Решение № 543 от 29.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1920/2013 г.

Решение № 543 от 29.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1920/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С определение от 10.06.13 г., постановено от РС-Сливен по Н. Ч. Д. 201/13 г., на осъдения Б. И. А. е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, търпимо в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, по влезли в сила съдебни актове по Н. О. Х. Д. 1030/11 г., 1674/12 г. по описа на на РС-Сливен, по Н. О. Х. Д. 139/11 г. по описа на РС-Котел и по Н. О. Х. Д. 230/11 г. по описа на РС-Омуртаг. В предвидения от процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на определението в сила, на 20.08.13 г. е постъпило искане за възобновяване от Главния прокурор на РБ, с релевирано основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане за законосъобразно групиране на наказанията. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането с отразените в него доводи. Осъденият и назначеният му служебен защитник намират същото за несъстоятелно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в процесната процедура, намира за установено следното: Първостепенният съд е извършил кумулация, групирайки наказанията по Н. О. Х. Д. 1030/11 г., 1674/12 г. по описа на на РС-Сливен, по Н. О. Х. Д. 139/11 г. по описа на РС-Котел и по Н. О. Х. Д. 230/11 г. по описа на РС-Омуртаг, наложени по влезли в сила съдебни актове на осъдения А. и определяйки най-тежкото от тях за изтърпяване, като са приети за налични предпоставките на чл. 25 НК. Преценката на момента на извършване на деянията по съответните осъждания, в контекста на влизане в сила на съдебните актове, наложените наказания по които са групирани, е незаконосъобразна. Установява се, че деянието по Н. О. Х. Д. 1674/12 г. по описа на РС-Сливен, за извършването на което на А. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, е извършено на 29/30.06.12 г. Към този момент вече са били влезли в сила съдебните актове, постановени по Н. О. Х. Д. 230/11 г. - 28.07.11 г. и Н. О. Х. Д. 139/11 г. - 1.12.11 г., по описа съответно на РС- Омуртаг и Котел. Последното осъждане, това по Н. О. Х. Д. 1030/11 г. по описа на РС-Сливен, е с влязъл в сила съдебен акт на 2.01.13 г. за деяние, осъществено на 3.02.10 г. Иначе казано, то е в условията на съвкупност по отношение на всички останали осъждания. Изложеното води до извод, че в нарушение на повелите, прогласени в материалния закон, е допусната кумулация на наказания, наложени за престъпления, без всичките от тях да са в отношение на съвкупност помежду си. Както е известно от дълготрайната съдебна практика, ако някое от осъжданията е едновременно съвкупно с едно осъждане и в условията на рецидив спрямо друго, следва да се приложи принципът на най-благоприятно съчетание, без обаче всичките заедно да бъдат групирани. Казаното очевидно не е взето предвид от решаващия съд, поради което той е постановил порочен съдебен акт. Ето защо, предвид обстоятелството, че искането не е в полза на осъденото лице, наказателното производство следва да бъде възобновено, определението, постановено от РС-Сливен-отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Същият следва да прецени изтъкнатите от тази инстанция указания и да постанови съдебен акт, като прецени дали е необходимо да се активира и нормата на чл. 24 НК /по искането на Главния прокурор за възобновяване/ Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение