Решение № 1061 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4082/2018 г.

ВАСVII отделение25.01.2019 г.докладчик т Таня Вачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4923 от 12.07.2016 г. постановено по адм. д. № 1401/2016 г. на Административен съд София- град. ОСЪЖДА Ф. Т., [гражданство], [дата на раждане], ЛНЧ [номер], да заплати на Министерство на вътрешните работи, гр. София, ул. Княгиня Мария Луиза" № 48 разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1061 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4082/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Ф. Т., [гражданство], чрез пълномощник, против решение № 4923 от 12.07.2016 г. постановено по адм. дело № 1401/2016 г. по описа на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу заповед рег. № УРИ 5364 з-275 от 18.01.2016 г. на директора на Дирекция "Миграция" за принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ при Дирекция "Миграция". Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Иска неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски. Ответникът директорът на Дирекция "Миграция" при МВР, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С решение № 4923 от 12.07.2016 г. по адм. д. № 1401/2016 г. Административният съд София - град е отхвърлил жалбата на Ф. Т., [гражданство], срещу заповед рег. № УРИ 5364 з-275 от 18.01.2016 г. на директора на Дирекция "Миграция", с която чужденецът е настанен принудително в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ при Дирекция "Миграция". По касационната жалба на Ф. Т. тричленен съдебен състав на Върховния административен съд е постановил решение № 13 от 3.01.2017 г., с което е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. По отправено от Ф. Т. искане за отмяна на влезлия в сила съдебен акт петчленен съдебен състав, в производство по чл. 237 и сл. АПК, е отменил влязлото в сила решение на касационния съдебен състав и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ВАС. Съдът е установил, че оспорената заповед рег. № УРИ 5364 з-275/18.01.2016 г. е издадена за изпълнение на предходна заповед №ЗДМ-1331/15.09.2008 г. на директора на Дирекция "Миграция" за прилагане на ПАМ "принудително отвеждане до границата на Република България", издадена на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Тъй като заповедта за прилагане на ПАМ е отменена по съдебен ред с влязло в сила на 28.08.2017 г. решение по адм. д. № 3817/2016 г. на АССГ, според петчленния съдебен състав е налице правното основание по чл. 239, т. 3, пр. второ АПК. Поради това съдът е върнал делото за ново разглеждане с указание да бъде съобразено действието на отмяната на заповед № ЗДМ № 1331/2008 г. при проверка на законосъобразността на оспорената заповед за принудително настаняване в СДВНЧ. Настоящият съдебен състав, след като извърши проверка за правилността на обжалваното решение и предвид указанията на петчленния съдебен състав, приема следното: За да постанови обжалваното решение, Административният съд София-град е приел за установено от фактическа страна, че, във връзка с подадена молба за закрила, с решение № 280/15.06.2007 г. председателят на Държавна агенция по бежанците е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Със заповед рег. № ЗДМ 1331 от 15.09.2008 г. на директора на дирекция "Миграция" спрямо Ф. Т. са приложени принудителни административни мерки "принудително отвеждане до границата на Република България" и "забрана за влизане в страната за срок от 10 години", след което той е напуснал страната. От приложено по делото писмо от ДАБ вх. № 536400-959/13.01.2016 г. на Дирекция "Миграция" съдът е установил, че на 20.01.2016 г. с полет от Копенхаген, Дания, е извършен трансфер на Ф. Т. Преди да бъде приет отново на територията на Р България, директорът на Дирекция "Миграция" е издал оспорената пред съда заповед № УРИ 5364 з - 275 от 18.01.2016 г. за принудителното му настаняване в СДВНЧ на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от ЗЧРБ и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по прилагането на Регламент Дъблин и Регламент Евродак. Принудителното настаняване е мотивирано с необходимостта да се създаде организация за осигуряване на транспортна връзка и билет на лицето за страната по произход, което се явява пречка за незабавното изпълнение на приложените принудителни административни мерки със заповед рег. № ЗДМ 1331 от 15.09.2008 г. От приложения по делото приемо-предавателен протокол е установено, че чуждият гражданин е фактически настанен в СДВНЧ – [населено място] на 20.01.2016 г. В амбулаторен лист от 20.01.2016 г. от Медицински институт на МВР е отразено, че Ф. Т. има деформация на гръбначен стълб и ходи накуцвайки, с диагноза [диагноза]. Посочено е, че няма данни за остро начеващо заболяване и може да остане в СДВНЧ. На 25.01.2016 г. чужденеца е подал молба за закрила до ДАБ, а на 01.03.2016 г. е регистриран в ДАБ. С решение № 112/ОК/08.02.2016 г. не е допусната последваща молба с рег. № УП-2666/05.02.2016 г. от Ф. Т. до производство за предоставяне на международна закрила. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Приел е, че не е допуснато нарушение на чл. 34 АПК и на правото на чужденеца да бъде изслушан, като е съобразил приложената по делото анкетна карта от 21.01.2016 г., според която с чужденеца е проведено интервю непосредствено след настаняването му в СДВНЧ. След съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът е обосновал извод, че жалбоподателят е влязъл нелегално на територията на РБ, след което нелегално е напуснал страната и върнат отново в България. В хода на административното производство не е декларирал адрес, на който би могъл да пребивава в страната. Според съда, за оспорващия е налице опасност да се укрие по смисъла на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ вр. § 1, т. 4 в от ДР на ЗЧРБ. Тъй като целта на принудителното настаняване в СДВНЧ е да осигури изпълнение на приложена принудителна административна мярка, е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт - на чужденеца е приложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ и съществува реална опасност да се укрие. Приел е за законосъобразни изводите на административния орган, че са изпълнени предпоставките по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и по-лека мярка, предвидена в чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ - ежеседмично явяване в териториалната структура на МВР, е неприложима и ефективна, тъй като чужденецът не е разполагал с адрес на пребиваване в страната и финансови средства за издръжка към датата на принудителното настаняване в СДВНЧ. Поради това е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. Същата е издадена на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и от доказателствата по делото безспорно е установено, че е изпълнена хипотезата на конкретната правна норма. