Решение № 5880 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3714/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Х. П., Х. П. П. и К. Х. П., чрез адв. Горанова, срещу Решение 469/11.02.2025г. по адм. д. 695/2024г. на Административен съд Велико Търново. С доводи, че същото е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила, иска отмяната му. В съдебно заседание, чрез чрез адв. Горанова, поддържат касационната жалба. Ответникът - Кмета на Община Велико Търново, чрез пълномощника си Д. Йонкова директор Дирекция ПУОС , в писмен отговор, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора такива. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол по чл. 215, ал. 7 от ЗУТ съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на П. Х. П. от град Дебелец, К. Х. П. и Х. П. П., против Заповед РД22 1830 от 22.08.2024 година на Кмета на Община Велико Търново, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, в качеството на собственици и възложители, им е разпоредено премахването на незаконен строеж Допълващо застрояване лятна кухня със стопанска постройка , намиращ се в имот с идентификатор 20242.500.1053 по КК на град Дебелец с административен адрес [улица], гр. Дебелец, община Велико Търново, и му е даден двумесечен срок за доброволно изпълнение. За да стигне до този резултат, съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган в предвидената писмена форма с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна, въз основа на доказателствата по делото и при кредитиране на приета СТЕ, съдът приел, че от служители по контрол на строителството при Община Велико Търново, е извършена проверка в имот с идентификатор 20242.500.1053 по КК на град Дебелец, за която същите съставили Констативен акт /КА/ ВТ -3523-483/22.03.2024 г. Констатирано е, че Х. П. и К. П. са собственици на Ѕ идеална част от парцела в едно с изградени в него къща, лятна кухня, навес и гараж, а П. Х. П. е собственик на останалата Ѕ идеална част от тези имоти. Описано е изпълнението на строеж Допълващо застрояване лятна кухня и стопански постройки , представляващ монолитна лятна кухня със санитарно помещение с размери в план около 3,00 м. ширина и 8,00 м. дължина, със стени от тухлена зидария от разнородни керамични тухли на варов разтвор без мазилка на западната фасада и стоманобетонова плоча над помещенията, върху която е изпълнен двускатен покрив от дървена конструкция и тухлен надзид, с покритие от керамични керемиди. В южната посока към тази сграда е изградена свързано стопанска постройка с размери около 2 м. на 4 м. със стени от тухлена зидария, с бетонова покривна плоча и частично покритие от керамични керемиди. Приложена е окомерна скица. Посочено е, че за въпросният строеж липсва информация за проведена процедура по §184, ал.1 и ал.2 от ЗИДЗУТ, липсва издадено разрешение за строеж по реда на чл.148 от ЗУТ. В отменения кадастрален план на населеното място от 1959 г. и в помощния план от 1968 -1969г., процесната лятна кухня е отразена с площ от 13 кв.м., на около 1 метър от границата със съседния УПИ. По действащият регулационен план на града сградата е отразена с размери от около 8,00 на 3,00 метра, т.е. около 24 кв.м., а на кадастралната карта е отразена с размери от около 30 кв.м. и е посочена като селскостопанска сграда. В протокол за делба от 1976 г. е посочено, че съществуващите постройки са били съборени и са построени нови, поради което проверяващите приели, че поцесния строеж лятна кухня е изпълнен в периода от 1968 до 1973 г., като за него липсват строителни книжа. Дали заключение, че следва да се приложат разпоредбите на §127 от ПЗР на ЗИДЗУГ, както и §16 от ПР на ЗУТ, като приложими са ППЗТСУ /отм./ и ЗТСУ /отм./, и Наредба 5 за правилата и нормите по териториално и селищно устройство, като за изграждането на процесния строеж е било необходимо съгласие на собственика на съседния имот, каквото липсва. КА е връчен на собствениците на имота, които с възражение вх. 94ПП-477-1/10.04.20204г. са оспорили констатациите в акта, с твърдение, че постройките са изградени преди 1959 г. Възражението е разгледано от нарочно назначена комисия, която обсъдила аргументите, изложени в него и ги отхвърлила, като предложила производството да се финализира с издаването на заповед за премахване на описаните строежи. При тези факти и при възприемане констатациите, изложени в КА, Кмета на Община Велико Търново издал процесната заповед. При тези факти, съдът извел, съответни на материалния закон правни изводи, че процесните постройки са строежи от шеста категория, по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, и са незаконни по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 от ЗУТ, тъй като са извършени без необходимите строителни книжа и документи. В административното и в съдебното производство няма представени разрешения за строеж, каквито се е изисквало и при режима на ЗПИНМ /отм., вж. чл.66д вр. с §187 от ПППИНМ/отм./, и при режима на ЗТСУ /отм., вж.