 щатни бройки (началник сектор и 5 специалисти VI - I степен) и сектор "Планиране, контрол и отчетност" с 5 щатни бройки (началник сектор и 4 специалисти VI - I степен). Извън секторите са съществували длъжностите началник отдел - 1, държавен експерт - 2 и системен оператор - 1. С предложение на директора на ДКИАД рег. № 8121р-28217/14.07.2015 г. с "цел повишаване на ефективността от дейността на извършваната от дирекцията информационно-аналитична дейност, чрез пряко ръководство на секторите от директора или зам. директора на ДКИАД" е предложено на министъра на вътрешните работи да се закрие отдел "Стратегически анализ и планиране", чиито щатни бройки да се включат в резерва на министерството. Въз основа на това предложение министърът е издал заповед № 8121К-2361/15.07.2015 г., с която е изменил т. 1 от заповед № 8121К-514/24.02.2015 г. за утвърждаване на щата на ДКИАД, като е съкратил 15 щатни бройки, които е включил в резерва на МВР, като е закрил отдел "Стратегически анализ и планиране". От резерва на МВР обратно е включил общо 15 щатни бройки, като е създал сектор отново "Стратегически анализ на глобални, регионални и национални заплахи" с 6 щатни бройки (началник сектор и 5 специалисти VI - I степен) и сектор "Планиране, контрол и отчетност" с 6 щатни бройки (началник сектор, 4 специалисти VI - I степен и 1 системен оператор), и е включил в щата на дирекцията длъжности за още трима служители - 2 държавни експерти (извън секторите) и 1 специалист (в сектор "Оперативен анализ"). Въпреки че липсва изготвено ново щатно разписание след така разпоредените промени към 15.07.2015 г., от съдържанието на щатното разписание от 24.02.2015 г. и от съдържанието на министерската заповед от 15.07.2015 г. се установява реално премахване на една единствена длъжност в ДКИАД - тази, заемана от жалбоподателя (началник отдел). След като същата вече не съществува като позиция по щатното разписание, за да може да бъде прекратено служебното му правоотношение в хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, следва да е изпълнено императивно предписаното в ал. 5 на разпоредбата условие, а именно, служителят да откаже да заеме предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. Установява се от протокол рег. № 8121р-28390/16.07.2015 г., че на Ц. е била предложена длъжността началник на участък (КП) - М. към Районно управление - Харманли при ОДМВР - Х., която длъжност той отказал да заеме. Последвало е предложение рег. № 8121р-28391/16.07.2015 г. на директора на ДКИАД до министъра за прекратяване на служебното му правоотношение поради съкращаване на длъжността и отказ на служител да заеме друга предложена му длъжност. На същата дата е издадена процесната министерска заповед. В административната преписка липсват доказателства към 16.07.2015 г. имало ли е други вакантни длъжности в МВР освен предложената на жалбоподателя, които той би могъл да заеме. Съдът, след като указа на процесуалния представител на министъра, че негова е доказателствената тежест да установи наличието на материалноправните предпоставки и спазването на процедурата за издаване на заповедта, го задължи да представи писмени доказателства за това. С молба от 31.05.2016 г. са представени и приети по делото справки от различни структури на МВР, от които е видно съществуването на незаети, както на ръководни, така и на изпълнителски длъжности, в т. ч. и на територията на С.. От справката за вакантните длъжности в ДКИАД например е видно (л. 63), че в самата дирекция към 16.07.2015 г. свободни са били длъжности за началник сектор, включително и на сектор "Стратегически анализ на глобални, регионални и национални заплахи", който преди това е бил част от отдела, ръководен от Ц.. Те обаче не са му предложени при положение, че той е отговарял на условията за заемането им (главен инспектор, бакалавър). При тези доказателства съдът счита, че ответникът не е спазил процедурата, императивно разписана в чл. 226, ал. 5 от ЗМВР. Предложението до съкратения служител да заеме свободна длъжност и то в друго значително отдалечено от С. населено място, без да е изискана справка за наличието и на други незаети подходящи длъжности в С., доказват, че в случая органът по назначаването е упражнил превратно властта си. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от АПК императивно изисква административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, и спазването на тези принципи е част от задължителната проверка за законосъобразност на административните актове, независимо дали те са издадени в условията на обвързана компетентност или по целесъобразност. В случая е очевидно, че под предлог "повишаване ефективността на дейността на дирекцията" действително преследваната цел с извършените промени в ДКИАД е била чрез премахването на длъжността на жалбоподателя същият да бъде персонално отстранен от МВР. Това се доказва както от приложението на първата хипотеза, визирана в чл. 226, ал. 5 от ЗМВР, за да е налице формално спазване на закона, така и от друго обстоятелство. Установява се, че със заявление от 6.07.2015 г. комисар Ц. е поискал да бъде назначен на вакантна длъжност преподавател/старши преподавател в катедра ОИД при факултет "Полиция" на Академията на МВР. Тази негова молба е била удовлетворена с издаването на министерска заповед № 8121К-2353/9.07.2015 г., с която е преназначен на длъжност старши преподавател в катедра "Специална полицейска техника" към факултет "Полиция" при Академията на МВР, със специфично наименование на длъжността инспектор. Без каквито и да е мотиви само седмица по-късно министърът на вътрешните работи е издал заповед № 8121-2363/15.07.2015 г., с която е отменил заповедта си за преназначаването на Ц., преди тя да е породила правното си действие с встъпването му в длъжност в АМВР. При сравнението между номера на тази заповед с този на министерска заповед № 8121К-2361/15.07.2015 г., с която е закрит отдел "Стратегическо планиране и анализ" и е съкратена длъжността, заемана от жалбоподателя, е видно, че втората заповед я предхожда по време на издаване. Предвид така установените по делото факти и обстоятелства съдът извежда заключението си, че е налице превратно упражняване на власт от страна на ответника. На 15.07.2015 г. е реално съкратена единствено длъжността на Ц. в ДКИАД, след което на същата дата е отменено неговото преназначаване на друга длъжност, а на 16.07.2015 г. е издадена процесната заповед за прекратяване на правоотношението му в МВР на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Същата е мотивирана с първата алтернативно приложима хипотеза на ал. 5 от разпоредбата - отказ на служителя да заеме предложена му длъжност, която обаче е в Харманли, при безспорни данни за наличието към 16.07.2015 г. и на други свободни длъжности, подходящи за заемане от жалбоподателя, и то в С.. Затова съдът счита, че обжалваната заповед подлежи на отмяна като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и при несъответствие с целта на закона. При този изход на делото следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 10 лева - платена държавна такса. Липсват доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,