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане, освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ е мярка по обезпечаване на изпълнението на приложена принудителна административна мярка. С оглед характера и предназначението й същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на извеждането, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка, е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на приложената ПАМ. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, т. 2 ЗЧРБ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че са изпълнени визираните в закона материалноправни предпоставки за издаване на оспорената заповед. На чужденеца е отказана международна закрила статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България с решение № 280/15.06.2007 г. на ДАБ, жалбата срещу което е оставена без разглеждане с определение № 1890/19.02.2008 г. по адм. д. № 6640/2007 г. на ВАС, влязло в сила на 07.04.2008 г. Обжалваната пред АССГ заповед има обезпечителен характер и цели да осуети отклоняване на чужденеца от изпълнение на приложената със заповед № ЗАМ 1331/15.09.2008 г. мярка "принудително отвеждане до границата на страната" и "забрана за влизане на територията на страната" за срок от 10 години. Преценката за законосъобразността на мярката по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ включва и преценка за това дали засегнатото лице спада към някоя от категориите уязвими лица по см. на § 1, т. 4б от ДР на ЗЧРБ, но тази преценка е относима в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4 от ЗЧРБ. Административният орган е отчел, че с влязъл в сила административен акт на Ф. Т. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и в решението на председателя на ДАБ от 2007 г. няма данни да е заявил, че преди това в Иран е бил подложен на мъчения. При издаване на заповедта за принудително настаняване в СДВНЧ, преди да пристигне от Дания на 20.01.2016 г., във връзка с предвидената в наредбата координация на държавните органи, осъществяващи действия по прилагането на Регламент Дъблин, не е могло да се предвиди, че чужденецът е уязвимо лице. При настаняването си в СДВНЧ на 20.01.2016 г. и провеждане на анкета с него жалбоподателят също не е посочил, че е уязвимо лице. Нова молба за закрила от Т. е подадена до ДАБ на 25.01.2016 г., след настаняването му в СДВНЧ, а на 01.03.2016 г. е регистриран в ДАБ, на която дата има данни, че е бил преместен от СДВНЧ в ДАБ. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредбата за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по прилагането на Регламент Дъблин и Регламент Евродак, когато на чужденеца е отказана международна закрила в Република България или молбата му е отхвърлена като явно неоснователна с влязло в сила решение и Република България е длъжна да го приеме обратно, длъжностните лица от ДАБ – МС уведомяват дирекция "Миграция" – МВР, и Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР, и им изпращат копие от решението. Чужденецът е подал нова молба за закрила на 25.01.2016 г., като по делото няма данни какви обстоятелства е посочил, няма твърдения в нея да е заявил, че е уязвимо лице. След като е регистриран в ДАБ на 1.03.2016 г., той е напуснал СДВНЧ. С оглед на това дори да се приеме, че жалбоподателят е следвало да бъде изслушан на 20.01.2106 г., когато е пристигнал в България и преди настаняването му в СДВНЧ същия ден, в случая това нарушение не е съществено, тъй като не може да доведе до постановяване на различен акт от административния орган. Преди пристигането му отново в страната на жалбоподателя вече е била отказана международна закрила, той не е посочил, че е уязвимо лице през 2007 г. заради обстоятелства, настъпили преди това, нито при проведената с него анкета на 20.01.2016 г. непросредствено след настаняването му в СДВНЧ. С оглед на това решението на административния съд се явява правилно и подадената срещу решението жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Чужденецът Ф. Т. е обжалвал заповед рег. № ЗДМ 1331 от 15.09.2008 г. на директора на Дирекция "Миграция", която е отменена с решение на № 5403 от 26.07.2016 г. постановено по адм. дело № 3817/2016 г. на АССГ. С решение № 10649 от 28.08.2017 г. постановено по адм. дело № 13294/2016 г. на ВАС решението на първоинстанционния съд е оставено в сила и е влязло в сила на същата дата. Настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед за принудително настаняване в СДВНЧ не е издадена на отпаднало основание, предвид отмяната по съдебен ред на заповед № ЗДМ 1331 от 15.09.2008 г. на директора на Дирекция "Миграция", изпълнението на която процесната заповед обезпечава. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Видно от материалите по делото, към този момент са били налице материалноправните предпоставки за издаване на заповед № УРИ 5364 з - 275 от 18.01.2016 г. на директора на Дирекция "Миграция" – МВР, която е обезпечавала изпълнението на заповед № ЗДМ 1331 от 15.09.2008 г. за прилагане на ПАМ. Именно към този момент съдът извършва преценка както за материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, така и за наличие на целта на мярката. Отмяната на заповедта, с която са приложени принудителни административни мерки "принудително отвеждане до границата " и "забрана за влизане в страната" към един по-късен момент нито обосновава извод за липса на материалноправна предпоставка за издаване на заповедта за настаняване в СДВНЧ към 18.01.2016 г., нито за непостигане на целта на тази заповед. Отмяната на заповедта за отвеждане до границата по съдебен ред е основание за незабавното му освобождаване от СДВНЧ, но не и за отмяна на заповедта за настаняване като незаконосъобразна. Поради това настоящият съдеБен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски по делото в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 39, ал. 1, т. 2