Решение № 13482 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7413/2015 г.

Решение № 13482 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7413/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на гл. ХII от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 780/17.04.2015 г. на Административен съд Пловдив /АСП/ по адм. д. № 3083 по описа за 2014 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261401664 от 08.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 981 от 06.10.2014 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ при Централно управление на Национална агенция за приходите, относно установени за довнасяне данъци и осигурителни вноски за 2007 г., ведно с прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 29674,81 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 20596,34 лв.; вноски за държавното обществено осигуряване /ДОО/ на самоосигуряващо се лице в размер на 2513,40 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 2934,18 лв.; вноски за здравно осигуряване в размер на 849,60 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 589,68 лв. и вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 708 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 826,53 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. По същество се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел реално предаване на сумата от 100000 щатски долара на ревизираното лице. При липса на други уточнения касационната инстанция приема, че оплакванията на касатора се отнасят до неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА. Претендира разноски. Ответникът по касация Аптула Юмер Аптула чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: В хода на съдебното производство се установява, че органите по приходите са извършили съпоставка на изходящите и входящите парични потоци на ревизираното лице в хронологичен порядък, а не на годишна база, като приетият паричен недостиг за година е формиран като сбор от установените при съпоставката случаи, в които разходите надвишават приходите. Превишението на направените разходи над доказаните приходи за 2007 г. след административното обжалване е определено в размер на 126495,06 лв. Констатираното в хода на ревизията несъответствие на извършените разходи с получените доходи за ревизираните отчетни периоди е квалифицирано като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Поради това данъчната основа за посочения период е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. При определяне на данъчната основа са приспаднати дължимите от лицето ЗОВ. С РА във връзка с така констатираните укрити доходи за жалбоподателя са установени на осн. чл. 124а от ДПОК и задължения за ЗОВ, в качеството му на самоосигуряващо се лице за 2007 г. Първоинстанционният съд е констатирал, че ревизираното лице е декларирало в хода на ревизията безвъзмездно получаване на части на сумата от 100000 щатски долара през 2006 г., по случай годежа му и предстоящата му сватба от турския гражданин Ариф Мазман. При извършената проверка по линия на СИДДО са постъпили данни, че Мазман разполага с доходи, позволяващи му да предостави сумата, както и писмено потвърждение от това лице, че е дарило сумата, предвид близките взаимоотношения между двете семейства. Представени са разписки за предаване на сумите пописани от родителите на Аптула и от самия него. Сумата е внесена в България от тях на части при установените по делото пътувания между двете държави и не е декларирана пред митническите власти. Това обстоятелство именно е дало основание на органите по приходите да не признаят предоставянето на сумата. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че спорът се свежда до признаването или непризнаването на дарението в размер на 100000 долара, получавано на части през 2006 г. Отчитайки, че предоставянето на сумата е потвърдено в нарочна декларация от дарителя, представени са разписки за получаване на сумите, установени са многократните пътувания през 2006 г. на жалбоподателя и родителите му до Република Турция, както и финансовите възможности на дарителя, съдът е приел, че сумата е реално предоставена. Касационната инстанция в настоящия и състав споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Не са налице инвокираните касационни основания. Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт съдът е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, формирал е фактически изводи при спазване на логическите правила и съответно правилно е приложил материалния закон. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. В ревизионния доклад се съдържат таблици на паричните потоци за проверяваните данъчни периоди, въз основа на които органите по приходите са направили съответните изчисления за несъответствие между приходи и разходи. Съпоставката неправилно не е извършена на годишна база. При годишния характер на облагането с данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ това несъответствие следва да е налице като резултат за отчетния период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната и с определяне на обща годишна данъчна основа. Избирането на по-кратки периоди в рамките на данъчната година, за да се обоснове несъответствието по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК или размерът му като презюмиран доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК е в противоречие с цитираните разпоредби. Правилно и в съответствие със задължението си да изясни спора от фактическа страна и да се произнесе по същество, съдът е извършил надлежна съпоставка между установените доходи и реално доказаните разходи и на тази база е направил обоснован извод, че не са налице основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК - укрити приходи и несъответствие между приходи и разходи. Представените по делото писмени документи, включително доказателствата, събрани по линия на международния обмен, доказват несъмнено предоставянето на сумата от 100000 щатски долара на ревизираното лице и внасянето и на части в България. Установено е, че родителите на Аптула живеят в Турция, а дарителят е потвърдил близките си отношения със семейството. Посочените дати на внасяне на парите в страната съвпадат с представените данни за осъществените задгранични пътувания. Дарителят е разполагал с достатъчно парични средства, за да предостави сумата. Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.) получените от дарения суми не представляват облагаем доход. Обстоятелството, че валутата не е била декларирана по предвидения в закона ред пред митническите органите, сочи на извършено административно нарушение, но не е основание, което, при наличните доказателства, да се счете за изключващо факта на предоставяне на дарението. Освен изложените от първоинстанционния съд доводи по отношение на осигурителните вноски, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, поради което тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл е константната практика на осмо отделение на ВАС. По изложените съображения правилно ревизионният акт е бил отменен. Решението не страда от пороците, посочени в чл. 209 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид направеното искане и представените доказателства за реално извършени разходи, на ответника по касация се дължат разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размер на 2500 лв, съгласно представения списък на разноските и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Разноските, направени по повод разглеждане на делото пред първата инстанция вече са присъдени с решението на АСП. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение