Решение № 571 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11161/2011 г.

Решение № 571 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11161/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мобилтел" ЕАД срещу решение № 7827 от 3.06.2011 г., постановено по адм. дело № 3198/2010 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 94 от 14.01.2010 г. на комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Навежда доводи за неправилност на решението, тъй като били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - в обжалваното решение не били изложени мотиви относно искането им за отмяна на б. "б" от т. 1 и буква "б" от т. 2 на от приложение № 2 на административния акт, при което съдебното решение било необосновано. Освен това счита, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и чл. 280, ал. 4 и ал. 5 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Изложени са и доводи за незаконосъобразност на административния акт, предмет на първоинстанционното решение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да отмени като незаконосъобразно Решение № 94/2010 г. на КРС. Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на тричленния състав на ВАС1, което счита за правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Мобилтел" ЕАД срещу решение № 94 от 14.01.2010 г. на КРС. С последното КРС на основание чл. 116 ЗЕС по повод искане с вх. № 18-00-435/16.12.2009 г. на "Мобилтел" ЕАД е отказала да измени, издаденото разрешение № 01357 от 5.02.2009 г. на същото дружество за ползване на индивидуално ограничен ресурс - номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа и предоставяне на фиксирана телефонна услуга. Тричленният състав на ВАС, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Не се спори между страните, че с решение № 120 от 5.02.2009 г., което е стабилен административен акт, на основание чл. 30, т. т. 10 и 15 във вр. с § 9, ал. 3 и ал. 4 ЗЕС КРС е издала разрешение № 01357/5.02.2009 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа и предоставяне на фиксирана телефонна услуга на "Мобилтел" ЕАД. С приложение № 2, т. 1и т. 2 от раздел "Изисквания за качеството на услугата" са определени технически параметри на фактори за оценка пренос на глас 70 < R <80 и еднопосочно закъснение на сигнала не по-голямо от 150 ms в собствената мрежа и при взаимно свързване от край до край. В конкретния случай административния орган е бил сезиран с искане от страна "Мобилтел" ЕАД за изменение на това решение на основание чл. 116 ЗЕС. Правилно в обжалваното решение е прието, че КРС е спазила административнопроизводствените правила и в предвидения от закона 30-дневен срок се е произнесла с обжалвания пред тричленния състав административен акт, като е приела, че не е налице необходимост за изменение на разрешението да се отменят наложените с приложение № 2 задължения относно качеството на предоставяната услуга. Правилно в обжалваното решение е прието, че при разглеждане на заявление за изменение на влязлото в сила разрешение, въз основа на което предприятието осъществява дейността си КРС, при условията на оперативна самостоятелност, е следвало да прецени налице ли са конкретни фактически и правни основания, обуславящи необходимост от промяна на регламентацията в него. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът на тричленния състав, че в конкретния случай не е настъпила обективна промяна в обстоятелствата, които да обуславят необходимост от изменение на параметрите на разрешителното. В тази насока неоснователен е доводът, че в обжалваното решение не са изложени мотиви относно искането на касатора за отмяна на буква "б" от т. 1 и буква "б" от т. 2 на Приложение № 2 към разрешението. Изложените доводи за липса на мотиви в обжалвания административен акт на първо място са неотносими към предмета на спора в настоящето производство, а на второ, както правилно е констатирал тричленния състав са неоснователни. Правилен е и изводът в обжалвания съдебен акт, че в случая няма промяна в правния режим по прилагане на стандартите в областта на електронните съобщителни мрежи и/или услуги от предприятието уреден в чл. 280 ЗЕС. Съгласно ал. 2 на цитирания текст в приложимата към момента на постановяване на акта редакция когато няма публикувани стандарти и/или спецификации по ал. 1, т. 2 (за осигуряване на оперативна съвместимост на електронните съобщителни услуги и за повишаване свободата на избор на потребителите на електронни съобщителни услуги се прилагат препоръчаните от Европейската комисия стандарти и/или спецификации, включени в списък, публикуван в "Официален вестник" на Европейския съюз) се прилагат стандарти и/или спецификации на европейските стандартизационни организации. В тази насока законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че целта на цитираната разпоредба е да се прилагат общи принципи и правила при изграждане на електронната мрежа и сравнимост на качеството на услугата, предлагана от предприятията, при което е неоснователен и наведеният довод, че в случая е допуснато нарушение на чл. 5 ЗЕС. Посоченият текст задължава държавните органи да спазват принципите на законоустановеност, предвидимост, прозрачност, публичност, консултативност, равнопоставеност, пропорционалност, технологична неутралност по отношение на мрежите при предоставянето от предприятията на електронни съобщителни услуги и свеждане на регулаторната намеса до минимално необходимото при прилагане на закона. Тези задължения не освобождават КРС от правомощието му да налага изисквания за качество, което е в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност, съгласно разпоредбата на чл. 236 ЗЕС в действалата към момента на постановяване на акта редакция, а и спорна е настоящата такава. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия,