Решение № 574 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5412/2009 г.

Решение № 574 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5412/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Славейков Дилков от гр. Велико Търново против Решение № 73 от 9.03.2009 г., постановено по адм. дело № 696/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, IVсъстав. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Ответника по касационната жалба - ОД на МВР - Велико Търново, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе по нейната основателност, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Петър Славейков Дилков срещу ОДП - Велико Търново, по която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на1 000 лв. и имуществени такива, за сумата от 500 лева, като преки и непосредствени последици от незаконосъобразни административни актове- Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и Заповед за налагане на принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил предявените искове, като недоказани и неоснователни. За да постанови този резултат съдът е приел, че по своето естество АУАН- не е индивидуален административен акт, а заповедта, налагаща ПАМ- не е отменен като материално незаконосъобразен, като съдът е ценил неговата валидност, намирайки го за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Постановеното съдебно решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, като съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесния случай, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Поради това правилно съдът е приел, че след като събраните по делото данни не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от валидно издадените и неотменени АУАН и Заповед за налагане на ПАМ., поради което предявеният иск по чл. 203 АПК , вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ правилно е отхвърлен, като недоказан и неоснователен. Дилков е оспорил решението на първоинстанционния съд, в частта с която е осъден да заплати на ОД на МВР - Велико Търново, сумата 231,44 лева разноски - юрисконсултско възнаграждение. Жалбата в тази й част също е неоснователна. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, ако другата страна е ползвала такъв. За неуредените въпроси принципно се прилага субсидиарно чл. 78, ал. 4 от ГПК , вр. с чл. 144 от АПК. Според действащият чл. 78, ал. 8 ГПК само в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Областната дирекция на МВР, съгласно чл. 14 ЗМВР - е юридическо лице, защитавана е от юрисконсулт, поради което съдът правилно е присъдил сторените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд -трето отделение,