Решение № 6854 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1470/2009 г.

ВАСI отделение26.05.2009 г.докладчик т Йордан Константинов

Диспозитив

Оставя в сила решение № 357 на Пловдивския окръжен съд, адм. отд., пети състав, от 31.10.2008 г., постановено по адм. д. № 21/08 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6854 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1470/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 357 от 31.10.2009 г., постановено по адм. д. № 21/08 г. Пловдивският окръжен съд, адм. отд., пети състав, е отхвърлил жалбата на "Евроууд" - ООД - гр. Казанлък, срещу РА № 2400657/24.07.2006 г. издаден от ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 954/25.09.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 3 333,28 лв. ведно със съответните лихви, и е осъдил "Евроууд" - ООД да заплати на Д "ОУИ" - гр. Пловдив сумата 240 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от адв. Марков в качеството му на пълномощник на "Евроууд" - ООД - гр. Казанлък. В същата се прави оплакване, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския окръжен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания РА със законните от това последици. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив чрез своя процесуален представител е взел становище, че решението на Пловдивския окръжен съд е правилно и законосъобразно. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Пловдивският окръжен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Евроууд" - ООД - гр. Казанлък, срещу РА № 2400657/24.07.2006 г. издаден от ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 954 от 25.09.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 3 333,28 лв. по фактури, издадени от ТПК "Марко Чернев" - с. Тъжа, ведно със съответните лихви. Съдът е описал подробно фактическата обстановка, установена по време на ревизията, аргументите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по фактурите, както и оплакванията на жалбоподателя. На база на установената фактическа обстановка са изложени мотиви, че тези оплаквания са неоснователни. Прието е, че от заключението на вещото лице не може да бъде установено редовното начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, тъй като няма данни за редовно водено счетоводство. Съдът е намерил за неоснователно и оплакването, че едно и също лице е участвало в изготвянето на ревизионния доклад и на ревизионния акт, както и че сроковете за съставяне на РА са преклузивни. Решението на Пловдивския окръжен съд е правилно и законосъобразно. Оплакванията в касационната жалба са бланкетни и не се сочи с кои точно изводи на съда жалбоподателя не е съгласен и са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При извършената при условията на чл. 218 от АПК служебна проверка настоящата инстанция констатира, че решението на съда е в съответствие с фактите по делото и закона. В хода на ревизията е била извършена насрещна проверка на доставчика ТПК "Марко Чернев", като доказателства относно начисляване на данъка са изискани както от ликвидатора, така и от председателя на кооперацията. От първия такива доказателства не са представени, а от втория са били представени само една част - дневници за продажби и справка-декларация. Органът по приходите е приел, че тези доказателства не установяват начисляването на данъка по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и на това основание е отказано признаване на право на данъчен кредит. За установяването на това обстоятелство в хода на първоначалното разглеждане на делото е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза. Според същата данъкът е начислен при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Заключението на вещото лице не е възприето от окръжния съд поради това, че вещото лице е изградило заключението си чрез проверка върху част от счетоводството на доставчика, а по делото липсват доказателства това счетоводство да е редовно водено. Този извод на окръжния съд е правилен и обоснован и в съответствие с разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм.), която задължава съда да не възприема заключението на вещото лице, а да го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая, макар и да не е споменато изрично, съдът е съобразил разпоредбата на чл. 144 от ГПК (отм.), според която вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото и вписванията могат да служат като доказателство и на лицето или организацията, които са водили книгите. Правилни и обосновани са и изводите на съда относно липсата на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че ревизионния доклад и ревизионния акт са изготвени от едно и също лице. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК изисква издаването на заповед от органа, възложил ревизията, относно съставянето на ревизионния акт. Подобна разпоредба не съществува в отменени ДПК, при който чл. 68, ал. 3, т. 2 определя, че ДРА се издава задължително от орган, който е участвал при извършването на ревизията. Нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК дава възможност ревизионният акт да бъде съставен от лице, което не е участвало при извършването на ревизията, без да това да бъде разглеждано като съществено процесуално нарушение. Въвеждането на тази възможност обаче не означава, че се въвежда забрана ревизионният акт да бъде съставен от лице, което е участвало по време на ревизията, каквато теза се поддържа от жалбоподателя. Разделянето на производството по извършване на данъчната ревизия от издаването на РА и необходимостта от издаването на два отделни административни акта за определяне на компетентните лица не представлява основание да бъде направен извод, че тези две фази на данъчното производство задължително следва да се провеждат от различни лица и че е налице забрана за възлагане от органа по приходите на едно и също лице да осъществи двете производства. Следователно законът е предоставил право на компетентния орган да определи кое лице ще издаде РА - дали това, което е участвало по време на ревизията или различно от него, като тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Пловдивския окръжен съд не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Доколкото Д "ОУИ" - гр. Пловдив не е представлявано пред настоящата инстанция от юрисконсулт, то не следва да му бъдат присъждани разноски. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,

Цитирани разпоредби

1