Решение № 7937 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15495/2012 г.

Решение № 7937 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15495/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 203, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 103, ал. 1 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) (отм.). Образувано е по жалба на Пламен Тодоров Илиев от гр. Кюстендил против решение № Ж-330/19.11.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което е прекратена преписката, образувана по негова жалба вх. № Е-11П-00-42/25.09.2012 г. срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД По съществото си твърденията са за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Иска отмяна на решението, а като последица ответника да бъде задължен да му доставя качествена електроенергия по стандарт БДС ЕХ 50160:2007. Ответникът по така подадената жалба - ДКЕВР, чрез процесуален представител релевира доводи за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - "ЧЕЗ Разпределение България" АД не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав на IV-то отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, изложени в жалбата и след като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: "ЧЕЗ Разпределение България" АД (наричан за по- кратко ЧЕЗ, бел. авт.) притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, въз основа на която извършва разпределение на електрическа енергия върху обособена територия, определена в Приложение 1 към лицензията, включително и за района на гр. Кюстендил. Жалбоподателят Пламен Тодоров Илиев е абонат на ЧЕЗ в имот в района на местността "Гола Велика" на гр. Кюстендил като консумираната от абоната електрическа енергия се отчита и фактурира по ИТН 300133316794. С жалба вх. № Е-11П-00-42/25.09.2012 г., Пламен Илиев е сезирал ДКЕВР, че "ЧЕЗ Разпределение България" АД му доставя електрическа енергия, която не отговаря на показателите за качество, както и срещу липсата на мерки от дружеството за подобряване състоянието на мрежата. На основание чл. 98, ал. 2 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм.) (наричана за по- кратко НЛДЕ или Наредбата, в редакцията й действаща към момента на постановяване на обжалвания административен акт), с писмо от 01.10.2012 г., ДКЕВР е изискала от ЧЕЗ, да извърши проверка и да представи мотивирано становище по случая. Дружеството е извършило проверка и изпратило до ДКЕВР и жалбоподателя становище, с изх. № 100000027909/05.11.2012 г., в което е посочено, че потребителите се захранват от МТП "Картинг писта" в гр. Кюстендил, на отстояние 850 м от същия трансформаторен пост. При направеното техническо измерване от електроразпределителното дружество в къщата на жалбоподателя, на адрес: местност "Гола Велика"на 20.07.2012 г., за период от седем дни, с "Меg 30", сер.. № 2933, е съставен констативен протокол № 18-23/20.07.2012 г., в който е отразено, че захранващото напрежение не отговаря на стандарт БДС ЕN 50160:2007. Въз основа на проверката допълнително в становището на ЧЕЗ е посочено следното: Въздушната мрежата ниско напрежение е изградена от лица, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Тези имоти са със статут на земеделски земи и представляват извънселищни образувания. Съществуващата въздушна мрежа ниско напрежение е двупроводна с неподходящо избран по сечение проводник, същата е разположена върху дървени стълбове по трасе без приложена улична регулация и през дворни места. За извършване на реконструкция на мрежа ниско напрежение в района е необходимо изготвяне на подробен устройствен план на застроената зона и прилагане на предвидената в плана улична регулация. Подробните устройствени планове се създават и одобряват по реда на чл. 124 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗУТ изработването на подробния устройствен план се възлага от кмета на общината, от областния управител, от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от други лица, овластени в закон. Като краен резултат от извършената проверка ЧЕЗ е декларирало пред ДКЕВР, че "с цел повишаване качеството на прилаганите услуги "ЧЕЗ Разпределение България" АД уточнява, че ще бъде извършена частична реконструкция на захранващата линия от МТП "Картинг писта" до района с имотите на жалбоподателите. В местността "Гола Велика" ще се извърши цялостна реконструкция на съществуващата мрежа от дружеството, след изготвяне на подробен устройствен план на застроената площ, съгласно чл. 124 от ЗУТ и прилагане на предвидената в плана улична регулация. В заключение ЧЕЗ е посочило, че "При тази фактическа обстановка и представени документи по преписката считаме, че случаят е изяснен и предприетите действия от дружеството са в изпълнение на процедурата, предвидена в одобрените Общи условия". При така установеното в резултат на проверката, ДКЕВР е приела, че в хипотезата на чл. 102, ал. 1 от НЛДЕ (отм.) не е установено нарушение на условията по лицензията, поради което с обжалваното решение е прекратила преписката. При извършената служебна проверка съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на правомощията му, като решението е прието с изискуемия в чл. 13, ал. 1 от ЗЕ кворум и е обективирано в предвидената в закона писмена форма, но е незаконосъобразно, тъй като е нарушен материалния закон и е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ ДКЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ, а съгласно ал. 7 на с. т., редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове, се регламентират в Наредбата по чл. 60 от ЗЕ. Наредбата, издадена на основание чл. 60 от ЗЕ, която регламентира реда на подаването и разглеждането на жалбите, е Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм.). Процедурата по уреждането на спорове по чл. 22 ЗЕ е уредена в чл. 97 - 103 от НЛДЕ (отм.). С разпоредбата на чл. 97 от Наредбата е очертана компетентността на ДКЕВР. Компетентността по жалби на потребители срещу лицензианти е посочена в ал. 1, т. 1 на чл. 97 от НЛДЕ и съгласно нея споровете следва да се отнасят до правото на потребителя да бъде присъединен, правото на лицензианта да прекъсне присъединяването и доставката на потребителя, условията за снабдяване и нормите на качество, предлагани от лицензианта на потребителите. В случая спорът се отнася до условията за снабдяване с електрическа енергия, тъй като едно от тези условия е това по б. "в" условията за снабдяване и нормите за качество, предлагани от лицензианта на потребителите. Условията по снабдяване са регламентирани в глава VI от НЛДЕ, "снабдяване на потребителите". Затова ДКЕВР е компетентна да се произнесе по жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с условията за снабдяване и нормите за качество, предлагани от лицензианта на потребителите -чл. 97, ал. 1, т. 1, б. "в" от НЛДЕ (отм.) При постановяване на оспорваното решение е допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 84 "Лицензиантите са задължени да осигуряват надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите освен в случаите на спиране и прекъсване на снабдяването...". Правната рамка обуславяща тази дейност на лицензианта е очертана със Закона за енергетиката, Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм.), Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и Общите и Специалните условията на издадената лицензията по чл. 47 и сл. от НЛДЕ (отм.) на дружеството. В случая е установено от доставчика с негови методи и средства, че електрическата енергия, подавана в жилището на жалбоподателя е в отклонение от приложимия за това стандарт БДС ЕN 50160:2007, т. е не е качествена по смисъла на цитираните правни норми. Този резултат е станал известен на ДКЕВР след Доклад от 16.11.2012 г. от Главния директор на ГД "Разглеждане на жалби и решаване на спорове", съдържащ преповторени констатациите в писмото от ЧЕЗ изх. № ..../04.11.2012 г. след което ДКЕВР на редовно заседание е преповторила същите констатации и е приела, че "случаят е изяснен и предприетите действия от дружеството са в изпълнение на процедурата, предвидена в одобрените Общи условия" и поради липсата на нарушение на лицензията съобразно чл. 102 НЛДЕ (отм.) е прекратила преписката. При тези данни и доказателства се налага извода, че след като е било установено, че потребителя получава некачествена електроенергия от доставчика, необосновано с оглед фактите и незаконосъобразно с оглед приложимото право ДКЕВР е приела, че не е налице нарушение на лицензията и поради това не е следвало да прекратява преписката, а да постанови съответната ПАМ, с която като краен резултат да преустанови нарушението и да обезпечи своевременното доставяне на качествена електроенергия на жалбоподателя. От друга страна настоящия съдебен състав намира, че процесното решение на ДКЕВР е постановено и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Правната регламентация на произнасянето от ДКЕВР по жалби на потребители се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ, чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ (отм.) и Устройствения правилник на ДКЕВР. По силата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ Комисията разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност, като в ал. 5 на горепосочения чл. е предвидено, че редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се регламентират с наредбата по чл. 60 от ЗЕ, тоест с НЛДЕ. С чл. 22, ал. 2 от ЗЕ е уредено, че при постъпване на жалба председателят на Комисията назначава проверка по реда на глава осма. Разпоредбите на чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, 2, 3 и 4 от НЛДЕ регламентират нормативно уредена процедура, която следва да се изпълни по силата на горепосочените норми, а именно: назначената работна група събира всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая; при приключването на проверката работната група съставя протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, който се подписва от лицата извършили проверката и проверяваното лице; по направените обяснения и възражения работната група съставя заключение, което е неразделна част от протокола; работната група предава събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад за резултатите от проверката на председателя на комисията. От приложената по делото преписка обаче се установява, че визираната процедура не е изпълнена. В придружително писмо на ДКЕВР до съда е вписано, че обжалваното решение е изпратено с цялата окомплектована административна преписка, а потвърждение за това е изявлението в същия смисъл в съдебно заседание на процесуалния представител. Съдът констатира, че по жалбата не е извършена проверка от ДКЕВР, а изискуемата проверка е прехвърлена на енергийното предприятие, от което е изискано да се самопроверят и да изпратят становище. Задължението за представяне на становище възниква по силата на чл. 98, ал. 3 от НЛДЕ (отм.), според който текст дружеството е длъжно да изпрати в комисията жалбата на потребителя, заедно със становището си по нея. Следователно с горепосочените писма от ЧЕЗ е изискано становището, което дружеството е следвало да представи с жалбата, но същото е извън рамките на проверката, която е трябвало да осъществи ДКЕВР. ДКЕВР се е предоверила на ЧЕЗ, като не е осъществила самостоятелна и обективна проверка по документи, за да установи дали и в каква степен изложеното от дружеството съответства на действителните факти и обстоятелства. Напротив - в случая Главния директор на ГД "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" в ДКЕВР дословно е преписал в доклада си становищата на енергийното предприятие, които изцяло са възпроизведени и в решението на ДКЕВР. На следващо място във всички случаи административният орган е следвало преди да постанови административния си акт да даде възможност на потребителя да вземе становище, да направи възражения и да ангажира доказателства. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК във вр. чл. 100 от НЛДЕ (отм.), тъй като е нарушило правото на защита на потребителя. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза ДКЕВР не е действал като независим специализиран регулаторен орган по чл. 10, ал. 2 от ЗЕ и не е извършил изискуемата проверка, за която е задължен по силата на чл. 22, ал. 2 и чл. 76, ал. 4, т. 8 от ЗЕ във връзка с чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ. По жалбата на Пламен Илиев не са осъществени необходимите действия по назначаване на проверка по реда на глава осма от ЗЕ, работна група не е събирала доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая и не е съставила изискуемия протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, който се подписва от лицата извършили проверката и проверяването лице. В случая работна група не е съставила заключение, което следва да е неразделна част от протокола и не е предала събраните доказателства и протоколи. Без да е формирана работна група горепосоченият директор е изготвил и представил на председателя на ДКЕВР единствено доклад, който обаче не съдържа информация за резултатите от проверката, защото такава не е извършена от страна на Комисията. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че при постановяване на атакуваното решение на ДКЕВР са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, налагащи отмяна на административния акт и на това основание. С оглед на установеното съдът счита, че атакуваното решение на ДКЕВР е постановено незаконосъобразно, което обстоятелство налага отмяната му и връщане преписката обратно на Комисията със задължително указание за изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ и чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ, като се извърши надлежна проверка и се съберат релевантните доказателства във връзка с твърденията на страните в спора и при така установените данни да предприемат мерки за изпълнение на условията на лицензията от "ЧЕЗ Разпределение България" АД по отношение на жалбоподателя с оглед доставянето му на качествена електроенергия. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,