Решение № 3406 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13019/2009 г.

Решение № 3406 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13019/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Дорета Иванова Илчева, гр. Варна, срещу решение № 1364/24.07.2009 г. по адм. дело № 1835/2008 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата и против ревизионен акт /РА/ № 030800339/01.04.2008 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - Варна, относно определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 06 - м. 11.2006 г. Касаторката поддържа в касационната жалба и в писмена молба, че решението е неправилно - постановено с противоречие с материалния закон, иска отмяната му, отмяна на РА и присъждане на всички разноски по делото. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "а" отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касаторката против горепосочения РА, потвърден с решение № 236/30.05.3008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, с който на основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС е определен ДДС за внасяне ведно със съответните лихви по периоди както следва м. 06.06 г. в размер на 5175 лв., м.. 07.06 г. в размер на 2083,33 лв., м.. 08.06 г. в размер на 11497 лв., м. 09.06 г. в размер на 21437,92 лв., м. 10.06 г. в размер на 11666,67 лв., м. 11.06 г. -38979,26 лв. и съответните лихви за забава. Административният съд е приел, че данъчната ревизия е възложена от компетентен орган и е приключила в определения срок, ревизионният акт е издаден от лицето, което е определено със заповедта за определяне на компетентен орган и е действителен данъчен акт. Съдът е обосновал правните си изводи въз основа на събраните доказателства, които са в съответствие с направените от данъчните органи констатации, че жалбоподателката е извършвала (заедно със съпруга си) продажби на недвижими имоти, в резултат на които е достигнал облагаем оборот и е регистрирана служебно по ЗДДС на основание чл. 109 във връзка с чл. 108 от ЗДДС с акт за регистрация, връчен на 29.12.06 г. Размерът на определения като дължим данък е изчислен въз основа на представените по делото доказателства за извършените продажби на недвижими имоти в съответните данъчни периоди след достигане на оборота по чл. 96 от ЗДДС. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Неоснователно е възражението на касаторката, че не е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗДДС (отм.), защото извършваната от нея дейност не е ставало по занятие, тъй като всички продажби са на обекти в една сграда, което ги прави случайни по своя характер. Касационната инстанция намира, че извършените през периода 01.01.05 г. - 31.10.06 г. от Дорета Иванова Илчева и съпругът Тодор Великов продажби на отделни обекти, притежавани в съпружеска имуществена общност (СИО), в т. ч. незавършено строителство на етап груб строеж на физически и юридически лица. Всички продадени обекта са с административен адрес гр. Варна, ЖК"Бриз" и са продавани на различни лица като отделни обособени обекти на вещно право. Към 31.05.2006 г. извършените продажби на стойност 157019 лв., т. е. оборотът само за 1/2 от СИО е в размер на 78509.50 лв. Извършените продажби от Илчева са такива по използване на материална собственост с цел получаване на приходи от нея и при това имат траен характер. Продажбите са множество на брой (над тридесет отделни обекта) и са извършени през продължителен период от време, което изключва техния случаен характер. В този смисъл е неточно позоваването на разпоредби от други материални закони (чл. 12, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), които са неприложими при дефиниране на определени повтарящи се действия, насочени към получаване на печалба, като независима икономическа дейност. Касационната инстанция намира, че при формиране на извода относно вида на обектите, предмет на разпоредителните сделки, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. При правилна преценка на всички доказателства по делото, събрани в административната и съдебната фаза на производството, съдът е обосновал правилния извод, че е касаторката е извършила продажби на самостоятелно обособени недвижими имоти, които са годен обект на вещно право на собственост. От общия анализ на всички подробно описани в съдебното решение доказателства правилно е прието за установено настъпването данъчни събития по смисъла на чл. 25 от ЗДДС (отм.) на датите, посочени в нотариалните актове, от чието съдържание не се установява сключване на сделки, представляващи освободени доставки. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо "а" отделение намира, че обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, първо "а" отделение