Решение № 371 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7949/2014 г.

Решение № 371 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7949/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на дирекция "Финансово-стопанска дейност и управление на собствеността" ("ФСДУС") при община Две могили, срещу решение № 9 от 8.05.2014 г. постановено по адм. дело № 470 по описа за 2013 г. на Административен съд - Русе. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния му представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По изложеното в мотивите на съдебното решение, че с акта за установяване на публично вземане по декларация (АУПВД) неправилно е определен данъчния субект предвид чл. 11, ал. 5 във вр. с чл. 64 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), сочи, че това обстоятелство не е било оспорено от община Борово. Счита, че след като този въпрос не бил предмет на обжалване по административен ред, съдът няма право да се произнася по него. Излага, че неправилно съдът е приел, че е допуснато нарушение на материалния закон от страна на данъчния орган при община Две могили. В мотивите на решението се твърди, че за 2013 г. в наредбата на общинския съвет не е бил предвиден ред за освобождаване от такса битови отпадъци (ТБО). В заключителната разпоредба на Наредба № 5, приета с решение № 298 от 21.12.2012 г. е посочено, че разпоредбите на наредбата важат и за 2013 г. В чл. 18, ал. 4 от Наредба № 5 е посочено, че от такса сметосъбиране и сметоизвозване се освобождават лицата собственици или ползватели на незастроени поземлени имоти, които са подали декларация, че няма да ползват имота през следващата година. Прави искане жалбата му да бъде уважена. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Община Борово не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът, по жалба на община Борово, е отменил АУПВД № 841 от 26.09.2013 г. издаден от главен специалист "Местни данъци и такси" ("МДТ") на община Две могили и потвърден с решение № 4 (без дата) на директора на дирекция "ФСДУС" при община Две могили, с който е установено публично вземане по декларация за такса битови отпадъци I-ва вноска 2013 г. - в общ размер на 239,41 лева - главница и лихва за недвижим имот, находящ се в с. Бъзовец, урегулиран поземлен имот (УПИ) - 8, кв. 60 по плана на с. Бъзовец. С решението община Две могили е осъдена да заплати на община Борово 150, 00 лева разноски по делото. За да постанови решението си съдът е изложил от фактическа страна, че с АУПВД № 841 от 26.09.2013 г., издаден от главен специалист "МДТ" при община Две могили, на основание чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, чл. 9б от ЗМДТ вр. с чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от община Борово, с вх. № 07080000056 от 25.02.2010 г., за притежаван недвижим имот, находящ се в с. Бъзовец, УПИ - VIII, кв. 60 по плана на с. Бъзовец, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК е установено задължение за община Борово за ТБО за 2013 г. - I вноска, главница в размер на 224, 04 лв. и лихва в размер на 5,37 лв., общо в размер на - 229,41 лв. АУПВД е оспорен по административен ред и потвърден с решение на горестоящия административен орган. Община Борово, в качеството й на собственик на имота е подала декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с вх. № 07080000056 от 25.02.2010 г., пред компетентната общинска администрация, съдържаща информация и описание на имота. Направено е искане с вх. № 177 от 29.08.2012 г. от директора на Дом за деца лишени от родителски грижи (ДДЛРГ) "Св. Иван Рилски" с. Брестовица, община Борово, до кмета на община Две могили, за освобождаване от заплащане на ТБО. Повторно директорът на дома е депозирал пред кмета на община Две могили молби-декларации за освобождаване от заплащане на ТБО за притежаваните от ДДЛРГ имоти на територията на общината. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е установил, че имотът на община Борово попада в границите на районите, в които се извършват услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и на общинско депо за битови отпадъци, като дейностите са били реално извършвани в населеното място, в което се намира процесния недвижим имот. Установил е, че имотът не е бил ползван реално през цялата 2013 г. Приел е, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от писмена закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, като постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Независимо от това съдът е счел, че актът следва да бъде отменен поради допуснато нарушение на материалния закон при определяне на данъчно задълженото лице. Изложил е, че