Решение № 17436 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8041/2013 г.

Решение № 17436 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8041/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 51, ал. 3 от Закона за храните (ЗХ). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Видин (ОДБХ - гр. Видин) против решение № 35 от 09.05.2013 г., постановено по адм. дело № 50/2013 г. по описа на Административен съд - Видин. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е необосновано. Иска отмяната на решението. Алтернативно, ако съдът прецени че жалбата е неоснователна, иска отмяна на решението, в частта за разноските като неправилно присъдени. Ответникът - "Адвент и Ко " ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Видин, ул. "Цар Асен I" № 14, вх. Б, ет. 2, ар. 4, чрез адв. Чемширов, оспорва касационната жалба като неоснователна. По делото са постъпили писмени бележки, в които се излагат подробни съображения за правилност на решението, като се иска същото да се остави в сила. Претендират се и разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд - Видин е отменил заповед № V- 23 от 08.02.2013 г. за спиране на дейностите - производство на пирожки, мекици, банички и трайни сладкарски изделия, издадена от директора на ОДБХ - гр. Видин. За да постанови този резултат, съдът е изложил съображения, че оспореният акт, предвид разпоредбите на чл. 30, ал. 1, т. 6 и чл. 51, ал. 1 ЗХ, е издадена от компетентен орган. Приел е обаче, че процесният акт е постановен в нарушение на изискването на форма, т. к. същият е издаден, без да са посочени в него фактическите основания, въз основа на които е издаден. По отношение на всички нарушения липсва излагане на конкретни фактически обстоятелства, за да може съдът да осъществи проверка върху тях. Съдът е приел за установено, че някои от констатираните нарушения не са от категорията нарушения, свързани с хигиената и безопасността на храните, които да обосновават налагане на процесната ПАМ. По изложените съображения решаващият състав е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и на целта на закона, което е основание за отмяната й като незаконосъобразна. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд. Нормативната регламентация на условията и реда за производство и търговия с храни се съдържа в Закона за храните, разпоредбата на чиито чл. 26 прогласява, че на официален контрол подлежат всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни (т. 1), състоянието и начинът за използване на площадките, сградите, инсталациите и прилежащото им пространство, техническото и материалното оборудване, транспортните средства, свързани с производството и търговията с храни (т. 2); както и суровините, съставките, добавките и другите продукти, които се използват за производство на храни (т. 3); а съгласно чл. 28 с. з. компетентният да извършва официален контрол върху всички храни с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, е БАБХ. С Наредба № 5/2006 г. са детайлизирани хигиенните изисквания към производителите и търговците на храни, включително към лицата, които осъществяват първично производство на храни и свързани с това производство дейности, към първичното производство на храни, към обектите за производство и търговия с храни и към условията за производство и търговия с храни. Наредбата се прилага на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни, включително първичното производство на храни. Именно в качеството си на орган за извършване на контрол върху всички храни директорът на съответната областна дирекция е приложил принудителна административна мярка по чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ, а това е преустановителна ПАМ, която се прилага с цел ликвидирането на всяко нарушаване на задължителните хигиенни изисквания и санитарни правила, което има или би могло да има за последица вредно влияние върху здравето на хората, свързано с консумация на храни. Предоставеното с цитираните норми правомощие е в изпълнение на основно конституционно начало - това по чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България, според което държавата закриля здравето на гражданите. За да се приложи обаче посочената по-горе принудителна мярка, компетентните органи следва по безспорен начин да констатират извършени от проверяваното дружество нарушения, като последните следва да бъдат обстоятелствено описани и да им бъде дадена съответната правна квалификация. В конкретния случай, настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите на решаващата инстанция за издаване на процесната заповед в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Правилно АС- Видин е приел, че както в заповедта, така и в констативния протокол, въз основа на който същата е издадена, не са посочени конкретни факти и обстоятелства, от които да се направи извод за действително извършени нарушения. Бланкетното изписване на съдържанието на съответните правни норми от Наредба № 5 от 25.05.2006 г. за хигиената на храните не може компенсира липсата на конкретно изложени факти. Липсата на мотиви винаги е съществено нарушение на изискването за форма на акта и налага неговата отмяна. В допълнение следва да се отбележи, че наложената ПАМ е незаконосъобразна и на друго основание: административният орган е наложил ПАМ - "спиране на дейност", каквато мярка в ЗХ не съществува. В чл. 30, ал. 1, т. 6 е предвидено налагане на ПАМ " спиране експлоатацията на обект за производство и търговия с храни или на част от него". Така както е формулирал наложената ПАМ административният орган е излязъл извън параметрите на чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ, което от своя страна също обосновава извод за незаконосъобразност на мярката. Ето защо като е отменил обжалваната заповед съдът е постановил правилен съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,