Решение № 7229 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2227/2015 г.

Решение № 7229 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2227/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП против решение № 27/08.01.2015 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 2250/2014 г., с което е отменен Ревизионен акт № 281400846/08.08.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" и от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № 293/20.10.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Розмил" ООД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Розмил" ООД, със седалище в гр. Ямбол, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд (АС) - Бургас е бил Ревизионен акт (РА) № 281400846/08.08.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" и от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № 293/20.10.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП, с който на "Розмил" ООД са определени задължения за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 9 801,11 лева и лихви в размер на 4 383,92 лева и корпоративен данък за 2010 г. в размер на 14 385,68 лева и лихва в размер на 4 949,84 лева. Органите по приходите са приели, че за ДЗЛ не са изпълнени общите условията, регламентирани в чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък. За да отмени РА като незаконосъобразен, административният съд е обосновал извод, че същият е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че през ревизирания период "Розмил" ООД е регистриран земеделски производител. Декларира в приложение № 2 към ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2009 г. преотстъпен данък в размер на 9 801,11 лева и за 2010 г. преотстъпен данък в размер на 14 385,68 лв. или 60 % съгласно чл. 179, ал. 1 ЗКПО (отм.), действащ към 2009 г. и чл. 189б от ЗКПО в сила от 1.01.2010 г. Ревизиращите органи са констатирали, че при ползване на това право от ДЗЛ са изпълнени изискванията на чл. 179, ал. 2 ЗКПО (отм.) за 2009 г. и съответно на чл. 189б от ЗКПО за 2010 г. При извършената проверка в информационните масиви на НАП в хода на ревизията е установено, че към 31.12.2009 г. и към 31.12.2010 г., "Розмил" ООД има задължения за лихви в размер на 9,55 лева върху платени със забава задължения за ДДС по справка - декларация по ЗДДС за данъчен период м. 10.2008 г. Приел е, че дължимият ДДС по справка-декларация за ДДС за данъчния период м. 10.2008 г. е внесен изцяло от жалбоподателя на 27.01.2009 г., а плащането на въпросните лихви е станало на 08.03.2011 г. При тази фактическа обстановка, която не е била спорна по делото, АС - Бургас е приел, че с внасянето на дължимият ДДС по справка-декларация за ДДС за данъчния период м. 10.2008 г. на 27.01.2009 г., към 31.12.2009 г. и 31.12.2010 г. не били налице подлежащи на принудително изпълнение задължения за ДДС, поради което макар за закъснението да се дължат лихви, свързани с невнасяне в срок на данъка, то тези лихви не били в обхвата на условието по чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО. Отделно от това е приел, че с оглед безспорния факт, че относно лихвата за закъсняло плащане на ДДС в размер на 9,55 лева нямало предприети действия за установяването им по основание и размер в други производства - в ревизионно или в производство по доброволно и/или принудително изпълнение, освен със справка от "СУП" на НАП, задължението за лихви не било определено по основание, период на дължимост и размер. Настоящия касационен състав на ВАС намира, че решението е правилно. В случая липсва спор по фактите. Спорът е правен относно приложението на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Съгласно чл. 166 от ЗКПО преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задълженото лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на задълженото лице и се разходват за целите, определени със закон. Общите изисквания за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък са регламентирани в чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, съгласно който, по реда на тази глава се преотстъпва корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и лихви, свързани с невнасянето в срок на тези задължения. В случая, безспорно е установено, че задължението за ДДС за м. 10.2008 г. е платено със закъснение на 27.01.2009 г., както и че към 31.12.2009 г. и към 31.12.2010 г., "Розмил" ООД няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по чл. 167, т. 1 и 2 от ЗКПО. Обстоятелството, че за внесеното със закъснение задължение, се дължи лихва за забава в размер на 9,55 лева, не означава, че е налице хипотезата на чл. 167, ал. 1, т. 3, във връзка с т. 1 от ЗКПО. Процесната лихва, която е в размер на 9,55 лв., не е установена със съответния акт по надлежния ред от приходните органи или в декларация на задълженото лице по чл. 209, ал. 1 и 2 ДОПК, т. е. по основание и размер, а е определена от справка от програмния продукт на НАП. След като в процесния казус е установено, че ревизираното лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към 31.12.2009 г. и 31.12.2010 г., а задължението за лихва е акцесорно и следва главното задължение, правилно съдът е приел, че не е налице отрицателната предпоставка по чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО. С гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението е правилно постановено, при спазване изискванията на приложимия материален данъчен закон - ЗКПО, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Пейчев, на "Розмил" ООД следва да се присъдят направените за касационната съдебна инстанция разноски в размер на 1 550 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,