Решение № 16034 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8339/2010 г.
ВАСVI отделение29.12.2010 г.докладчик т Милка Панчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 778/14.04.2010 г., постановено по адм. д. № 1415/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 16034 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8339/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 778/14.04.2010 г., постановено по адм. д. № 1415/2009 г. Административен съд гр. Варна е отхвърлил оспорването на Любов Николова Димитрова-Момчева от гр. Варна, в качеството на управител на "Максифарм" ООД гр. Варна срещу заповед № РД-09-96/04.03.2009 г. на директора на РЗОК-Варна, с която за констатирани нарушения на сключения с НЗОК индивидуален договор в частта на чл. 5, ал. 1, т. 3 е наложена имуществена санкция "Финансова неустойка" в размер на 1929,84 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от процесуален представител на "Максифарм" ООД гр. Варна с оплакване, че е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон, в противоречие с процесуалните правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в законния срок, но по същество е неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Неоснователно е касационното възражение за необоснованост на решението и постановяването му в противоречие с материалния закон. Съдът е обсъдил всички релевантни за спора факти, установени от писмените доказателства по делото и подробното заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза. Видно е, че в аптека "Бриз", собственост на дружеството-касатор, за периода 08.09.2009 г. -30.12.2009 г. на здравноосигуреното лице Антоанета Борисова Илиева са отпуснати по 5 броя рецепти скъпоструващото лекарство"Ребиф", вместо четири рецепти, за които има разрешение въз основа на протокол № 149/08 г. Размерът на финансовата неустойка представлява стойността на надвишено количество от 12 ампули по лекарствения продукт, тъй като с рецепта № 32571от 30.12.2008 г. неправилно са изписани 12 бр. ампули повторно за м. декември, с което е надвишено разрешеното количество от 48 ампули - по 3 бр. седмично за четири месеца. С това санкционираното лице не е спазило изискванията на раздел I, б. В. 8, т. 3, б. В. 9, т. 1 от Раздел I на Приложение № 1 към ИД с НЗОК и изпълнило рецепта с явно несъответствие с общите изисквания по предписване на лекарствения продукт. Неоснователни са възраженията по повод извършената корекция с Приложение № 1 към констативния протокол, копие на одобрения протокол № 149/2008 г. за отпускането на "Ребиф" съхраняван в РЗОК. Първоинстанционният съд подробно е отговорил на това възражение, че корекцията е била налична още при издаването на протокола и връчването му на Антоанета Илиева. Предвид горното се налага извода, че корекцията в Протокол № 149/2008 г. от РЗОК Варна не е била извършена впоследствие след предаването на протокола на ЗЗОЛ. Ако фармацевтът не е бил наясно с разрешеното количество, би могъл да не изписва лекарството на лицето, преди да изясни разрешеното количество. Неоснователно се явява и възражението на касатора за липсата на компетентност по отношение лицето извършило корекцията в протокола. Назначеното по делото вещо лице е извършило необходимите проверки и установило по безспорен начин, че лицето подписало поправката - д-р Моника Павлова е зам. председател на Комисията в РЗОК Варна по скъпоструващи лекарства, видно от длъжностната й характеристика, като същата изпълнява и функции и задължения предвидени в чл. 78, ал. 2, вр. с чл. 45, ал. 3 от ЗЗО и притежава необходимата материална компетентност. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 209, т. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,