Решение № 8316 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5924/2009 г.

Решение № 8316 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5924/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на комисия за защита от дискриминация срещу решение № 2518 от 24.02.2009 г. по адм. д. № 6822/2008 г. на Върховния административен съд - седмо отделение, като се прави довод за необоснованост. Иска се отмяна на същото и да се постанови друго, по същество, с което да се остави в сила обжалваното решение. Ответниците по касационната жалба министъра на държавната администрация и административната реформа и Людмил Велчев вземат становище да се остави в сила решението. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на прокурора е, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд - петчленен състав - втора колегия приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решението, което се атакува с касационната жалба, тричленният състав на седмо отделение на Върховния административен съд е отменил решение № 45/27.02.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 155/2006 г., в частта, в която на основание чл. 82, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация на министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева за неизпълнение на Решение № 31/11.07.2006 год. на КЗД във връзка с произведения на 22.10.2006 г. избор на президент и вицепрезидент на Република България. За да постанови решението си съдът е приел, че административният акт в оспорената му част е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби, при липса на съответствие с преследваната от закона цел и в нарушение на предвидената в закона форма. Така констатираните пороци на акта налагат неговата отмяна в обжалваната част на основанията по чл. 146, т. 2, 4 и 5 от АПК. Решението е правилно. Съгласно чл. 5 от ЗЗащД тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. В чл. 32 от ЗИХУ е казано, че държавните органи и органите на местното самоуправление организират устройството и изграждането на урбанизирани територии за населението, включително за хората с увреждания, при условия и по ред, определени в Закона за устройство на територията. А съгласно чл. 169, ал. 2 от последния закон строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ръководителите на централните изпълнителни органи и кметовете на общините ежегодно разработват програми с мерки за привеждане на урбанизираната територия и на съществуващи отделни сгради и съоръжения в нея в съответствие с изискванията за достъпна среда и предвиждат средства за тяхното реализиране. Съобразно тези текстове от законите дискриминация от страна на министъра на държавната администрация и административната реформа по отношение на хората с увреждания би била налице, ако той не е изпълнил задълженията си по отношение на обществена сграда, която е собственост на министерството му или тя да се ползва от същото. В случая се касае за училище и не министерството на държавната администрация и административната реформа може да изпълни конкретни работи по създаването на подходящата архитектурна среда, която да не затруднява такива лица. При това положение правилно съдът е отменил незаконосъобразното решение в обжалваната част, поради което касираното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав - втора колегия