Решение № 7720 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11304/2015 г.

Решение № 7720 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11304/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. З. Д. от гр. Пловдив против решение № 1408 от 13.07.2015 г. по адм. дело № 522 по описа за 2015 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ПЦ1-08-07 от 28.01.2015 г. на Директор на ДСП - Пловдив, потвърдена с решение № РД01-047 от 16.02.2015 г. на Директор РДСП. Изложени са съображения за необоснованост, нарушения на административнопроизводствени правила и неправилно прилагане на чл. 16 от ППЗСП, инвокиращи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд прие следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № ПЦ1-08-07 от 28.01.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП)-Пловдив, потвърдена с решение № РД01-047 от 16.02.2015 г. на Директора на Регионалната Дирекция за "Социално подпомагане" (РДСП) - Пловдив, в частта за определения размер от 200 лв. на отпуснатата на Д. З. Д. от гр. Пловдив еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП. С постановеното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като неправилно е приел, че в развилото се административно производство са били изяснени релевантните факти и обстоятелства и че компетентният орган е определил размера на помощта в нормативно определените рамки в хипотезата на оперативна самостоятелност. Решението е постановено при неправилно прилагане на административнопроцесуалната разпоредба на чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и на материалноправните разпоредби на чл. 16, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП). Административното производство е започнало по молба-декларация вх. № ПЦ108-07/06.01.2015 г., с която жалбоподателят Димитров е поискал месечна социална помощ (чрез поставен знак "х" в квадрат "месечна" - л. 29 и л. 47), която е мотивирал с регулярните му нужди от лекарства, прехрана и битови разходи. Приложил е договор за наем, експертно решение на ТЕЛК, разпореждане на ТП на НОИ - Пловдив относно размера на пенсията му, фактури и касови бонове за закупени лекарства. С оспорената заповед компетентният орган не се е произнесъл по искането за месечна социална помощ, но е отпуснал еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП. На основание чл. 16, ал. 1 от ППЗСП лицата и семействата имат право на еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. С ал. 2 е предвидено, че еднократната помощ се определя до петкратния размер на гарантирания минимален доход със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице. При издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалното правило на чл. 13, ал. 2 от ЗСП, задължаващо административния орган да извърши преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Заповедта е изцяло лишена от мотиви, като в нея дори не е уточнен характерът на инцидентно възникналата потребност. Правно относимите факти не са установени и взетото решение е изцяло немотивирано. Този недостатък е констатиран и в потвърдителното решение № РД01-047 от 16.02.2015 г. на Директора на РДСП - Пловдив, в чиито мотиви е отбелязано, че искането на жалбоподателя сочи не за внезапна, неочаквана и непредвидена потребност, а за регулярни нужди за посрещане на разходи за лекарства и битови разходи. Основно оплакване на жалбоподателя, поддържано и пред двете инстанции, е относно неизвършването на социална анкета. В административната преписка е приложен социален доклад от дата 21.01.2015 г., но няма писмени данни за изготвянето му въз основа на проведена социална анкета по постоянен адрес съобразно изискването на чл. 8 от ППЗСП. Показанията на социалните работнички, които в първоинстанционното производство са разпитани като свидетелки, не са надлежно доказателство за спазването на нормативните правила. Социалната анкета е дефинирана от § 1, т. 11 от ДР на ЗСП като дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социални помощи, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. В същия смисъл са и правилата, регламентирани в чл. 27 от ППЗСП. Във всеки случай следва да се спазва общият административнопроцесуален принцип на чл. 9, ал. 4 от АПК за осъществяване на процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Извършването на социалната анкета се удостоверява чрез съставени документи, а не чрез разпит на социалните работници като свидетели в съдебното производство. Административният орган е пропуснал да се произнесе по искането в молба - декларация вх. № ПЦ108-07/06.01.2015 г. за месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП. По свой почин е разгледал искането на основание чл. 16 от ППЗСП, но не е изяснил коя е инцидентно възникналата жизнено важна потребност и какви средства са необходими за задоволяването й. Без всякакви данни и без да изложи установените факти административният орган е отпуснал еднократната помощ в размер на 200 лв. Становището му, че размерът на помощта се определя по негова свободна преценка, която не е обвързана от фактите и оценка на съответно необходимите разходи за покриване на потребността, е незаконосъобразно. Правомощията на административния орган при условията на оперативна самостоятелност не са безконтролни и следва бъдат упражнени по разумен начин, добросъвестно и справедливо съобразно целта на закона. Оспореният административен акт е издаден в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което подлежи на отмяна. Административният орган задължително следва да разгледа искането за отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП. С оглед развилото се производство за отпускане на социална помощ по чл. 16 от ППЗСП и поддържаното от жалбоподателя искане в съдебното производство за този вид помощ административният орган следва да подложи на преценка и основателността на това искане. Ако прецени, че са налице условията за отпускане и на двата вида помощи, административният орган следва да мотивира размерите им, като по отношение на еднократната помощ - да извърши оценка на необходимите разходи за покриването на инцидентната потребност. Следва да бъде проведена социална анкета при спазване на задължителните нормативни правила за проверки в дома на лицето, проучване на документация и събиране на информация, за да бъдат изяснени всички релевантни факти и обстоятелства. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено като необосновано и неправилно. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което оспорената заповед бъде отменена и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката бъде върната на административния орган за ново решаване на въпроса по молба-декларация вх. № ПЦ108-07/06.01.2015 г. при спазване на дадените с настоящето решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,