Решение № 9767 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13551/2012 г.

Решение № 9767 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13551/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Евротрейд 2000" ЕООД, против Решение № 4839/24.08.2012 г. по адм. д. № 9188/2011 г. на Административен съд София - Град, I-во отделение, 2 с-в, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 231010317/16.03.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП София област в частта, потвърдена с решение № 1578/13.09.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, а след това и обжалвания РА в посочената част. Ответникът по жалбата - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП гр. София, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП) e изразил становище чрез процесуалния си представител юрк. Василева за правилност на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 231010317/16.03.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП София област в частта, потвърдена с решение № 1578/13.09.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София. За да отхвърли жалбата на "Евротрейд 2000" ЕООД, административният съд е приел, че е издаден валиден административен акт, в съответствие с процесуалните правила и при спазване на материалния закон. В мотивите си съдът е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза за цялостна правилност и законосъобразност на изводите на приходните органи. Според административния съд законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по доставките от "Магадан" ЕООД, "Миско принт" ЕООД, "Интерком" АД, "Технополис България" ЕАД, "Вилаз груп" ЕООД, "Денси М" ЕООД, "България бизнес трейдинг" ЕООД и "Енджъл Ж83" ЕООД. По съществото на спора съдът се е аргументирал, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване на правото на данъчен кредит да бъде установено наличието на реална доставка по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Посочил е, че на датата на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС, възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък, съответно възниква корелативното право на получателя да ползва данъчен кредит. В тази връзка съдът е счел, че доказателствената тежест на ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните услуги, тяхното действително изпълнение и приемане. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че горното не е направено от жалбоподателя, поради което е достигнал до извода за липсата на реална доставка, по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС. По - нататък в мотивите на обжалваното решение е посочено, че този извод не се оборва и от констатациите на вещото лице по допуснатата и приета ССчЕ, тъй като вещото лице е работило само по документи от счетоводството на ревизираното лице, което от своя страна обуславя и извода, че неговите констатации относно предмета на договорите, съдържанието на приемо- предавателните протоколи и разплащанията между страните не могат да бъдат кредитирани. Относно ДКИ № 1/29.05.2006 г. първоинстанционният съд е приел, че същото не съдържа изискуемите реквизити, още повече, че както ДКИ, така и ДФ не са приложени по делото и не са предоставени на вещото лице. В следствие на това не е извършена проверка на достоверността им, въпреки указанията на съда, дадени в съдебно заседание на 29.03.2012 г. Решението в обжалваната част е правилно, същото е обосновано и е постановено при правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Както правилно е посочил съда, доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към него, както и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, не установяват, че доставчиците действително са извършили услугите, документирани в издадените фактури. Задълбочено са обсъдени от съда релевантните факти по отношение на кадровата обезпеченост, включително непредставянето на безспорни доказателства за материалния ресурс на дружествата да осъществят услугите, описаните в процесните фактури. Обосновано съдът е приел, че не е доказано реалното извършване на фактурираните доставки. Безспорно е установено, че доставчиците не са открити и не са представили исканите документи, поради което и вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, не е извършило проверка в счетоводствата им, респективно вещото лице не може да отговори дали счетоводството е водено редовно. Възраженията в касационната жалба приповтарят възраженията, обективирани в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил, излагайки подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя. Съдът се е произнесъл по делото, с мотиви, проследявайки доставките от "Магадан" ЕООД, "Миско принт" ЕООД, "Интерком" АД, "Технополис България" ЕАД, "Вилаз груп" ЕООД, "Денси М" ЕООД, "България бизнес трейдинг" ЕООД и "Енджъл Ж83" ЕООД. Във връзка с отделните доставчици, са обсъдени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ревизираното лице. По време на ревизионното производство, а и в съдебната фаза на спора, преките доставчици не са открити на посочените адреси за кореспонденция. Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства сочещи, че последните разполагат с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост, позволяваща му да осъществи доставките, доказателства какви материали са доставени, има ли превъзлагане на услугите от страна на доставчика на други лица, доказателства за осъществените разплащания между жалбоподателя и доставчика, както и такива за надлежно отразяване на фактурите в дневниците за продажби и в справките декларации за съответния данъчен период. Съдът е установил неотразяване на процесните фактури в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството на доставчиците на данни за мярка, количество, единична цена на стоките и услугите. Липсва аналитично водено счетоводство при жалбоподателя в нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗСч., което не предоставя възможност за проследяване на движението на стоките и липса на проверка в счетоводството на доставчика. Всичко това налага извода за неосъществяване на реални доставки, поради което начисленият от доставчика данък е в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и 9 от ЗДДС и не е основание за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Представените от жалбоподателя договори по делото, не опровергават тези изводи, не са установени данни в счетоводствата на двамата контрахенти. По отношение на стоките, закупени от "Технополис България"АД, "Денси М" ЕООД и "Вилаз" ЕООД жалбоподателят не е представил доказателства и, че стоките са свързани с дейността на дружеството, а не удовлетворяват личните нужди на търговеца. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,