имотът предмет на оспорения АУПВД е публична общинска собственост на община Борово, с предоставено още през 2000 г. с нарочна заповед (№ РД-09-465 от 4.08.2000 г. на министъра на образованието и науката) право на безвъзмездно управление на Дома за деца лишени от родителски грижи - с. Брестовица. По делото не са релевирани доводи и доказателства, че така предоставеното право на безвъзмездно управление е било изменено или прекратено след настъпилото преобразуване по силата на § 8, ал. 1 и ал. 5 от ПРЗ към ЗИД на ЗНП (обн. ДВ. бр. 105 от 2006 г.), като изготвената справка от община Борово, с посочване, че имота е включен в баланса на ДДЛРГ, води до извода, че имотът продължава да е предоставен за безвъзмездно управление на дома, в качеството му на звено на общинска бюджетна издръжка. Поради това е счел, че оспореният АУПВД № 841 от 26.09.2013 г. е в противоречие с материалния закон - чл. 11, ал. 5 вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като е издаден срещу ненадлежен адресат - община Борово, която няма качеството на данъчно задължено лице за задължението за ТБО за УПИ - VIII в кв. 60 по плана на с. Бъзовец. Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционният съд, че община Борово не се явява задължено лице за такса битови отпадъци, за процесния имот, предвид нормата на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ. В посочената разпоредба, като данъчно задължени лица за заплащане на данъка върху недвижимите имоти, държавна или общинска собственост, са посочени лицата, на които имотите са предоставени за управление. Предвид разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, тези лица за задължени за заплащането и на таксата за битови отпадъци за тези имоти. В настоящия случай по делото не се спори, че със заповед № РД-09-465 от 4.08.2000 г. на министъра на образованието и науката, на основание чл. 8, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, държавен недвижим имот, находящ се в с. Бъзовец, включващ и процесния урегулиран поземлен имот VIII в кв. 60 по регулационния план на с. Бъзовец е предоставен безвъзмездно за управление на Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа (ДОВДЛРГ) - с. Брестовица. Съгласно § 8, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към ЗИД на ЗНП (обн. ДВ, бр. 105 от 2006 г.), считано от 1.01.2007 г. домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа са преобразувани от обслужващи звена в системата на народната просвета в специализирани институции за предоставяне на социални услуги - домове за деца, финансирани като делегирана от държавата дейност на общината, на чиято територия се намират. Видно от § 8, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗНП, домовете по ал. 1 преминават в управление на кмета на съответната община, който е и работодател на персонала в тях. В представения по делото акт за публична общинска собственост № 920 от 31.03.2010 г. (АПОС) за процесния УПИ VIII в кв. 60, с. Бъзовец също е отразено, че върху имота са предоставени права за управление на кмета на община Борово съгласно чл. 12, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Видно от посочената разпоредба, имотите и вещите - общинска собственост, които не са предоставени за управление на други лица, се управляват от кмета на общината. С преобразуването на домовете предоставените им за управление имоти и вещи - публична държавна собственост, стават публична общинска собственост на съответната община, на територията, на която се намират (пар. 8, ал. 5 от ПЗР към ЗИД на ЗНП). Следователно неправилен е извода на първоинстанционния съд за приложимост на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ в настоящия случай. Предоставеното на дома през 2000 г. управление на имота, по силата на закона е преминало върху кмета на общината, а собствеността от държавата е преминала в собственост на община Борово, на чиято територия се намира ДДЛРГ с. Брестовица. Поради това именно община Борово, в качеството й на собственик на имота, се явява данъчно задължено лице за заплащането на ТБО за процесния имот. В случая по делото са събрани доказателства за реалното предоставяне на услугите. Събрани са и доказателства за отчетната стойност и данъчната оценка на имота, но от съда не са изложени правни изводи досежно определения с акта размер на ТБО. Това препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, при съобразяване с мотивите на касационната инстанция за, че именно община Борово се явява задължено лице на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ за заплащане на ТБО за процесния имот. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, седмо отделение