Решение № 16206 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3480/2009 г.

Решение № 16206 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3480/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 7 от 27.01.2009 г., постановено по адм. д. № 423/08 год. Великотърновският административен съд, втори състав, е отхвърлил жалбата на "Супер Нова М" ЕООД - гр. Велико Търново срещу решение за промяна на митническа стойност № С47/0077/03.04.2008год. на началника на Митница - Свищов, потвърдено с Решение № У-44-15-0098/09.05.2008 год. на директора на РМД - гр. Русе и е осъдил "Супер Нова М" ЕООД - гр. Велико Търново да заплати на Агенция "Митници" разноски по делото в размер на 100 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Супер Нова М" ЕООД - гр. Велико Търново чрез пълномощника му адв. Светозар Зафиров. В същата се правят оплаквания, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Великотърновския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени решението на началника на Митница - Свищов. Ответният по касационната жалба началник на Митница - Свищов не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на "Супер Нова М" ЕООД - гр. Велико Търново срещу решение за промяна на митническа стойност № С47/0077/03.04.2008год. на началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение № У-44-15-0098/09.05.2008 год. на директора на РМД - гр. Русе, с което на дружеството са определени допълнителни задължения - мито в размер на 289 лв. и ДДС в размер на 448 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.05.2006год. до окончателното й заплащане. Съдът е описал фактическата обстановка по вноса, извършен от жалбоподателя по ЕАД № 4302/4-2262/03.05.2006 год. и е формулирал основният спорен въпрос между страните - следва ли в митническата облагаема стойност да бъде включена и сумата по фактура 107/03.05.2006 год., издадена от ЕТ "Атанаска Янакиева - Билгео" и заплатена от жалбоподателя. На база на фактите по делото административният съд е дал положителен отговор на този въпрос. Систематизирани, мотивите на административния съд в тази насока се изразяват в следното: 1. съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, себестойността на доставката по инвойс фактура № SN-0406-2/25.04.2006 год. е формирана, като в нея е включена само стойността на стоката и еко такса и по нея няма осчетоводени разходи за извършен транспорт; 2. стойността по фактура 107/03.05.2006год., издадена от ЕТ "Атанаска Янакиева - Билгео", не е отнесена не само към себестойността на процесната доставка на гуми, но и по никоя друга доставка; 3. от експортната декларация е видно, че превозът е осъществен с посочения, във фактура № 107 от 03.05.2006 год. автомобил Х1585АН/Х1935-ЕЕ и теглото на стоката отговаря на това по инвойс фактурата; 4. горните факти налаган изводът, че сумата от 1956лв. по фактура № 107/03.05.2006 год. е заплатена за транспорт на процесните гуми и като такава следва да бъде включена в митническата облагаема стойност. Административният съд не е възприел доводите на жалбоподателя, че предмет на фактура № 107/03.05.2006 год. е спедиционен договор, който е различен от същинския договор за превоз и че по своята същност не представлява извършване на транспорт. В тази насока са изложени мотиви, че във фактурата е посочено, че е за международен транспорт и е определен и автомобила, с който той ще бъде извършен, и с който превозът реално е извършен. Посочено е също, че спедиционният договор е вид комисионен договор, а съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗМ към реално платената или подлежаща на плащане цена на внасяните стоки се прибавят и заплатените комисионни. Решението на Великотърновския административен съд е правилно и законосъобразно. От изложеното в касационната жалба може да бъде направен изводът, че основните оплаквания на касатора са за допуснато нарушение на материалния закон. Систематизирани, доводите в тази насока се изразяват в следното: - след като поначало правилно е приел, че договорените условия на доставката са "СРТ", т. е. транспортните разходи са включени в цената и са за сметка на продавача, административният съд неправилно е направил анализ на това, какво включва цената, посочена във фактура № SN-0406-2/25.04.2006год. и неправилно е приел, че в нея не е включена цена на транспортната услуга;- неправилно първоинстанционният съд приема, че след като в себестойността на стоките не е осчетоводен транспорт, то следва да се добави към нея и сумата по фактура № 107/03.05.2006 год., издадена от ЕТ"Атанаска Янакиева - Билгео" - гр. Асеновград; - неправилни изводи на първоинстанционния съд относно правоотношението, удостоверено с фактура № 107/03.05.2006 год., издадена от ЕТ "Атанаска Янакиева - Билгео" - гр. Асеновград. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда, като е намерила отражение в мотивите на решението. Правилно е формулиран и основният спор между страните - сумата от 1956 лв., заплатена от "Супер Нова М" ЕООД по фактура № 107/03.05.2006 г., издадена от ЕТ "Атанаска Янакиева - Билгео" - гр. Асеновград, съставлява ли разходи за транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ и следва ли същата да се прибави към митническата стойност на внесените стоки по смисъла на чл. 35, ал. 1 от същия закон. Даденият положителен отговор на този въпрос е логически издържан на фактите по делото и в съответствие със закона, поради което се споделя напълно от настоящата инстанция. Вярно е, че според представените доказателства доставката на стоката е договорено при клауза "СРТ", т. е. транспортните разходи са включени в цената и са за сметка на продавача, при която клауза е приета подадената ЕАД и е извършено първоначалното обмитяване на стоката. При извършена последваща проверка от страна на митническата администрация е установено, че посочената уговорка не отговаря на обективната действителност, тъй като от страна на вносителя е извършено заплащане на транспорт на стоката от Украйна до България. Наведените в касационната жалба доводи в обратния смисъл са неоснователни и лишени от логика. Освен изложеното в тази насока от страна на първоинстанционния съд следва да бъде отбелязано и това, че на л. 22 от делото е приложен митнически манифест № 2211 от 03.05.3006 год., в който в графа 4 - придружаващи документи (международни гаранционни документи, товарителници, фактури, ЕАД, опаковъчни листи, сертификати и други) е посочено ЧМР № от 27.04.2006год. на ЕТ "Мано 99", който е издал фактура № 227/04.05.2006 год. на ЕТ "Атанаска Янакиева - Билгео" - гр. Асеновград за извършен международен транспорт от Украйна до България с автомобил Х1585АН (Х1935-ЕЕ и което транспортно средство е посочено и в подадените ЕАД-та. След като жалбоподателят твърди, че фактура № 107/03.05.2006 год., издадена от ЕТ"Атанаска Янакиева - Билгео" е във връзка с друга доставка, респективно е издадена по-погрешка, то в негова тежест е било да ангажира надлежни доказателства в подкрепа на твърденията си - че към същия период е извършил и друг внос, респективно, че издадената поради грешка фактура е била анулирана. Не представянето на такива налага логическия извод, че твърденията са недоказани и не оборват извода на митническата администрация и административния съд, че предмет на процесната фактура е транспортна услуга на внесените от жалбоподателя гуми. Неоснователни са и оплакванията на касатора относно изводите на съда във връзка със спедиционния договор, предмет на въпросната фактура. Съгласно чл. 361, ал. 1 от ТЗ със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар, като според алинея втора за неуредени в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите на комисионния договор. Съгласно чл. 356, ал. 2 от ТЗ доверителят е длъжен да заплати на комисионера направените разноски за изпълнение на поръчката (в случая сключване на договор за международен транспорт) и уговореното възнаграждение, поради което заплатената сума по процесната фактура правилно е квалифицирана като плащане на транспорт по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ. Минималната разлика в стойността на двете фактури - тази, издадена от ЕТ "Атанаска Янакиева - Билгео" - гр. Асеновград за спедиционната услуга и тази, издадена от ЕТ "Мано - 99 - Манол Игнатов" за транспортната услуга повдига въпроси, които биха могли да влошат положението на касатора, поради което не следва да бъдат обсъждани. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Великотърновския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо а отделение,