Решение № 6534 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6532/2011 г.

Решение № 6534 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6532/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), против решение № 776 от 30.03.2011 г., постановено по адм. дело № 3711 по описа за 2010 г. на Варненския административен съд, с което е отменен ревизионен акт № 171002257 от 6.08.2010 г. в частта, с която на "Ахинора" АД със седалище гр. Исперих са определени задължения по КСО и ЗЗО за 2007 г. общо в размер 17 609,20 лв. и са начислени лихви в размер на 11 771,32 лева. Осъден е директорът на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП да заплати на "Ахинора" АД разноски по делото в размер на 2250 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, развити в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна. Ответникът - "Ахинора" АД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд - Варна, е отменил ревизионен акт № 171002257 от 06.08.2010 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна - офис Шумен, в частта, потвърдена с решение № 757 от 28.10.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, с която са установени задължения за 2007 г. по ДОО и ЗЗО общо в размер на 17 609,20 лв. и лихви в размер на 11 771,32 лева. За да постанови този резултат, съдът, след задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, като са спазени административнопроизводствените правила по издаване на акта, и същият не е нищожен. Разглеждайки по същество жалбата, е приел, че не са спазени материалноправните разпоредби на чл. 6 КСО и чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, поради което е уважил жалбата на ревизираното лице и е отменил обжалвания акт. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и с материалния закон. По делото е било установено, че съгласно протокол от 5.01.2007 г. от заседанието на съвета на директорите на ревизираното дружество е взето решение за сключване на договор със Застрахователно дружество "Уника" за спестовна застраховка "Живот" на всеки работник на стойност от 60 лева. Дружеството е начислявало в с/ка 602 "Разходи за външни услуги" всеки месец по 60 лв. за всеки работник, назначен на трудов договор, като общо са били начислени суми за застраховка в размер на 61 000 лв. за 2007 г. По делото не се спори, че върху тези месечни разходи не са начислявани и не са внасяни вноски за фонд "Пенсии", фонд "Допълнително задължително пенсионно осигуряване" (ДЗПО) и здравни вноски по ЗЗО. Начисляването на тези вноски е станало с обжалвания акт, като ревизиращите органи са начислили върху тези разходи за застраховка "Живот" вноски по фонд "Пенсии" и фонд "ДЗПО" в размер на 11 663,20 лв. на основание чл. 6, ал. 2 и 11 КСО и на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 и чл. 42, ал. 1 ЗЗО - здравни вноски общо в размер на 3660 лева. За да отмени акта, съдът е приел, че съгласно чл. 6, ал. 11 КСО (в редакцията му към процесния период на 2007 г.) върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии", определени съответно по реда на ал. 3, 4 и 5. В нормите на чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, са изброени лимитативно социалните разходи, върху които не се начисляват и внасят осигурителни вноски, а именно: върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване на храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на чл. от семейството или при други случайно настъпили събития, както и върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане. В разпоредбата на чл. 2а от наредбата (ДВ, бр. 15 от 2007 г.) изрично е посочено, че осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт. Съдът е отчел, че разходите за застраховка "Живот" не са включени в изброените хипотези на чл. 2, ал. 2 и 3 и чл. 2а от наредбата, но те не съставляват и разходи, върху които се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 2, ал. 1 от същата наредба, според която осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване в пари или в натура. Анализирайки всички тези разпоредби и фактите по делото, според които премиите за застраховка "Живот" не са давани пряко на служителите, а са превеждани на застрахователя, както и това, че те нямат характера на трудово възнаграждение или доход от трудова дейност и не са включени във ведомостите за заплати, съдът правилно е приел, че те не са в приложното поле на чл. 6, ал. 2 КСО. Изводът на съда, че след като разходите за застраховка "Живот", които са социални разходи в полза на работниците, са заплащани от "Ахинора" АД пряко на застрахователното дружество и не са изплащани или начислявани пряко на работниците и служителите, и не са възнаграждения или доходи от трудова дейност, то върху тях не следва да се начисляват и заплащат осигурителни вноски за фонд "Пенсии", фонд "ДЗПО" и ЗЗО, е правилен и законосъобразен. Неправилно е позоваването от страна на касатора на разпоредбите на чл. 293 и 294 от Кодекса на труда във вр. § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. В последната разпоредба е дадена дефиниция на понятието "социални разходи, предоставени в натура" и това са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Както от разпоредбата на чл. 294 КТ, така и от разпоредбата на чл. 293 КТ не може да се направи извод, че изплатените на застрахователя застраховки "Живот" са социални разходи, предоставени в натура, така както изисква разпоредбата на чл. 6, ал. 11 КСО. Нещо повече, изрично в последното изречение на т. 34 на § 1 ЗКПО е посочено, че не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя и възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки. Ето защо по никакъв начин не може да се направи извод, че изплатените в случая застраховки са социални разходи, предоставени в натура. Те не са и такива, предоставени в пари, поради което правилно съдът е приел, че след като те нямат характера на трудово възнаграждение и не са включени във ведомостите за заплати, не са давани пряко на служителите, а са превеждани на застрахователя, то това ги извежда от приложното поле на чл. 6, ал. 2 КСО и върху тях не следва да се начисляват и внасят осигурителни вноски за фонд "Пенсии" и фонд "ДЗПО" за родените след 31.12.1959 г. Предвид това правилно е и приетото, че не се дължат и вноски по ЗЗО. По горните съображения изложените в касационната жалба доводи за неправилност са неоснователни и постановеното от Варненския административен съд решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора по делото следва да бъдат присъдени разноски на ответната страна "Ахинора" АД - гр. Исперих, в размер на 2000 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,