чл.55 вр. с чл.224 от ППУЗТСУ/отм./ и съгласно чл.148 от ЗУТ. Наличието на такива не се твърди и от адресатите на процесната заповед. Разрешението за строеж е част от изискуемите се по закон строителни книжа и следователно, в случая е налице изискването на чл.225, ал.2, т.2, предложение второ от ЗУТ и сградите на описаното в заповедта допълнително застрояване са незаконни строежи. Съдът подробно обсъдил спазването на нормативните изисквания, касаещи търпимостта на описаните в констативния акт и заповедта сгради, представляващи такива от допълващо застрояване. Според §16, ал.1 от ПР на ЗУТ Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Хипотезисът на тази норма е относим към процесната сграда лятна кухня , с оглед периода на изграждането й / от 1968 до 1973 г./ - строежът да е изграден до 7 април 1987 г. и за него да няма строителни книжа. В случая е относима нормата на чл.119, ал.1 от ППЗТСУ /отм./ в релевантната му редакция към периода на изграждане на този строеж ал.1 - Второстепенни са постройките с обслужващо домакинско предназначение - летни кухни, лека постройка за отоплителни материали и беседки. ; ал.2 - Второстепенни постройки от съответния вид могат да се правят в части за малкоетажно застрояване, в малки и много малки градове и в селата. . Към периода на строителството на строеж лятна кухня , Дебелец е град, попадащ в категорията малък град, като процесната лятна кухня е допустимо по принцип застрояване. Строителните плавила, касаещи т.н. второстепенни постройки са уредени в чл.121 от Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.). Съгласно тях, процесната лятна кухня не отговаря на изискванията на ал.2 и ал.4 от този член, доколкото калканната стена на лятната кухня не се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел, липсва констатирано съгласие на собственика на съседния имот за такова застрояване и имотът не граничи с извънселищна територия. В случая е неприложима разпоредбата на чл.121, ал.3 от този нормативен акт. Видно от кадастралната карта на гр. Дебелец, одобрена със заповед РД 18 - 702/11.10.2019 г., в процесния имот е отразена стопанска сграда със застроена площ от 30 кв.м. от един етаж и с предназначение селскостопанска постройка, т.е. извън измерената и установена на място площ на лятна кухня от 24,00 кв.м., е констатирана и постройка, описана като стопанска постройка с размер от около 2,00 м. на 4,00 м., която не е била отразена в плана от 1985 г. и в действащия регулационен план. Съдът направил извод, че тази постройка, която е част от допълващото застрояване и е описана в КА ВТ-3523-483 от 22.03.2024 г., е изградена в периода от момента на изготвяне на действащият регулационен план на града от 1985г. до одобряването на кадастралната му карта /11.10.2019 година/. Подробно, аргументирано и в съответствие с материалния закон, съдът излага, защо тази стопанска постройка, изградена свързано с лятната кухня, не отговаря на изискванията за търпимост, поставени в нормата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, както и на изискването за търпимост, поставено в §127, ал.1 от ЗИД на ЗУТ, в случай че се приеме, че е изградена в периода между 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г. В случая липсват, а не се и твърдят като налични доказателства за това, че въпросните строежи, предмет на заповедта, са декларирани пред органите на Община Велико Търново, одобряващи строежите, до 31.12.1998 година, респективно, в 6 месечен срок, считано от обнародването на ЗУТ, при което и при липса на тази кумулативна предпоставка, не следва да се изследва възможността за търпимост по смисъла на §16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна преценка на доказателствата по делото, при липса на спор между страните, че процесния строеж е осъществен без одобрени строителни книжа и разрешение, и като обсъдил техните възраженията, е достигнал до верни правни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Процесната заповед е издадена и при спазване на административно производствените правила, въз основа на извършена проверка от длъжностни лица по контрол на строителството, служители на Община Велико Търново, за която е съставен КА, издаден при спазване реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и осигуряване правото на участие в процеса на адресата му. Заповедта е мотивирана и законосъобразна, а адресатите ѝ са собственици на имота, в който са изградени процесните строежи. Процесните постройки са строежи по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, т.3 ат ЗУТ - параметрите им не попадат в изключението по чл. 151, ал.1 от ЗУТ и за тях не е издавано разрешение за строеж, при задължително въведено изискване за такова с нормата на чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ. При изследване на тяхната търпимост, с оглед периодите на изграждането им, се извежда категоричен извод, че същите не попадат в нито една от законовите хипотези за търпимост по §16, ал.1, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ и по §127, ал.1 от ЗИД на ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на обжалваното решение възраженията на касатора остават недоказани и неоснователни. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответния административен орган, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, касаторите следва да му заплатят солидарно разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в настоящото касационно производство, които съдът определя в размер на 100 /сто/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,