Решение № 8594 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4769/2018 г.

Решение № 8594 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4769/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Елеганс 12" ЕООД, със седалище в гр. Б., представлявано от управителя В. Д. П., против Решение № 1093 от 25.01.2018 г. на Върховния административен съд, състав на четвърто отделение, по адм. д. № 12223/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № 693 от 20.09.2016 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-118/2016 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в частта му, относно определяне на размера и индивидуализацията на наложената от КЗК имуществена санкция е неправилно. Съдът е изложил декларативни мотиви и в нарушение на служебното начало не е проверил законосъобразността на размера на санкцията. Необосновано констатираното нарушение е определено като тежко и за него е наложена имуществена санкция в размер на 6 % от нетните приходи за 2015 г. Съдът не е съобразил, че от нарушението не са настъпили вреди; отражението върху конкуренцията не е на територията на цялата страна, нито формата на вината. Санкцията е следвало да се определи в проценти, а не в абсолютна стойност, като се вземе предвид и легалното определение на "нетни приходи от продажби" по т. 49, на § 1 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Не са съобразени целите на административното наказване. Иска се отмяна на решението в посочената част и намаляване на имуществената санкция под 1% от нетните приходи от продажба за 2015 г. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, чрез юрк. Стоянов, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост, евентуално - неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационната жалба, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Неоснователен е доводът на представителя на ВАП за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, поради липса на излагане на оплаквания по размера на санкцията пред първоинстанционния съд. Независимо от бланкетния характер на първоинстанционната жалба, в частта й, относно наложената санкция, с нея е поискана отмяна на цялото решение на КЗК, включително и в частта на определената санкция, затова и първоинстанционният съд не се е произнесъл недопустимо. По съществото на касационната жалба Съдът съобрази следното: С Решение № 693 от 20.09.2016 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-118/2016 г., на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗК във връзка с чл. 100, ал. 1, т. 6 и чл. 66, ал. 1 от ЗЗК е установено, че е извършено нарушение по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК от страна на "Елеганс 12" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Б. и е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 5 160 лв. С решението е постановено прекратяване на установеното нарушение, както и че наложената имуществена санкция подлежи на незабавно изпълнение. С Решение № 1093 от 25.01.2018 г. на Върховния административен съд, състав на четвърто отделение, по адм. д. № 12223/2016 г., съдът е отхвърлил оспорването на решението на КЗК. В частта относно потвърждаването на решението на КЗК досежно извършеното нарушение на конкуренцията, постановяването на прекратяване на установеното нарушение и допуснатото незабавно изпълнение, съдебното решение като необжалвано е влязло в законна сила. За да определи конкретния размер на имуществената санкция, административният орган по конкуренция е определил нарушението като тежко по т. 17.а от Mетодиката за определяне на санкциите по ЗЗК; взел е предвид продължителността на нарушението - период от четири години; приел е, че санкцията следва да има превантивен характер с оглед на бъдещи нарушения и е определил размера й като 6% от приходите от продажбите на дружеството за финансовата 2015 г., съгласно представения от него Годишен финансов отчет /ГФО/. За да потвърди решението на КЗК, в частта относно индивидуализацията и размера на наложената имуществена санкция, първоинстанционният съд, като е взел предвид, че жалбоподателят не е изложил никакви конкретни доводи против тази част на акта на регулаторния орган, е приел, че определената санкция, възлизаща на 5 160 лв. е в съответствие с Mетодиката за определяне на санкциите по ЗЗК, приета с Решение № 71/03.02.2009 г. на КЗК, изменена и допълнена с Решение № 330/17.03.2011 г. и с Решение № 900/17.11.2015 г. на КЗК, изискваща при определяне размера на санкцията по глава VII от ЗЗК, КЗК да вземе предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и утежняващи отговорността обстоятелства. Въпреки липсата на конкретни оплаквания в първоинстанционната жалба относно начина на определяне на размера на санкцията, първоинстанционният съд е бил длъжен да провери законосъобразността на административния акт на всички основания за незаконосъбразност и във всичките му части /чл. 168, ал. 1 АПК/. Изложените от тричленния състав на ВАС мотиви на съдебния акт не са достатъчни, за да отразят аргументите на решаващия съдебен състав за законосъобразно определяне на санкцията. Член 17.1а от Методиката за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията дефинира кога нарушенията на конкуренцията са леки, не особено тежки и тежки, като не е ясно кое е мотивирало първоинстанционния съд да приеме за законосъобразен и обоснован извода на регулаторния орган, че процесното нарушение е тежко, нито как е преценил отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Липсата на мотиви относно преценката на тричленния състав за формата на вината, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и конкретния начин на определяне на санкцията, пречат на касационната инстанция да провери ефективно правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част. Предвид изложеното, основателно е главното касационно оплакване за постановяване на първоинстанционното решение в тази част при съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на решението в обжалваната му част и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия