Решение № 14880 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7868/2020 г.

Решение № 14880 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7868/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Велико Търново против решение № 122 от 17.06.2020 г. по адм. дело № 717/2019 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е отменена заповед № РД 22-1289/8.08.2019 г. на същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – В. Василев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на административния съд, с което заповед № РД 22-1289/8.08.2019 г. на кмета на община Велико Търново е отменена, е постановено при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие със събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед на кмета на община Велико Търново, с която на основание чл. 195, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ във връзка с чл. 196, ал. 3 ЗУТ на жалбоподателя пред първата инстанция и ответник в настоящото производство В. Василев, като собственик на ПИ с идентификатор 10447.518.60 по КККР на гр. Велико Търново, е наредено незабавно да изпълни укрепителни мероприятия на земния скат към ПИ с идентификатори 10447. 518 и 10447.518.58 по КККР с цел предотвратяване на настъпване на инциденти и материални щети. Законосъобразно е преценено, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при съществени нарушения административнопроизводствените правила. Административният съд правилно приема, че разпоредбата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ е императивна и предвижда, че комисията, която събира данни за вида и състоянието на строежа, изслушва заинтересованите лица преди съставяне на констативния акт. В случая в нарушение на цитирания текст жалбоподателят пред първоинстанционния съд не е изслушан преди съставяне на констативния акт. Смисълът на разпоредбата е да осигури пълно и обективно установяване на релевантните факти и да защити правата на заинтересованите лица. В случая това не е направено. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че допуснатото нарушение на процедурата по издаване на заповедта е съществено, тъй като ограничава правото на защита на нейния адресат В. Василев и се отразява на правилността на постановения административен акт. Посоченият процесуален пропуск е достатъчно основание за отмяна на заповедта, а доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Останалите съображения на съдебния състав за отмяна на заповедта, свързани със състава на комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, не се споделят от настоящата инстанция, но същите не се отразяват на правилността на крайния извод за отмяна на оспорената заповед. За пълнота следва да се посочи, че в случая проверката за състоянието на ПИ с идентификатор 10447.518.60 и на съседните ПИ с идентификатори 10447.518.57 и 10447.518.58 е извършена от служители на дирекция "Строителство и устройство на територията" на община Велико Търново (обстоятелство неоспорено от страните), а констатациите на комисията са отразени в констативен протокол № ВТ- 3112/30.07.2019 г., поради което следва да се приеме, че изискванията на чл. 196, ал. 1 ЗУТ са изпълнени. Поради всичко изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,