Решение № 716 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13992/2009 г.

Решение № 716 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13992/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Деян Малчев Петров и Таня Драгомирова Петрова от гр. Димитровград срещу решение № 239 от 10.08.2009 г. по адм. д. № 158/2009 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена подадената от тях жалба срещу изричен отказ изх. № 10-2065-24-10-285/5.03.2009 г. на началник служба "Геодезия, картография и кадастър" Стара Загора за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Раднево чрез нанасяне на поземлен имот тяхна собственост, представляващ УПИ V-1401 в кв. 131 по регулационния план на гр. Раднево, с проектен идентификатор 61460.505.601, съгласно представена скица-проект. Подробни съображения се излагат в жалбата. Сочат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилно приложение на материалния закон. Представено е писмено възражение от процесуалния представител на административния орган. Претендират се разноски. Ответниците по касационната жалба не са взели становище. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че правилно административният орган е отказал да уважи искането за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, съгласно чл. 62, ал. 3 и ал. 6 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като при съставянето на акта за непълноти и грешки, собствениците на имота, чиято площ би се засегнала от изменението са отказали да го подпишат. Изложени са мотиви, че собствениците на засегнатия от исканото изменение имот са заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ПЗР на ЗКИР и техният отказ да подпишат акта за непълноти и грешки има характер на оспорване на материалното право на собственост на заявителите върху тази площ от техния имот, която би се засегнала от евентуално уважаване на искането и в случая е приложима нормата на чл. 53, ал. 2, предл. 2 от ЗКИР. Решението е законосъобразно. Безспорно е установено по делото от приложения по преписката акт за непълноти и грешки и от заключението на назначената техническа експертиза, че искането на жалбоподателите за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри чрез нанасяне на имота им 575 по кадастралната карта в границите на УПИ V-1401 в кв. 131 по регулационния план на гр. Раднево, тяхна собственост по нотариален акт № 47/2005 г., засяга поземлен имот 393 по кадастралната карта, собственост на заинтересованите лица, ответници по делото, като с исканото попълване се навлиза с площ 329 кв. м в засегнатия имот, оцветена в жълто по скицата към заключението на вещото лице. Съставеният в административното производство по искане на заявителите акт № 9/23.02.2009 г. за грешки и непълноти в ПИ 61460.505.393 и ПИ 61460.505.575 не е подписан от засегнатите от исканото попълване собственици на имот 393, поради което законосъобразно е прието от административния орган и от съда, че са налице предпоставките на чл. 62, ал. 3 и ал. 6 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г., даващи основание да се откаже попълването на кадастралната карта. Съгласно чл. 62, ал. 6 от Наредбата, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Разпоредбата възпроизвежда текста на чл. 53, ал. 2, предл. второ ЗКИР, поради което законосъобразно е прието от съда, че е налице тази законова хипотеза. Нотариалният акт на жалбоподателите е издаден относно закупен имот, възстановен от ПК в стари реални граници и поделен между наследниците, а съгласно чл. 62, ал. 4 от наредбата, редът по предходните алинеи се прилага и при нанасяне в кадастралната карта на имоти, чието право на собственост е възстановено по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ или на други реституционни закони. Възраженията в касационната жалба, че имотът, съответстващ на УПИ V-1401, в кв. 131, с площ 892 кв. м е бил нанесен още от 1995 г. на кадастралния план с тази квадратура и местоположение не съответства на събраните доказателства по делото. Съгласно заключението на вещото лице описания имот в нотариален акт № 47/2005 г. не е попълнен (трасиран) на място. При изготвянето на кадастралната карта са отразени съществуващите граници между двата имота, тъй като съгласно заключението на вещото лице на място е трасиран имотът на заинтресованите лица, с границите на УПИ IV-1401. В този смисъл са неоснователни доводите в касационната жалба, че имот 393 по кадастралната карта е нанесен неправилно в противоречие на кадастралния план. Неоснователни са твърденията на жалбоподателите, че по исканото от тях изменение на имотните граници е налице приложен регулационен план, поради което съгласно чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. актът за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересованите лица. Не са налице данни, твърдения и доказателства за наличие на придаваеми части между имотите. Доказателствата по делото са, че имотът придобит от жалбоподателите е възникнал въз основа на земеделска реституция. Обстоятелството, че имотът е бил предмет на делба, при която е образуван парцела собственост на жалбоподателите, е релевантно относно съделителите, но не и спрямо собствениците на съседния имот, в който попада част от парцела на жалбоподателите. Делба е извършено относно имот 101040 по картата на възстановената собственост, а ответниците, заинтересовани лица са собственици на имот 101049 по същата карта, видно от приложените по делото решения на ПК. В производството по оспорване на заповедта, с която е отказано поправка в кадастралната карта, административният съд не съпоставя данните по документите за собственост, а проверява налице ли са основанията, предвидени в ЗКИР и Наредба № 3/28.04.2005 г. за допускане поправка в кадастралната карта. Като е приел, че отказът на началника на СГКК Стара Загора да допусне изменение на кадастралната карта и регистър по представения проект е основателен, съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Не са представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство, поради което не се присъждат разноски на административния орган ответник по делото. Воден от изложеното, Върховният административен съд,