Решение № 12309 от 11.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6301/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Чепеларе срещу решение 89/13.04.2023 г., постановено по адм.д. 29/2023 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отменен акт за прихващане или възстановяване по чл. 129 от ДОПК 53/20.05.2022 г., издаден от началник на отдел Местни данъци и такси в община Чепеларе в частта, с която са установени задължения за такса битови отпадъци за периода 01.07.2021 г. 31.12.2021 г. в размер на 5128, 44 лв. и лихви в размер на 284, 91 лв. и в частта на постановения отказ за прихващане и възстановяване на сумата в размер на 7876, 76 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Пампорово инвестмънт груп АД изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Установява се от събраните по делото доказателства, че с акт за установяване на задължения 20179/2017 г. за дружеството са установени задължения в размер на 146 470, 85 лв., като тази сума е събрана принудително, ведно с 22 604, 50 лв. лихви и разноски. Този акт е отменен при осъществен съдебен контрол за законосъобразност и с акт за прихващане и възстановяване 39/07.09.2021 год. са прихванати изискуеми задължения на дружеството за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци и лихви към тях в размер на 86 436,08 лв. и възстановени по сметка на дружеството 60 034, 17 лв. Останали са надвнесени суми по партидата за периода 2014-2016 г. 14 427, 36 лв., след което дружеството е подало искане вх. 26-00-123 от 24.04.2022 г. до община Чепеларе за погасяване на дължими от община Чепеларе суми към Пампорово инвестмънт груп АД. По така направеното искане е издаден акт за прихващане и възстановяване по чл. 129 от ДОПК 53 от 20.05.2022 г. от началник на отдел Местни данъци и такси в община Чепеларе, с който е установен размерът на задълженията на дружеството за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 01.07.2021 г. до 31.12.2021 г., като същевременно е прихваната сумата с недължимо платените от страна на дружеството суми за данъци и такси събирани от общинската администрация и е възстановен остатък от сумата в размер на 3 527, 50 лева. От направената проверка е установено, че данъчно задълженото лице има изискуеми задължения по партида 7110F6251 за данък недвижими имоти - за периода 01.07.2021-31.12.2021 г. - 5197, 75 лв. с лихва - 288, 76 лв. и такса битови отпадъци - за периода 01.07.2021 -31.12.2021 год. - 5128, 44 лв. с лихва - 284, 91 лв. За процесния недвижим имот е подадена декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, в която дружеството определя имота като търговски обект /хотел/, като в част III-та на декларацията е посочена отчетната стойност на обекта - в размер на 3 465 162 лв., от които земя 615 220 лв. и сграда 2 849 942 лв. За сумата от 7876, 76 лв. включена в искането е било посочено, че същата е относно такси и разноски за частен съдебен изпълнител, поради което не попада в обхвата на чл. 128 и сл. от ДОПК. При оспорването му по административен ред, актът за прихващане или възстановяване е бил потвърден от кмета на община Чепеларе. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, същият е отменен с решение 29 от 13.04.2023 г., постановено по адм.д. 29/2023 г. Съдът е приел, че не се оспорва задължението за данък недвижими имоти, а само размера на таксата битови отпадъци за периода от 1.07.2021 до 31.12.2021 г. в размер на 5128, 44 лв. с лихва - 284, 91 лв., както и отказа да се включи за прихващане и подлежаща за възстановяване сума в размер на 7876, 76 лева, представляваща такси и разноски по изпълнително дело пред пред частен съдебен изпълнител, като акцесорна на главното задължение за местни данъци и такси. Приел е, че при издаването на акта за прихващане или възстановяване за календарната 2021 г. е съобразена и е взета предвид подадената от страна на дружеството декларация по смисъла на чл. 71, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси и не е начислена такса за услугите но сметосъбиране и сметоизвозване, а е начислена само сума за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. От събраните доказателства се установява, че са определени границите на районите, видът на предлаганите услуги по чл. 62 от същия закон и честота на сметоизвозване за населените места, разположени на територията на община Чепеларе, за които е посочено че е организирано сметосъбиране, сметоизвозване, третиране (обезвреждане) и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за същите общинският съвет Чепеларе е одобрил план-сметките на разходите по сметосъбиране, сметоизвозване, обработка на депо и поддържане на териториите за обществено ползване и е определил размерите на таксите за битови отпадъци. Приел е, че доказването престирането на трите услуги става с пътни листове, графици, отчети и протоколи за обема, времето и мястото на предоставяне на услугата, а такива за к.к. Пампорово не са установени. Приел е, че ответникът не е установил от събраните писмени доказателства и от изслушаната съдебна експертиза, че община Чепеларе е предоставяла услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци по отношение на имота в к.к. Пампорово. Възложената експартиза на вещото лице не включва обследване за наличие на депо за битови отпадъци за периода, а от събраните доказателства не може да се направи извод, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци е предоставяна по отношение на конкретния обект. По този повод от вещото лице се сочи, че в счетоводството на община Чепеларе разходите по събиране, транспортиране до регионално депо, третиране и обезвреждане па отпадъците и поддържане чистотата на обществените територии и зимното поддържане се водят общо за цялата община за Дейност Чистота, а не по населени места и вид услуги и затова не е възможно да се конкретизира размера на извършените разходи за почистване на обществените територии за к.