Решение № 4348 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14224/2012 г.

Решение № 4348 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14224/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на адв. Георги Симеонов, в качеството му на процесуален представител на Николай Иванов Тодоров, управител на "Пейвинг системс" ЕООД, срещу решение № 3595 от 19.07.2011 г. по адм. дело № 2931 по описа за 2011 г. на Административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2001004977 от 22.10.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 294 от 18.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София относно определено задължение за ДДС в размер на 25 319.10 лв. и лихва за забава в размер на 1 974.18 лв. за данъчни периоди м. 11., м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г. по фактури, издадени от "Еврострой 2008" ЕООД, "Изграждане и оборудване" ЕООД и "Ками Тим" ЕООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Теофана Бакърджиева. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2001004977 от 22.10.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 294 от 18.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество, като му е отказано право на данъчен кредит, респ. е определено задължение за ДДС в размер на 25 319.10 лв. и лихва за забава в размер на 1 974.18 лв. за данъчни периоди м. 11., м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г. по фактури, издадени от "Еврострой 2008" ЕООД, "Изграждане и оборудване" ЕООД и "Ками Тим" ЕООД. Правното основание е чл. 68, ал. 1 и ал. 2, чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните доказателства, включително съдебно-счетоводната експертиза, изслушана в съдебното производство и възраженията на дружеството - жалбоподател. Направен е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Решението на съда е правилно и обосновано. В административното и в съдебното производство е повдигнато като възражение такова за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по повод заповед от 14.06.2010 г. за удължаване срока на ревизията, което не се поддържа в касационната жалба. Настоящият съдебен състав намира, че изводът на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен, и съответства на установеното по делото. По повод на другия спорен момент относно реалното осъществяване на доставките, за които са издадени фактури от посочените доставчици е установено сходна фактическа обстановка при всеки един от тях. На трите търговски дружества са връчени ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК, като са съставени и ПИНП. Първият доставчик "Еврострой 2008" ЕООД е издал два броя фактури № 695 от 1.12.2009 г. и № 708 от 17.12.2009 г., с предмет "строителни материали по опис". Вторият доставчик е издал една фактура № 198 от 24.11.2009 г. с предмет "чакъл, пясък, цимент". Третият доставчик "Ками Тим" ЕООД е издал два броя фактури с № 28 от 22.12.2009 г. и № 123 от 11.01.2010 г. също с предмет "строителни материали по опис" и "пясък, чакъл, цимент". Първите двама доставчици са представели копие от фактури, приемо-предавателни протоколи и справки-декларации по ЗДДС, а третият доставчик не е представил никакви писмени документи. Административният орган е приел, че не се установява произхода на стоките, за да се установи възможността на всеки един от доставчиците да прехвърли правото на собственост върху предмета на доставките. Не са ангажирани доказателства за предаването на стоките (някои приемо-предавателните протоколи са без подпис и други са неточни и не съответстват на счетоводния документ), за транспортирането и съхраняването им, с оглед твърденията за директното им доставяне на съответния обект и пренасочване на остатъка от стоките към други обекти, като за заплащането им не се спори. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като експертът по категоричен начин заявява, че процесните фактури са отразени в счетоводството на жалбоподателя, както и че такива материали са заведени в счетоводството на дружеството. Той обаче не е могъл да осъществи проверка в счетоводството на преките доставчици, понеже не ги е намерил и не е осъществил контакт, поради което не е могъл и да изпълни изцяло поставените му задачи. Разпитан в съдебно заседание от 12.07.2011 г. заявява, че относно влагането на материалите в последващи доставки не може да даде категоричен отговор, понеже не е компетентен, но са му предоставени договори, по повод на които вероятно са вложени материалите. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Касационните възражения са насочени към неправилното ценене на доказателствата по делото, както и на неправилната преценка на материалноправните изисквания, за да се признае правото на данъчен кредит. Според него това са наличие на счетоводен документ, на осъществено плащане по него, на прехвърлено право на собственост върху стоките, заведени в счетоводството на дружеството - получател, поради което тези доставки, по които той е получател, са реални и облагаеми, като според него и последното изискване - използването им за последващи облагаеми доставки е изпълнено. Същите са неоснователни. За да се признае правото на данъчен кредит освен цитираните предпоставки от касатора, следва да се има предвид определящия правнорелевантен факт, а именно наличието на реално осъществена доставка, което гарантира законосъобразното реализиране на механизма на облагане с данъка върху добавената стойност. След като е налице основателно съмнение за този факт и недоказване на твърденията във връзка с него в съдебното производство, правилна е преценката на съда за реализиране на състава на правната норма, обуславящ отказа да се признае претендираното право на данъчен кредит. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна по касационната жалба не се следват съдебни разноски, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, понеже такива са й присъдени в първоинстанционното производство. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение