Решение № 2738 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7196/2013 г.

Решение № 2738 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7196/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу Решение № 844 от 8.04.2013 г., постановено от Административен съд-гр. Варна по адм. д. № 2519 по описа на същия съд за 2012 г., с коeто е отменен Ревизионен акт /РА/ № 081200174/12.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с Решение № 255/30.05.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Жив-ко" ООД със седалище гр. Добрич и адрес на управление ул. "Иван Хадживълков" № 12, ЕИК по Булстат: 124537643, представлявано от Живко Йорданов Димитров, за данъчен период м. февруари 2011 г. е определено задължение по ЗДДС в размер на 11531,18 лв. в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактура № 64/24.02.2011 г., издадена от "СМРМ-транс" ЕООД и е начислена лихва от 1188,90 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според подателя й събраните по делото доказателства не оборват извода на ревизиращия орган за липса на действително извършени доставки на слънчоглед. Касаторът намира, че представените в тази връзка документи не установяват реални стопански операции. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против оспорения РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В с. з. касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - "Жив-ко" ООД, е подал писмен отговор чрез адв. Стефанова, в който оспорва жалбата и моли за оставяне на обжалваното решение в сила. Не предендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният администратвен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Съдът изключително подробно е описал фактическата обстановка по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават издадения административен акт. В обжалвания РА на ответника по касация е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 9729,48 лв. по фактура № 64/24.02.2011 г. с предмет 54,66 т слънчоглед реколта 2010 г., издадена от "СМРМ-транс" ЕООД. Във връзка със спорната фактура ревизираното лице е представило писмени обяснения и множество документи, подробно описани от административния съд. От тях Съдът е установил, че ревизираното лице е собственик на силоз в зърнобаза Дончево. Съгласно три пътно-прехвърлителни разписки от 22.02.2011 г. "СМРМ-транс" ЕООД е изпратило слънчоглед за жалбоподателя в база Дончево - общо 54660 кг. Разписките са подписани от изпращача, в тях са посочени нетни количества слънчоглед, регистрационни номера на товарните автомобили, с които е доставено зърното, и отбелязване, че са разтоварени в Дончево. Към всяка от разписките са приложени приемни бележки № 241, № 242 и № 243 от 23.02.2011 г. за общо 54660 кг слънчоглед. В приемните бележки са посочени нетни количества слънчоглед, регистрационни номера на товарните автомобили, с които е доставено зърното, качествени показатели (влага, заразеност и др.), положени са подписи за предал и приел. В приемните бележки е посочен доставчик "Жив-ко" ООД за "Кремер София" ЕООД. За така извършените доставки е издадена спорната фактура за 54,66 т слънчоглед реколта 2010 г., като е приложена декларация от търговец на зърно за произход и добра земеделска практика от 24.02.2011 г. Съгласно обясненията на ревизираното лице при постъпването й в зърнобазата стоката се претегля в присъствието на фирма за контролна инспекция - "Фиделитас" ЕООД, като се взема проба за качество, която се анализира от независима контролна инспекция. Данните от кантара се описват в кантарна книга. Съдът е установил, че в кантарната книга са посочени регистрационните номера на товарните автомобили и имената на шофьорите, номера на приемните бележки, претеглените бруто и нето тегло, както и тарата на автомобилите, отбелязвания за взети проби и извършени анализи. От представените счетоводни регистри Съдът е установил, че стоката е заприходена при ревизираното лице на основание складова разписка за получени СМЦ и е отчетен приход от продажбата й. Общата стойност по фактурата в размер на 59032,80 лв. е платена по банков път на 24.02.2011 г. Съдът е установил, че ревизираното лице като влогоприемател е сключило договор от 11.06.2010 г. за съхранение на зърно, собственост на "Кремер София" ЕООД в качеството му на влогодател. Въз основа на договора доставчиците на влогодателя със собствен транспорт са му доставяли зърно в базата. Такъв доставчик е и ревизираното дружество съгласно заповед за продажба и фактура № 147/24.02.2011 г. с предмет 54,66 т слънчоглед реколта 2010 г. Ревизираното лице като влогоприемател води регистър за влог на зърно при регистрирано зърнохранилище. В него е вписан посоченият договор за влог от 11.06.2010 г. и е отразено постъпилото количество от 54 660 кг слънчоглед на 23.02.2011 г. При извършените му насрещни проверки доставчикът е представил фактурата и фактура от предходен доставчик "ДАО 07" ЕООД, счетоводни и платежни документи, товарителница и складова бележка, стокови разписки за получени СМЦ, както и декларация от търговец на зърно и добра земеделска практика, издадена от предходния доставчик. Дадено е обяснение, че превозът е за сметка на получателя. Съдът подробно е описал извършените насрещни проверки на предходния доставчик "ДАО 07" ЕООД, който не е намерен на декларирания адрес; и на превозвача "Фактор-П" ЕООД, чиято собственост са товарните автомобили, с които е превозен слънчогледът. Превозвачът е дал обяснение, че превозите са действително извършени, но не са фактурирани, тъй като се е прекъснал контактът с възложилото ги лице. Представени са доказателства за техническа и кадрова обезпеченост на транспортната фирма, пътни листове и товарителници с количества, съответстващи на пътно-прехвърлителните разписки и приемните бележки, тахографски листове. За да откаже правото на данъчен кредит по спорната фактура, ревизията е приела, че предходният доставчик не е представил изисканите му документи, поради което не могат да се установят извършени доставки към прекия доставчик, както и поради липса на доказателства за транспортиране на стоката. Така ревизиращият орган е формулирал извода, че е извършано само фактуриране без зад фактурите да има реално прехвърляне на стоки. По делото са събрани гласни доказателства. Разпитаният свидетел-съпруга на управителя на ревизираното лице и главен счетоводител, е дала показания за механизма на доставките и съставените документи, както и за плащанията по спорната и последващата доставка. Свидетелката е посочила, че са проверили доставчика, като са установили, че е регистриран в списъка за търговци на зърно, че е регистриран по ДДС По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е подробно описано от Съда. ССЕ е дала заключение по въпросите относно отказаното право на данъчен кредит - за наличността на стоките при прекия доставчик, като е установила достатъчно количество за изпълнение на доставката, установила е заприходяване и последващо изписване на стоката, за документирането на транспорта, за осчетоводяване на фактурата при жалбоподателя въз основа на приемните документи, за извършеното плащане по издадената фактура, за последваща реализация на закупения слънчоглед. По делото са приобщени писмените доказателства, по които е работило вещото лице по ССЕ. Първоинстанционният съд не е споделил тезата на ревизиращия орган за безстоковост на спорните фактури. От събраните по делото доказателства Съдът е приел за безспорно установено прехвърляне на собствеността върху стоките по процесните фактури. Изтъкнал, е че доставчикът е разполагал с необходимите количества стока, а относно произхода на процесните стоки са представени доказателства относно предходен доставчик. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. За да се докаже претендираното от жалбоподателя и отречено от ревизията право, следва с кореспондиращи помежду си доказателства да се установи реално извършване на доставките. Фактите и обстоятелства, за които органът по приходите, впоследствие и вещото лице е изискало доказателства, са относими към фактическия състав на спорното право право, защото облагаемите доставки са основните предпоставки за възникване на правото. Това е сторено в настоящия случай. В конкретния случай е безспорно установено, че е налице прехвърляне на собственост върху стоки, за което е платена парична престация от получателя им. По делото не се твърди, че размяната на насрещните престации е без основание. Затова с издаването на данъчната фактура е обективирано наличието на сключена между страните сделка, т. е. постигнато съгласие между продавача и купувача за продажба на стоката срещу определена цена. За продажбата на родово определени вещи не е необходима писмена форма както за действителност, така и за доказване. Следва да се приеме, че между страните по доставката е била сключена сделка с конкретен предмет. Тази сделка не е обявена за нищожна по съответния ред, следователно и за целите на данъчното облагане същата не може изначално да се приеме за нищожна. Оттук не може да се прави извод, че не са настъпили целените със сделката вещноправни последици, релевантни за облагането с косвен данък. Предмет на процесната фактура е родовоопределена вещ - слънчоглед. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Към доказателствата за реалното осъществяване на доставката на стоки следва да бъдат причислени тези за прякото й реализиране: приемо-предавателни протоколи, складови (или стокови) и пътно-прехвърлителни разписки, експедиционни бележки, товарителници, пътни листове и др. В случая са представени точно такива документи, неоспорени по делото, с които е индивидуализирана и отделена продадената част от родовоопределените вещи. С предаването на стоката за превоз е постигната индивидуализация на родовоопределените вещи и така е прехвърлено право на собственост върху стоката. В тази връзка са представени товарителници с посочено в тях сумарно количество слънчоглед, съответстващо на фактурираното. Многобройните документи, представени по делото, опровергават тезата за безстоковост на фактурата. Пътно-прехвърлителните разписки, приемните и складови бележки, товарителниците и кантарните бележки еднопосочно свидетелстват в полза на реално извършена доставка и прехвърляне на собственост върху стока. Сред доказателствата за реалното извършване на доставките от значение е разплащането по издадената фактура. Това разбиране произтича от икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и жалбоподателя като получател. Няма съмнение, че движението на парични ценности следва да е предприето на правно основание, в разглеждания случай - като заплащане договорената цена на стоките, като плащането по спорната фактури е безспорно установено. Ето защо не може нереалността на разглежданите доставки да се обосновава с косвени доказателства при наличието на преки, които категорично ги оборват. Следва да се напомни, че произходът на стоката не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит. За формиране извода за реалност на коментираните доставки не са определящи произходът и разполагаемостта на стоката от доставчика, а прехвърлянето на собствеността върху родово определената вещ чрез фактическото й предаване. То е установено по делото въз основа на констатираното съответствие на количествата по издадените фактури с тези по приложените кантарни бележки, и приемо-предавателни протоколи, пътно-прехвърлителни разписки и приемни бележки. Представени са и декларации по чл. 8а, ал. 2 ЗСТЗ. Доказани са по делото извършени последващи облагаеми доставки на зърно от ревизираното лице. Ето защо следва да се приеме за обоснован и законосъобразен правният извод на Съда за реалност на фактурираните доставки. Всички доказателства са подробно обсъдени от решаващия състав поотделно и в съвкупност, в резултат на което е формиран правилният извод за установеност на реалното осъществяване на доставки по спорните фактури. Съдът правилно се е позовал и на практиката на Съда на Европейския съюз в Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно което отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права. При това положение съобразно цитираната задължителна практика на СЕС е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с обжалвания РА. От свидетелските показания се установява, че ревизираното лице е действало предпазливо и добросъвестно, като е предприело разумните мерки, изискващи се от добрия търговец да се предпази от риска да бъде въвлечено в данъчна измама. При това положение правилно Съдът е приел, че от представените по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, може да се направи логически и обоснован извод за реалността на спорните доставки. Издаденият административен акт е незаконосъобразен, и като е достигнал до същия извод, Административен съд-гр. Варна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са поискани. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение,