Решение № 1282 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12372/2009 г.

Решение № 1282 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12372/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е пред 5-членен състав на ВАС, първа колегия по касационна жалба на "Южен индустриален парк" АД гр. София срещу решение № 10214/30.07.2009 г. по адм. д. № 5106/2009 г. на състав на първо отделение на ВАС, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение изх. № 16-12-101 от 16.03.2009 г. на министъра на финансите, с което е направен отказ за даване на разрешение за разсрочване на дължими публични задължения в размер на 17 754 941,97 лв. в т. ч. 8 489 637.38 лв. главница и 9 265 304.59 лв. лихва. В жалбата се поддържат всички отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Основно касаторът счита за неправилни изводите на съда, че не е налице основанието на чл. 183, ал. 2, т. 1, б. "б" ДОПК за разсрочване на публичното задължение. Развил е подборни съображения в това отношение, както и по приложение чл. 183, ал. 2, т. 4 ДОПК и чл. 183, ал. 5, т. 2 ДОПК. Моли да се отмени решението. Ответникът - Министър на финансите в съдебно заседание чрез юриск. Русанова оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Счита, че касаторът е изложил същите доводи, на които съдът е отговорил вече. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от ВАП счита касационната жалба за неоснователна по съображения, изложени в хода по същество. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е неоснователна. За да отхвърли жалбата на акционерното дружество - жалбоподател, тричленният състав на ВАС, първо отделение, разглеждайки всички наведени от жалбоподателя основания, свързани с искането му по чл. 183, ал. 2 ДОПК пред министъра на финансите, сезиран съгласно чл. 184, ал. 1, т. 3 ДОПК за разсрочване на публично задължение от общо 18 366 890.33 лв. /главница и лихви/ за срок от три години, по което искане е направен отказ за даване на разрешение за разсрочване, след като е отговорил на всички наведени възражения от жалбоподателя е приел, че те са неоснователни. На основното възражение на жалбоподателя, поддържал, че са налице материално правните предпоставки на чл. 183, ал. 2, т. 1, б. "б" ДОПК, съставът на ВАС-първо отделение е приел, че то е неоснователно, а оспореният акт е законосъобразен, защото цитираната разпоредба има предвид към сумите, посочени ал. 1, т. 1 да бъдат прибавени тези по б. "б", т. е. дори да има липса на такива, да е налице реална процесуална възможност длъжникът да събере изискуемото си вземане по посочените три броя запис на заповед, което обстоятелство не се оспорва. Или съставът на ВАС е приел, че разглежданата разпоредба визира, че към паричните средства по чл. 183, ал. 1, т. 1 ДОПК се прибавят тези изискуеми вземания от трети лица, което предпоставя активно поведение от страна на длъжника за събирането им. Целта е да се пристъпи към събиране на дължими частни вземания, които преценени в съвкупност с наличните парични средства да формират невъзможност за изцяло погасяване на задължението, чието разсрочване се иска. По възражението с правно основание чл. 183, ал. 2, т. 3 ДОПК, че в мотивите на оспорения акт е цитирана неточно наредбата за определяне границите на коефициентите за рентабилност и др., съставът на ВАС, първо отделение е посочил, че то също е неоснователно и правото на жалбоподателя не се нарушава само, защото в акта е посочена наредбата като такава по ал. 9, а и самият жалбоподател изчерпателно я цитира, което означава, че наредбата, освен, че му е известна е и съобразена от жалбоподателя. Твърденията му, че от административния орган са посочени седем коефициента, а самата наредба уреждала три коефициента, съдът е приел за несериозни. Съставът на ВАС подробно е обсъдил и възраженията по чл. 183, ал. 2, т. 4 ДОПК и е приел, че обезпечението, което се предлага от длъжника в производството по разсрочване като гаранция за събиране на публичното задължение следва да се вземе по балансовата стойност на земите и сградите, които се предлагат, а не по тяхната действителна пазарна стойност. Аргумент за това съдът е намерил и в нормата на чл. 195, ал. 6 ДОПК, че когато в принудителното изпълнително производство се налага обезпечителна мярка върху установени изискуеми публични вземания от публичния изпълнител, то обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите. На последно място на възражението на жалбоподателя по прилагането на чл. 183, ал. 5, т. 2 ДОПК, изразяващо се в това, че органът неправилно се е позовал на тази разпоредба, която императивно препятства възможността да се осъществи исканото разсрочване, защото в случая дружеството-длъжник е било уведомено за начина на продажбата след подаване на искането за разсрочване, съдът е отговорил, че доколкото тази разпоредба не е единствено основание да се откаже допускането на разсрочване на дължимото публично задължение, то необсъждането в акта с конкретен аргумент на този довод не променя крайния извод за законосъобразност на оспорения административен акт, понеже не е реализиран съставът на чл. 183, ал. 2 ДОПК. Постановеното решение е законосъобразно. На всички релевирани в жалбата възражения, които се повтарят и сега в касационната жалба на дружеството, съставът на ВАС, първо отделение е отговорил много подробно и обосновано и материално правният му извод, че постановеното от министъра на финансите решение изх. № 16-12-101 от 16.03.2009 г., с което е направен отказ за даване на разрешение за разсрочване на дължими публични задължения в размер на 17 754 941,97 лв. в т. ч. главница и лихви е законосъобразен акт, е правилно съдебно решение. Ето защо 5-членният състав на ВАС не намира за нужно да приповтаря съображенията за неоснователност на жалбата по поддържаните от касатора в същия смисъл възражения, но само ще посочи, че не са налице императивните условия за допускане на исканото разсрочване по първата и основна материално правна предпоставка на чл. 183, ал. 2, т. 1, буква "б" ДОПК, защото тази разпоредба се разглежда не изолирано, а в контекста на ал. 2, т. 1 на чл. 183 ДОПК, според която към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при: т. 1, б. "б" - събиране на изискуемите към датата на подаване на искането вземания на длъжника от трети лица. Т. е. материално правната норма поставя като изискване активно поведение на длъжника за събирането на вземанията от трети лица, които преценени в съвкупност с наличните парични средства да формират невъзможност за изцяло погасяване на задължението, чието разсрочване се иска. Или самата материално правна норма като предпоставка за исканото разсрочване на задължението изисква активно поведение от длъжника по отношение събирането на неговите частни вземания, а не само активно процесуално поведение на длъжника за тяхното разсрочване, защото няма налични парични средства за изцяло погасяване, което безспорно не е оправдано. В случая е установено и това не е спорно, че касаторът има вземания от трети задължени лица по три броя изискуеми запис на заповеди в размер на 21 174 020,08 лв. - с настъпили падежи са издадени на "Химко" АД /в несъстоятелност/ като в оздравителния план е предвидено прехвърлянето на това предприятие на "Ново Химко" АД, при което така посоченото вземане е с 1, 2 пъти по-голямо от размера на задълженията, за които е възможно разсрочване, т. е. за 17 754 941,97 лв. в т. ч. главница и лихви. Следва да се посочи, че по задълженията в размера, произхождащ от справки - декларации по ЗДДС не се разрешава разсрочване /чл. 183, ал. 5, т. 3 ДОПК/, който е посочен в акта. Или след като към датата на подаване на искането за разсрочване 18.06.2008 г. дружеството безспорно има вземания към трети лица, които са изискуеми и могат да бъдат събрани, то правилно съставът е приел, че не е реализирана основната предпоставка на чл. 183, ал. 2, т. 1, б. "б" ДОПК, разглеждана във вр. с ал. 2, т. 1. Както се посочи, 5-членният състав на ВАС споделя изцяло мотивите на съда и по отношение останалите възражения на касатора, свързани с чл. 183, ал. 2, т. 3 /за коефициентите/, чл. 183, ал. 2, т. 4 ДОПК - за размера на предоставеното обезпечение и чл. 183, ал. 5, т. 2 ДОПК и приетото от състава на ВАС, първо отделение по приложение на цитираните разпоредби намира за законосъобразно. Ето защо постановеното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, 5-членният състав на ВАС, първа колегия намира, че такива се дължат за касационната инстанция, пред която ответникът е представляван в размер на 100 лв. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, 5-членният състав на Върховния административен съд, първа колегия,