Решение № 4512 от 15.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14380/2015 г.

Решение № 4512 от 15.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14380/2015 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. С. Х. от [населено място], чрез процесуален представител, против решение № 82 от 04.11.2015 г. по адм. дело № 322/2015 г. на Административен съд (АС) - В., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-14-1749/07.08.2015 г. на началник областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО "АИ") - В. към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - началник ОО "АИ" - В. към ИААА не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение АС - В. е отхвърлил жалбата на М. С. Х. срещу заповед № РД-14-1749/07.08.2015 г. на началник ОО "АА" - В. към ИААА, с която на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е приложена ПАМ спиране от движение за срок от шест месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен [рег. номер на МПС] и отнето от КАТ-В. свидетелство за регистрация № [ЕИК] на автомобил "И.", собственост на жалбоподателката и е определено място за домуване на автомобила - охраняем паркинг на "Горското", разходите във връзка с което са за сметка на водача, а превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че на 06.08.2015 г. около 16.30 ч. на главен път II-12 [населено място] - [населено място], в района на разклона за [населено място], служители на ГПУ - Б. са спрели за проверка товарен автомобил "И." с ДК [рег. номер на МПС], собственост на жалбоподателката. Установено е, че автомобилът е бил управляван от лицето Н. Н. Н. В товарната част на автомобила служителите открили 19 лица - нелегални мигранти от А. и И. Автомобилът е бил съпроводен до ГПУ-Б., където са повикани инспектори на РД "АА" - В. за извършване на проверка относно осъществяване на обществен превоз. При проверката е установено, че се касае за извършен превоз на чужди граждани срещу заплащане. Водачът Н. е потвърдил дадените сведения пред служители на ГПУ-Б., като е посочил, че е трябвало да извърши превоза от [населено място] до летището при [населено място] срещу сумата от 200 лв. Констатирано е, че водачът не притежава документ за обществен превоз на пътници. При тези данни на Н. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), като е прието, че превозът е извършен в нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвП. Въз основа на съставения акт е издадена и процесната заповед, в която административният орган е посочил, че след извършена справка в информационната система на Агенцията е установено, че за автомобила не е налице лиценз за извършване на обществен превоз на пътници на територията на Р. Б., лиценз за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация на таксиметров превоз на пътници, поради което и на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвП е приложена ПАМ. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган, предвид представената заповед за делегиране на правомощието за издаване на ПАМ по чл. 106а ЗАвП. Счел е, че с оглед данните по административната преписка е извършено административно нарушение по ЗАвП, за чието преустановяване законът допуска прилагане на съответната ПАМ по чл. 106а. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заповедта е издадена в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Въз основа на тези съображения АС - В. е постановил оспореното решение. Решението е правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б., лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. А според § 1 от ДР на ЗАвП обществен превоз е този, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено налагането на ограничителна мярка - временно спиране от движение на лекия автомобил, с който се осъществява нерегламентираната дейност. Мярката се реализира чрез временно сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, както и определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство - Арг.: чл. 106а, ал. 2, т. 1 ЗАвтП. С оглед ангажираните по делото доказателства АС - В. правилно е приел за изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвП, т. к. от данните по административната преписка безспорно е установено, че на горепосочената дата водачът Н. Н. Н. е осъществил с процесния автомобил превоз на 19 лица срещу заплащане. В този смисъл изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон е правилен. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че не е знаела за извършвания превоз и автомобилът е шофиран от трето лице. Начинът на изпълнение на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвП - чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, сочи за адресат на мярката и лицето, на което е регистрираното превозното средство. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), регистрацията се извършва именно на името на собственика. С оглед на това от него следва да бъде отнет удостоверителният документ. Фактът, че касационната жалбоподателка лично не е извършила нерегламентирания превоз е ирелевантен за изпълнението на мярката. Разпоредбата на чл. 106а ал. 1, т. 1 ЗАвП предвижда налагане на принудителна мярка, свързана с конкретното превозно средство (спрямо неговия собственик), с което се осъществява обществен превоз на пътници, без да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Отговорността е обективна и не е необходимо да е налице вина на собственика на автомобила. Целта на закона е да се преустанови неправомерното и нерегламентирано използване на моторното превозно средство, което се осъществява със спирането му от движение, постановено спрямо собственика. Предвид изложеното и при липса на релевираните касационни основания за отмяна, след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,