к. Пампорово. Всички документи, приложени към делото, фактури, протоколи, платежни ведомости и други показват, че са извършени дейности и мероприятия, за които са отчетени разходи, свързани с услугите, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1-4 от Закона за местните данъци и такси, но тези разходи не са разпределени по населени места, и по вид услуги и съответно са осчетоводени общо, т.е не може да се посочи конкретна сума за услугата Поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в к.к. Пампорово. Обоснован е извод, че ответникът не е установил по делото, въпреки дадените му от съда указания, че общината е предоставила услугите поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в к. к. Пампорово и затова в противоречие с чл. 71, т. 2 и т. 3 от Закона за местните данъци и такси, в акта за прихващане или възстановяване е начислена такса битови отпадъци за периода от 1.07.2021 г. до 31.21.2021 г., ведно със съответните лихви, като жалбата е определена като основателна и за сумата от 5128, 44 лв. с лихва - 284, 91 лв. не е възникнало задължение за такса битови отпадъци и същата сума е следвало да бъде приета за прихващане и възстановена. По отношение на отказа за възстановяване на сумата от 7876, 76 лева представляваща такси и разноски за частен съдебен изпълнител да бъде включена в акта за прихващане и възстановяване, първоинстанционният съд е формирал изводи, че от органа по приходите неправилно е прието, че същата не попада в кръга на вземанията, подлежащи на прихващане или възстановяване по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК. Приел е, че таксите и разноски, са събирани на основание Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители и макар и да не са от изрично предвидени в хипотезата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, след отмяната на акт 20179/2017 г. органът по приходите е длъжен да възстанови положението, съществувало преди датата на издаване на акта и съответно последиците от извършените действия, включително от избора на частен съдебен изпълнител за принудително изпълнение. Съдът е приел, че същата като акцесорна на главното задължение се дължи на длъжника, като последица от извършени действия по принудително изпълнение на отменен административен акт по ДОПК, за който е предвидено предварително изпълнение и същия е изпълнен преди да е влизането му в сила. Мотивирал е изводите си с решения на Съда на Европейския съюз. При съобразяването на тези решения е приел, че претендираната сума следа да бъде прихваната или възстановена по реда на ДОПК посредством акт за прихващане и възстановяване, независимо че сумата не е данък или такса, наложени от органите по приходите, глоби и имуществени санкции, нито е публично вземане, но същата е разход на дружеството направен в защита по изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител, каквото е образувано именно по искане от взискателя, независимо, че органите по приходите сами могат да осъществяват принудително изпълнение. Решението е правилно в частта му, с която е отменен акта за прихващане или възстановяване, с който на Пампорово инвестмънт груп АД са установени задължения за такса битови отпадъци в размер на 5128, 44 лв. и съответните лихви, и неправилно в частта, с която е отменен акта за прихващане или възстановяване, с който на дружеството е отказано прихващане или възстановяване със сумата в размер а 78761 76 лв., като в тази част решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на търговското дружество. Съгласно чл. 62 от Закона за местните данъци и такси за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от Закона за местните данъци и такси за всяка услуга поотделно - 1. сметосъбиране и сметоизвозване; 2. обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения: 3. чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Както правилно е приел първоинстанционният съд, при издаването на акта за прихващане или възстановяване е съобразена подадената от дружеството декларация по чл. 71, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси и не е начислена такса за услугите но сметосъбиране и сметоизвозване, а е начислена само сума за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. От събраните доказателства се установява, че са определени границите на районите, видът на предлаганите услуги по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси и честота на сметоизвозване за населените места, разположени на територията на община Чепеларе, където са имотите на търговското дружество, за които е посочено че е организирано сметосъбиране, сметоизвозване, третиране (обезвреждане) на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за същите общинският съвет Чепеларе е одобрил план-сметките на разходите по сметосъбиране, сметоизвозване, обработка на депо и поддържане на териториите за обществено ползване и е определил размерите на таксите за битови отпадъци. Правилни са направените от първоинстанционния съд изводи, че за периода от 1.07.2021 г. до 31.12.2021 г. административният орган не е установил, че община Чепеларе е предоставяла услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци по отношение на имота в к.к. Пампорово. Правилно първионстанционният съд е съобразил заключението по изслушаната съдебна експертиза, като същата не включва обследване за наличие на депо за битови отпадъци за периода, а от събраните доказателства не може да се направи извод, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци е предоставяна по отношение на конкретния обект. Правилно е съобразено заключението на изслушаната експертиза, от която се установява, че в счетоводството на община Чепеларе, разходите по събиране, транспортиране до регионално депо, третиране и обезвреждане па отпадъците и поддържане чистотата на обществените територии и зимното поддържане се водят общо за цялата община за Дейност Чистота, а не по населени места и вид услуги и затова не е възможно да се конкретизира размера на извършените разходи за почистване на обществените територии за к.