Решение № 58 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 28/2008 г.

Решение № 58 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 28/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Софийски градски съд от 6.11.2007 г. по гр. д. № 790/2007 г. е отхвърлен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване на установено между С. С. Д., П. С. Д., З. С. Д., С. Д. Д., В. Д. Г., Б. Р. Г., П. Б. Д., Т. Б. Д., Т. А. Д., С. А. О., Р. И. Г., И. С. Г. и Е. Р. Г., че С. Д. Д. е бил собственик към момента на внасянето им в ТКЗС на земеделски земи в землището на гр. С., с. Б., съставляващи: нива от 0,7 дка в м. "Ш. п."; нива от 1,2 дка в м. "О. б.", нива от 0,7 дка в м. "Л.", нива от 1 дка в м. "С.", нива от 2 дка в м. "Г. д.", нива от 2 дка в м. "Г. д.", нива от 1 дка в м. "Б. п.", нива от 1,2 дка. в м. "К. д.", нива от 1,8 дка в м. "П. р.", нива от 1,4 дка в м. "Д. с.", нива от 1,6 дка в м. "Г. д.", нива от 1 дка в м. "Д.", ливада от 0,7 дка в м. "Н. л.", ливада от 2,7 дка в м. "Г.", ливада от 1,5 дка в м. "Р.", ливада от 0,7 дка в м. "М. д.", нива от 0, 7 дка в м. "З.", ливада от 1 дка в м. "К. л.", ливада от 1,5 дка в м. "М. д.", ливада от 1,3 дка в м. "М. д.", ливада от 0,5 дка в м. "М. д.", ливади от 2 дка и от 0,5 дка в м. "С. л." и ливада от 1 дка в м. "К.". Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от С. С. Д. и П. С. Д. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че доказателствата по делото не са обсъдени в тяхната цялост и в частност удостоверенията, издадени от кметство Б. при район "П.", установяващи лицата, по партидата на които са били вписани процесните имоти в емлячния регистър от 1935 г., както и обстоятелството, че на името на общия наследодател, както и на наследниците му Х. Г. и С. Д. няма открити партиди в емлячния регистър. Изложени са и оплаквания за необоснованост на изводите на съда относно факта на осъщественото от наследодателя на ищците спокойно явно и несмущавано владение на процесните имоти от 1935 г., продължило до 1958 г., който се установява от писмените доказателства и свидетелските показания по делото. Поддържа се, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не се е произнесъл по доводите за нищожност на решенията на поземлената комисия, които подлежат на косвен съдебен контрол за законосъобразност, както и по предявените инцидентни установителни искове за прогласяване нищожност на решенията на поземлената комисия и на извършената доброволна делба от 5.12.2003 год. Ответниците по касационната жалба З. С. Д., С. Д. Д., В. Д. Г., Б. Р. Г., П. Б. Д., Т. Б. Д., Т. А. Д., С. А. О., Р. И. Г., И. С. Г. и Е. Р. Г. я оспорват като неоснователна и молят да бъде оставено в сила въззивното решение. Претендират съдебни разноски. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: В обжалваното решение на Софийски градски съд е прието за установено, че ищците С. С. Д. и П. С. Д. са наследници на С. Д. Д., починал на хх.хх.хххх г., който е наследник на Д. А. Д., починал през хххх г. Ответниците З. С. Д., С. Д. Д., В. Д. Г., Б. Р. Г., П. Б. Д., Т. Б. Д., Т. А. Д., С. А. О., Р. И. Г., И. С. Г. и Е. Р. Г. са низходящи на Х. Д. Г. - дъщеря на Д. А. Д. и А. Д. Д. - син на Д. А. Д. С решения на Поземлена комисия № 10296; 10296.1; 10296.2; 10296.5; 10296.6; 5449 и № 5* от 1999 г. на Поземлена комисия П. на наследниците на Д. А. Д. са били възстановени земеделски земи в землището на гр. С., с. Б., съставляващи: нива от 0,7 дка в м. "Ш. п." нива от 1,2 дка в м. "О. б.", нива от 0,7 дка в м. "Л.", нива от 1 дка в м. "С.", нива от 2 дка в м. "Г. д.", нива от 2 дка в м. "Г. д.", нива от 1 дка в м. "Б. п.", нива от 1,2 дка в м. "К. д.", нива от 1,8 дка в м. "П. р.", нива от 1,4 дка в м. "Д. с.", нива от 1,6 дка в м. "Г. д.", нива от 1 дка в м. "Д.", ливада от 0,7 дка в м. "Н. л.", ливада от 2,7 дка в м. "Г." ливада от 1,5 дка в м. "Р.", ливада от 0,7 дка в м. "М. д.", нива от 0, 7 дка в м. "З.", ливада от 1 дка в м. "К. л.", ливада от 1,5 дка в м. "М. д.", ливада от 1,3 дка в м. "М. д.", ливада от 0, 5 дка в м. "М. д.", ливади от 2 дка и от 0,5 дка в м. "С. л." и ливада от 1 дка в м. "К.". С договор от 5.12.2003 год., между П. С. Д., З. С. Д., С. Д. Д., Т. А. Д., С. А. О., Р. И. Г. и И. С. Г. е била извършена доброволна делба на възстановените земеделски земи. По емлячния регистър на с. Б. от 1935 г., процесните земи, с изключение на нива от 0, 7 дка в м. "З." и ливада от 1 дка в м. "К. "л.", са били записани на името на наследодателя на ищците С, който е внесъл всички процесни имоти в ТКЗС, с. Б. през 1958 г. Земеделските земи са били обработвани от С. Д., А. Д., С. Д. и Х. Г. - деца на общия наследодател Д., който е запазил собствеността върху процесните имоти до смъртта си през 1945 г. При така установените факти, въззивният съд е приел за неоснователен предявения иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване на установено по отношение на наследниците на А. Д. и Х. Г., че собственик на земеделските земи в землището на с. Б. е бил наследодателят на ищците С. Приел е, че твърденията за изтекла в полза на С. Д. придобивна давност не са установени; че собственик на земите е бил общият наследодател Д, а след смъртта му през 1945 г., до внасянето им в ТКЗС през 1958 г., имотите са били притежавани от наследниците му в съсобственост, възникнала от наследяване. Решението е правилно. Правилни, в съответствие със закона и доказателствата по делото са изводите на съда, че правото на собственост на наследодателя на ищците С върху процесните имоти преди внасянето им в ТКЗС не е установено по безсъмнен начин. Вписването на имотите в емлячния регистър на името на С. Д. Д. не е годно доказателство, установяващо право на собственост, допустими доказателствени средства за което са нотариален акт, записка за вписване или договор за покупко-продажба със съответни вписвания и нотариални заверки. Доказателствата за вписване в регистъра могат да бъдат ценени само с оглед начало на осъществено давностно владение, каквото не е установено по делото. Фактът на обработването на земята не е достатъчен, за да се приеме, че е установена фактическа власт с намерение за своене, т. е. не е установено постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно владение, продължило двадесет години, за да е налице придобивна давност с оглед Закона за давността от 1898 г. (отм. 1951 г.). Съвкупният анализ на доказателствата сочи, че процесните земеделски земи са били обработвани от бащата Д. Д. и тримата му синове С., А. и С. Д. (свидетелите Н. П., В. А., Г. Д.); че земите са били обработвани общо, а независимо от вписването им в емлячния регистър на името на С. Д., като придобити по наследство (което към 35 г. не е било открито), в основната книга за непокритите имоти, подлежащи на поземлен данък, имотите са били записани на името на общия на страните наследодател Д. - л. 41 от гр. д. № 790/2007 г.). Факти, сочещи за осъществено в продължение на двадесет години непрекъснато, несмущавано владение не се установяват и от показанията на свидетелите Р., която има косвени сведения от трети лица за извършена приживе на наследодателя подялба на имоти, в който смисъл са и показанията на свидетелите Р., които предвид възрастта им не могат да установят с категоричност твърдяната подялба на земята, извършена през 1935 г., нито осъществено несмущавано владение от страна на С. Д. приживе на наследодателя му Д. Д. Както правилно е прието в обжалваното въззивно решение, не е установена трайно упражняваната от С. Д. фактическа власт върху процесните имоти и в периода от смъртта на общия наследодател Д до внасяне на земите в ТКЗС, в който период цялата земя е била обработвана от С. и А. Д., без да е доказано наследодателят на ищците да е предприемал действия, доведени до знанието на всички сънаследници, с които да отрича правата им. Касационното оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ на съда да се произнесе по предявени инцидентни установителни искове за прогласяване нищожност на решенията на поземлената комисия и на извършената доброволна делба от 5.12.2003 год. са неоснователни. Съгласно чл. 118 ГПК (отм.) инцидентен установителен иск може да бъде предявен относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от които зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Предмет на предявения иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху процесните земи към момента на внасянето им ТКЗС, т. е. към един минал момент, поради което последващи правоотношения, засягащи правото на собственост върху земите след възстановяването по реда на ЗСПЗЗ е без правно значение за изхода на делото, съответно разглеждането на инцидентен установителен иск недопустимо. С оглед предмета на делото, без правно значение за изхода на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е и валидността на извършената доброволна делба, поради което не е основателно и оплакването, че въведените в тази връзка доводи не са разгледани от въззивната инстанция. С оглед изхода на делото и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски както следва: в размер на 1000 лева в полза на С. Д. Д. и В. Д. Г. - възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 8.01.2009 г. с адвокат Н. от С. адвокатска колегия и в размер на 600 лева в полза на ответниците З. С. Д., Б. Р. Г., П. Б. Д., Т. Б. Д., Т. А. Д., С. А. О., Р. И. Г., И. С. Г. и Е. Р. Г. - възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 27.01.2009 г. с а. Г от Софийска адвокатска колегия. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,