к. Пампорово. Действително, от събраните по делото доказателства се установява, че са извършени дейности и мероприятия, за които са отчетени разходи, свързани с услугите, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1-4 от Закона за местните данъци и такси, но тези разходи не са разпределени по населени места, и по вид услуги и съответно са осчетоводени общо, т.е не може да се посочи конкретна сума за услугата Поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в к.к. Пампорово. При съобразяване на тези обстоятелства, обосновани и в съответствие със събраните по делото даказателства са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган не е установил, че общината е предоставила услугите поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в к. к. Пампорово и затова в противоречие с чл. 71, т. 2 и т. 3 от Закона за местните данъци и такси с акта за прихващане или възстановяване е начислена такса битови отпадъци за периода от 1.07.2021 г. до 31.21.2021 г., ведно със съответните лихви. Правилни са направените от първоинстанционния съд изводи, че в тежест на административния орган, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имота на задълженото лице се намира на негова територия и че той реално е предоставил определените видове услуги. Така направените изводи не се отричат от обстоятелството на представени заповеди по чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси за 2021 г. и решения на Общинския съвет Чепеларе, с които са приети план-сметка по чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси за 2021 г., тъй като не са представени доказателства за това, че услугата наистина е осъществена. Така направените изводи не се отричат и от представените като доказателства договори за извършване на посочените в чл. 62 от Закона за местните данъци и такси услуги, доколкото същият представлява доказателство само относно обстоятелството, че общината е създала материалноправните предпоставки за предоставяне на услугите. Такива доказателства не са и фактурите за извършеното от общината заплащане на цената по договора, след като от същите не може да се направи извода за каква точно услуга и за кое населено място са извършвани плащания. По отношение на отказа за възстановяване на сумата от 7876, 76 лева представляваща такси и разноски за частен съдебен изпълнител да бъде включена в акта за прихващане или възстановяване от органа по приходите правилно е прието, че същата не попада в кръга на вземанията, подлежащи на прихващане или възстановяване по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК, като в тази част решението на първоинстанционния съд е неправилно. От събраните по делото доказателства се установява, че таксите и разноски, предмет на акта за прихващане или възстановяване са събирани на основание Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Съобразно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Разпоредбата на чл. 128. ал. 1 от ДОПК, предпоставя извода, че да е основателно искането за прихващане, респективно възстановяване с оглед разписания административни - процесуален ред по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, трябва да са налице две кумулативни предпоставки, а именно: 1. да е внесен данък или друга сума подлежаща на възстановяване съгласно данъчното законодателство от лицето претендиращо прихващане или възстановяване; 2. внесеният данък или друга сума подлежаща на възстановяване съгласно данъчното законодателство да е недължимо внесена от лицето претендиращо прихващане или възстановяване. Сумата от 7876, 76 лева направени разноски от дружеството в изпълнително производство не може да бъде прихваната или възстановена по реда на ДОПК посредством акт за прихващане и възстановяване, тъй като сумата не е данък, такса, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, нито е публично вземане, а е разход на дружеството, направен в защита по изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител. Така направените изводи не отричат от посочените от първоинстанционния съд решение на Съда на Европейския съюз (трети състав) от 18 април 2013 година по дело C-565/11, което в т. 21 приема, че когато държава членка събира данъци в нарушение на нормите на правото на Съюза, правните субекти имат право да им бъде върнат не само недължимо събраният данък, но и сумите, изплатени на тази държава или удържани от нея в пряка връзка с този данък. Първоинстаанционният съд не е съобразил т. 26 от посоченото решение, в което се посочва, че условията, при които тези лихви трябва да бъдат изплатени, следва де се предвидят във вътрешния правен ред на всяка държава членка. Обстоятелството на съществуване на чл. 128 от ДОПК, както и неговият предметен обхват по никакъв начин не отрича обстоятелството, че за случаи като процесния съществуна правен ред, предвиден в националното ни законодателство, но товаа несъмнено не е редът по чл. 128 от ДОПК, съответно неприложимостта на чл. 128 от ДОПК по никакъв начин не отрича обстоятелството на предвиден по отношение на процесния случай ред в националното ни законодателство. При съобразяване на това обстоятелство, следва извода за неправилност на решението на първоинстанционния съд в тази негова част. От страна на касатора е направено искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, като е представен договор за правна защита и съдействие за договорено и изплатено възнаграждение за адвокат в размер на 1500 лв. С оглед на изхода на спора, на касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 670 лв. От процесуалния представител на ответника в съдебното заседание е направено изявление, че не се претендира присъждането на разноски, поради което разноски не се дължат. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК